Ако искаш да си част от руското общество, не трябва да говориш за труповете

В страната на Путин все едно живееш в кралството на кривите огледала - от циничните игри преминаха към промивки на мозъците, казва анализаторът

Интервю на Христина Бердинских, nv.ua

 - Кога влиянието на пропагандата в Русия стана толкова необратимо?

- Аз бих казал, че до дъното има още няколко крачки. Това все още не е преломният момент. Да, ние говорим за руската пропаганда, за това, че тя е построена върху пасивността, на паранойата: хората да си седят на дивана пред телевизора, да мразят Америка, да не вярват на никого и да се страхува. Но това не е агитационна пропаганда. Това даже не е пропагандата на Америка от 2003 година, когато трябваше да започне войната в Ирак.
Това е много странна пропаганда. Тя е ужасна, но поне не е войнствена. Освен, може би, в интернет. Когато в Русия преминат от параноидна и пасивна пропаганда към войнствена, това ще означава, че войната е започнала. По-точно, вече се води война, но тогава ще може да се говори за "голямата война". Това ще означава, че Путин сваля маската.
Ако погледнем назад, ще видим, че всичко е започнало още през 1996 година. Под предлог, че спасяват демокрацията е започнала голямата лъжа. Сега някои от тогавашните политтехнолози съжаляват, че тогава, през 1996 година създадоха виртуалната политика.
Но тогава всичко влизаше в работа, имаше конспирологически линии, имаше и по-адекватни. А след това нещата някак се изместиха към коспирологията. 

През 2012 година, когато Путин отново стана президент, ситуацията значително се влоши. Следващият възможен етап е преминаването от теория на заговора към агитация.
Нашата работа (Доклада за кремълската пропаганда) има една цел - да помогне на западните общество и правителства, медиите, да дадат нова оценка на такъв силен противник, какъвто е Русия в светлината на бъдещите конфликти с нея. И най-добре е да се започне с изучаването на това, как Путин си намира и създава приятели по целия свят и особено на Запад, и влияе върху умовете на хората.
Путинска Русия превърна в хибридни не само реалните военни действия (както в Украйна), но и информацията, и с надеждите, че след Студената война западните демокрации ги чака спокойствие, трябва да се разделим, защото заплахата действително е голяма.

- Това, което започна през 2014 година, истинска втора Студена война ли е? 

- Не, не мисля. Да, има реална заплаха, че Путин ще използва военна сила при решаването на външнополотически въпроси. Ако преди няколко години някой беше казал, че Путин ще води война с Украйна, никой не би повярвал, всички щяха да си мислят, че това може да го каже само някой луд човек. 
От страна на Кремъл сега има много военна реторика, има демонстрация на военни приготовления. В този план, да, Путин е опасен. Но това не е Студена война, това е просто война. Няма никакво глобално идеологическо противопоставяне — просто има един опасен човек, който може да се окаже готов да използва оръжията си против всекиго.

- Във Вашия доклад се казва, че в Русия има нова политическа култура, основана на всесилието на политтехнолозите, на манипулирането на общественото съзнание и, че тя е създадена още през 90-те години, по времето на Елцин. Путинският режим политическо, идеологическо продължение на режима на Борис Елцин ли е?

- Ами и самият Путин е кремълска креаутра от края на 90-те, той е политтехнологически продукт, като от роман на Пелевин. Той беше създаден с помощта на политтихнологиите, а след това той завзе властта и сам започна изкусно да ги използва.

- Десет години работихте в Русия. Вярвахте ли, че Русия може да избере пътя на демокрацията?

- Аз пристигнах в Русия през 2001 година и тогава ми се струваше, че там има невероятна енергия. Имах чувството, че виждам как се създава Америка. Много енергия, силни умове. По телевизията куп талантливи хора. Когато през 2003 година арестуваха Михаил Ходорковски, моите руски познати започнаха да се измъкват - бизнесмени, хора с усет. А аз, западният глупак им казвах: Стига де, какво толкова? Всичко си е нормално. Скоро след това и на мен ми беше ясно, че нещата не са както трябва.
Независимо от така наречените "медведевски реформи" имаше огромна пропаст между демократичната реторика и реалността. Макар че имаше един период, в който можеше да се работи, но след това настъпи някакъв сюрреализъм. Хранехме се с илюзии. Както казваше политтехнологът Глеб Павловски: "Минахме през вратата на Путин, ще премине и през вратата на Медведев и след това ще се отправим в залата на демокрацията". Това не се случи.
През 2010 напуснах Русия. Имах чувството, че започна някаква шизоидност. До такава степен бяха несъответни думите и реалността. Все едно живееш в кралството на кривите огледала, през цялото време.
От циничните игри преминаха към промивки на мозъците. И преди имаше всякакви експерименти с НЛП (невро-лингвистично програмиране) по телевизиите. Константин Ернст (руски продуцент и медиен мениджър) казваше на новинарите на коя минута и секунда какво да пускат, на коя минута да се пусне за абортите, кога да се използват ключови думи. 
А през 2012 година се върна Путин и телевизиите преминаха към директна, брутална промивка на мозъци, от конспирология към работа с трамви.

