Москва се опитва да имплантира някаква обща идентичност, базираща се на милитаризъм, империализъм, величието на Русия, нейната така наречена „голяма душа“, непълноценност на съседите, но това не работи

Путинизмът е почти пълната противоположност на комунизма, който гледаше само в бъдещето – руснаците може би не мислят, че имат бъдеще, казва известният анализатор 


Старши научният сътрудник във фонда "Джеймстаун" и автор на 20 книги за Русия, Европа и трансатлантическите отношения Януш Бугайски готви за печат своето 21-во изследване: „Неуспялата държава: Гид за разпада на Русия" 

Интервю на Татяна Ворожко, украинската служба на The Voice of America

- Мнозина експерти виждат причината за нападението на Русия срещу Украйна в самия Путин, в неговото желание да възстанови Съветския съюз или Руската империя. Вие разширявате темата и откривате някои фактори за войната в Русия като държава?

- Мисля, че Путин иска да остане в историята като "обединител на руските земи", като човека, възстановил Руската империя, не само Съветския съюз. 
Но тук има и обективен фактор, който се прояви заедно с войната. Русия всъщност се сблъсква с много по-дълбоки проблеми, отколкото сме си представяли, и не само от военна гледна точка, където съществуват толкова корупция, неефективност, некомпетентност, неорганизираност. Ние виждаме това още по-дълбоко в руското общество.
Може би, режимът дълго е смятал, че без някаква голяма международна победа, ще се наложи да се съсредоточи върху вътрешната война - засилващите се протести, ръста на недоволството, особено в етническите републики или в отдалечените региони, което в крайна сметка може да доведе до разпада на Русия.
По този начин, това е своеобразно оттегляне от вътрешната криза, генерирайки това, което според тях, трябва да се приеме като външна победа, която би мобилизирала обществото около Путин. Нещо подобно на консенсуса след Крим, когато през 2014 година Путин беше подкрепян от така наречените демократи и либерали, такива като Навални. Още един фактор - независимо от здравето на Путин, цикълът на режима приближава своя край. Мандатът на Путин формално изтича през 2024 година. Това сочи, че съществува криза на възрастта, криза на смяната на поколенията, криза на това, което ще последва след Путин. Русия няма ясно определен начин на приемственост на властта, което в такава диктатура прави бъдещето на държавата още по-несигурно.

- Тоест, дори ако Путин умре, агресията на Русия срещу Украйна няма да бъде прекратена, защото тя има вътрешни причини за нападението?

- Ние не знаем както ще стане след Путин, аз лично мисля, че ще има голяма борба за власт между различните институции, силовиците, военните, Федералната служба за сигурност, Службата за външно разузнаване, военното разузнаване и другите подразделения и формирования, а също така регионални конфликти между Москва и регионите.
Те напълно биха могли да продължат тази агресия срещу Украйна, аз не изключвам такова развитие. Те може да станат още по-агресивни. Ние чуваме от някои военни лидери, че Путин не е отишъл достатъчно далеч, че кампанията срещу Украйна е била лошо подготвена. Това не значи, че те ще бъдат успешни. Аз мисля, чe всички ще се отвърнат от Русия още повече. Не трябва да недооценяваме грешките на Русия.

- Изглежда, че не просто правителството на Русия внедрява тази идея с империята, но и самите руснаци я поддържат. Някои експерти смятат, че точно това е основата, на която се базира тяхната пропаганда. Защо те се вкопчват за този етап на развитие, на който повечето страни гледат като на минало?

- Русия, за разлика от другите бивши империи, още не се е определила що за страна е. Тя се провали като многонационална федерация. Това не е федерация, това е централизирана властова вертикала. Тя се провали като гражданско правителство. Провали се като етническа държава — в нея не съществува единен руски етнос, съществуват над 100 различни националности, много от които все повече отстояват правото на собствена държавност. Русия претърпя неуспех като империя — при царизма, в съветско време и сега, при Путин.
Затова мнозина руснаци, са объркани, озадачени, но те също са промити от държавната пропаганда от най-ранна възраст. Ние видяхме това на 9 май, когато събираха деца, за да празнуват победата във Втората световна война, техните митове за Втората световна.
Това е страна, която се опитва да имплантира някаква обща идентичност, базираща се на милитаризъм, империализъм, величието на Русия, нейната така наречена „голяма душа“, непълноценност на съседите, в частност на украинците. Но това не работи. В края на краищата това е един от факторите, който, според мен, ще способства за унищожаването на Русия като империя и като държава. И тогава руснаците ще трябва да решат какво ще правят в бъдеще — как ще могат да оцелеят в съвременния свят, когато изграждат държавата си на напълно остарели и провалени принципи.

- Как ще се случи този разпад? Какви са, според Вас, възможните сценарии?

- Това може да се случи относително мирно, ако Москва разбере, че не може да задържи определени територии, тя може само да ги пусне. Но аз мисля, че това ще бъде много по-кървав разпад, отколкото разпада на Съветския съюз. Разпадът на Съветския съюз не беше безкръвен, но неговите възможности да задържи всичките 15 републики бяха ограничени. И аз мисля, че същото сега се случва с Русия.
Доколкото тя е отслабена във военно отношение, доколкото възникват въпроси за жизнеспособността и доверието към ръководството, аз мисля, че ние ще видим, че все повече републики и региони ще претендират за автономия и в резултат - независимост. Ако Москва не може да предостави ресурси заради санкциите, които действително до края на годината ще смачкат Русия, ако те не могат да субсидират районите, републиките, местните власти, даже губернаторите ще кажат: "Добре, какво имаме да губим?"
Ние видяхме в случая в Украйна с Леонид Кравчук, който започна да подкрепя независимостта, макар, че дълги години е бил лоялен съветски апаратчик.
Затова тези, които сега са лоялни към Путин, когато започне упадъкът на икономиката, когато започне да се появява истината за броя на жертвите, може и да не бъдат повече такива.
И именно тук, мисля, че в етническите републики ще бъде „много горещо“, защото те понесоха съвършено непропорционални загуби сред руските военни. Буряти, дагестанци, ингуши, други, в Русия има около 22 етнически републики, в които руснаците са малцинство. Тези групи от населението ще започнат да подлагат на съмнение има ли смисъл да остават с Москва по икономически и даже по екзистенциални причини.

- Но главният аргумент, мисля, е това, че за разлика от украинците, бурятите нямат силна национална идентичност, а и те нямат опита на независима държава.

- Същото се говореше и за казахите и белорусите, за източните украинци, които са по-силно русифицирани. И Русия разиграваше тази карта. Но, знаете ли, вие откривате своята идентичност и история в момент на криза. Например, вие знаете, че има руска република Тува, че руският министър на отбраната е полутувинец. Тува е била независима до края на Втората световна война, когато е погълната от Съветския съюз. Руското население там е много малобройно. Аз мисля, че там расте чувството, че те отново могат да бъдат независими или да се присъединят към Монголия.
В различните региони са възможни различни конфигурации. Има някои етнически републики и региони в Сибир и Далечния Изток, които притежават много икономически ресурси, експлоатирани от Москва и, където местните жители не получават от тях нищо, нямат никаква полза. Най-добрият пример е Саха или Якутия, етническа република, богата на диаманти и злато, тя има и крайбрежие, населението там се увеличава. Тя може да стане една от най-богатите страни в Източна Азия. 
Съществува чувство за сибирска идентичност. Когато царската империя се разпада по време на Първата световна война, се появяват много движения за независимост по цялата страна — не само Полша, Финландия, Украйна, Балтийските страни, но Сибирската република, Далекоизточната република, различни етнически групи в различни региони изведнъж започват да искат права - Татарстан, Башкортостан и т. н.

- Вие споменахте Саха, но аз гледах филм за тях и бях удивена от бедността, ужасните пътища. Защо тези етнически републики са толкова бедни и неразвити?

.Традиционно руското правителство, независимо дали имперското или съветското, не се грижи много за начина на живот на собственото си население. То най-вече се грижи да остане на власт и да разширява своите територии, да строи империята. И този манталитет, за съжаление, продължава да съществува.
Такива територии като Сибир и Далечния Изток, Тихоокеанския регион, чак до Чукотка, са абсолютно запуснати от гледна точка на местната инфраструктура. Сериозно е паднало качеството на образованието, здравеопазването. Хората все повече виждат в това експлоатация от Москва, пренебрежението на Москва. Независимо от политиката, хората се тревожат за оцеляването си, за бъдещето на децата си и може да видят по-добри перспективи, ако се изтръгнат от Москва.