 - Можем ли да сравним днешната путинска пропаганда с друга или тя е уникална?

- По същество, да, уникална е. Задействани са множество различни канали за комуникация. Не само телевизията и киното. Технологично ролите са променени. Идеологията се използва по съвсем друг начин. Това не е идеологически проект.
Използването на идеологията се промени много пъти след като започнаха събитията в Украйна. Имаше "цивилизационна война с гейовете", но това не сработи. Кой знае защо на Майдана се появиха множество религиозни хора и се отказаха от тази идея. След това започна "войната с фашистите". След това "фашистите" победиха на изборите и започна войната с Америка.
Те прехвърлиха множество идеологически варианти. Павловски казваше, че това не е имперски проект, а "сапунена опера с имперски финтифлюшки". Постоянно нещо сменят.
Най-силно ми напомня на Сърбия по времето на Слободан Милошевич: "Санкции, всички са против нас". В Русия направиха колаж от пропаганда: смесица от Fox News, малко Милошевич, култът от 60-те – какво ли само няма, практически - арт-проект.

- Политологът Дмитрий Орешкин каза наскоро, че проблемът не е в липсата на информация за истината, а в това, че руснаците не искат да я научат. Така ли е?

- Всички знаят истината. Има едно изследване на китайския учен Хай Фенг Хуанг, преподавател в американски университет, за китайската пропаганда. Основната му теория е следната: пропагандата не е внушение, а сигнал за какво може и за какво не може да се говори.  
Всички в Русия знаят, че в Донбас има руски войници. Както всички знаеха, че в Афганистан загиват хора, но за това беше забранено да се говори. 
Пропагандата не е просто индоктринация – това е някакъв знак към обществото. В Русия се случва точно това. Ако искаш да си част от това общество, не трябва да говориш за труповете. Това е страна, в която за жертвите на ГУЛАГ не се говори. Всички знаят, че е имало огромно количество убити и умрели. Къде са ги погребвали? За това не се говори.
Това е едно много странно общество, в което всички знаят всичко, но не говорят за това. Хората знаят, че в Украйна има руски войници, но не искат да мислят за това.

- Самият Путин вярва ли в тази пропаганда или просто я използва като оръжие?

- Не е важно. Всички се питат започва ли Путин да вярва в своята пропаганда? Това е безсмислен въпрос. Системата е измислила фикцията. Отделя огромен бюджет за тази фикция. 
Не е важно вярва ли той в нея или не.
Когато цялата система започне да имитира - това е нещо много опасно. Защото фикцията може да стане реалност. 
Ако Русия (както твърди пропагандата) е обкръжена от врагове, това може да завърши с война. За да се измъкнеш от обкръжение си длъжен да воюваш. 
Така че изобщо не е важно дали той вярва в пропагандата или не – самата система ще започне да произвежда реалност от лъжата. И това е значително по-лошо.

*Пьотр Померанцев е съавтор на доклада за пропагандата на Кремъл: "Информацията и  културата като оръжие на Кремъл"-той анализира информационната война, която води руският режим, изследва инструментариума и, отделя специално внимание на "нелинейния Интернационал", който Кремъл създава, за да се противопостави на Запада, ролята на конспирологическите теории в пропагандата.
Померанцев е британски журналист, роден в Киев и израснал в Лондон, 10 години живее в Русия, където работи за различни телевизионни проекти. След завръщането си във Великобритания през 2015 година издава книгата "Нищо не е истина и всичко е възможно" (Nothing is True and Everything is Possible: The Surreal Heart of The New Russia). В последните няколко години анализира съвременната пропаганда, дезинформационните войни, кампаниите на Кремъл срещу други страни.