- Но те не знаят много за себе си, те нямат училища, където да изучават езика си, историята си.

- Вярно е. Те са преживели процес на колонизация, но много по-сериозен е процесът на русификация, в който коренните култури, тяхната система на вярвания, родствени връзки, идентичност, са били максимално претопени от руската култура. Когато говоря за руска култура, аз имам предвид московитската култура.
Но вижте черкезите. След толкова столетия, след геноцида от 19 век, когато оцелелите масово емигрират в Турция, Йордания, Сирия и други страни от Близкия Изток. Тяхната територия е разделена между няколко кавказки съветски републики. Руските, съветските власти мислеха, че това е краят им. Но сега се случва възраждане на черкезката идентичност, своеобразие, език. 
Затова няма да се изненадам, ако видим признаци на такова възраждане сред коренните народи на Сибир. Ние сме длъжни да пропагандираме това, дори само защото не трябва да се позволява нито една култура да загине заради имперската политика, езиковата и културната асимилация и русификация.

- Какво би могла да направи Украйна за този процес?

- Украйна успя, независимо от мощния руски натиск, да утвърди своята идентичност, тя се гордее със своята история, език и за мнозина от тези хора, примерът на Украйна би бил полезен.  
Украйна би могла да започне международна кампания с призив за помощ за народите на Руската федерация. Ние говорим за всички тези хора, изоставени, използвани като пушечно месо в руската армия. Трябва ли да ги презираме? Ние сме длъжни да им помогнем да се откъснат от Москва и да построят собствени общества.

- Но това е трудно да се направи, защото за тях казват, че сега те са най-жестоките, насилват, убиват и грабят.

- Аз мисля, че всъщност Москва иска такъв да е образът на всички неруски хора, за да могат самите руснаци, московитите, да избегнат мнозинството от обвиненията. Голяма част от хората в руската армия произлизат от най-бедните етнически региони. Това не означава непременно, че те ще са насилници, убийци и грабители. Това е част от механизма, който руснаците използват, за да включат тези хора в руската система, да ги привлече към отговорност за престъпленията, извършени от Москва. Най-голямата отговорност носят командирите и мнозинството от тях са етнически руснаци.
Следователно, аз не бих се фиксирал върху националността на отделните хора, извършили военни престъпления, защото към военни престъпления ги подтиква руската армия, както и в предишните войни. Но те също така понасят непропорционални загуби в сегашната война, защото руските военни ги използват като пушечно месо.

- Вие сте озаглавили книгата си "Неуспешната държава". Имате ли предвид и икономическия аспект?

- Да, разбира се. Единствената причина поради която Русия успява да се задържи на определено ниво в продължение на много години са приходите от нефта. Приблизително 40% или дори  по-голяма част от нейните доходи идват от продажбата на нефт и газ. Най-сериозните санкции срещу Русия биха били прекратяването на вноса на нефт и газ, защото това фактически ще срути държавния и бюджет.
И ние се движим в тази посока. 
Но от гледна точка на диверсификацията на икономиката — макар, че те имат много метали, химикали, селско стопанство, оръжие — но в сравнение със съвременната икономика, руската е от средата на 20 век.
И тя няма перспективи за модернизация, защото модернизация би означавала диверсификация, а тя заплашва малката група хора във властта, която зависи от тези продажбата на тези ресурси. И затова не виждам реформа на хоризонта. Затова икономически Русия е неуспешна държава.

- В Украйна казват, че Русия постоянно говори за миналото: за Съветския съюз, за Втората световна война, за Руската империя, даже за Иван Грозни. Но защо рядко говорят за бъдещето?

- Може би не мислят, че имат бъдеще. 
Путинизмът е почти пълната противоположност на комунизма, който гледаше само в бъдещето. Това се случва, защото просто няма какво да предложат, нищо позитивно, конструктивно, затова и се взират в миналото, в така наречената "минала слава". Но това също е антистемно. Те са против всичко, което е позитивно, против Запада, против НАТО, против Европейския съюз, против развитието на Украйна, против процъфтяването и демокрацията на съседните страни. 
Но всичко това има ограничен срок на действие. Вие не можете да продължите да прославяте миналото, ако не дадете на своя народ поне някакво вероятно бъдеще.
Превод: Faktor.bg