Книгата "Как убива Путин?" на Юрий Шулипа изследва убийствата на Александър Литвиненко в Лондон, Зелимхан Хангошвили в Берлин и Зелимхан Яндарбиев в Катар, опитът за отравяне на Сергей Скрипал в Солсбъри и Емилиян Гебрев в София, както и много други, не по-малко зловещи, но останали в сянка престъпления. 
Тя излезе от печат  тази година на рождения ден на Путин, а авторът прави извода, че "в путинските времена убийствата на хора извън границите на Русия са съставна и неотделима част от вътрешната и външната политика на кремълския режим".
"Нито една страна в света не води такава мащабна, систематична и координирана подривна дейност на териториите на други държави против техните ценности, суверенитет и териториална цялост, както путинска Русия", пише Шулипа.
Той реконструира процеса на вземане на решение за такива престъпления, разглежда ролята на различните спецслужби в тяхното планиране и подготовка. 
Според него, ние сме свидетели на "четвърта световна хибридна война", а убийствата извършени от Москва в чужбина "подриват архитектурата на европейската и американската сигурност".
За Юрий Шулипа няма съмнение, че всички тези "остри чекистки мероприятия" са санкционирани лично от Владимир Путин.
Шулипа познава отвътре ситуацията на Лубянка и в Кремъл: той е завършил академията на федералната служба за сигурност и е работил в администрацията на президента Путин. След анексирането на Крим напуска Русия, заминава за Украйна и се отказва от руското си гражданство.

Интервю на Дмитрий Волчек,  Радио "Свобода"

 – Господин Шулипа, Вие сте имали кариера на успешен путински чиновник. Кога станахте дисидент и защо решихте да напуснете Русия и да отидете в Украйна?

– В класическия смисъл на думата "дисидент" аз станах през 2014 година, когато Владимир Путин окупира Крим и Донбас, започна войната срещу Украйна. Преди това аз бях напуснал структурите, свързани с Путин по една проста причина: корупция, липса на перспектива за кариерен растеж, отношение на вишестоящите към подчинените им като към роби. Аз имах адвокатска практика, но след анексията, на 8 април 2014 година, след окупацията, обвиних Путин в извършването на международно престъпление, официално се отказах от руското си гражданство и заминах за Украйна.

– Историята на политическите убийства зад граница е дълга. Вие припомняте зверското убийство на Троцки и други политически емигранти. А в путинските времена всичко започва с убийството на Зелимхан Яндарбиев в Катар през 2004 година.

– Аз се позовавам на книгата на Юрий Фелщтински и Александър Литвиненко "ФСБ взривява Русия", която е забранена в Русия. От тяхното разследване следва, че от 1998 година, когато Путин е назначен за глава на ФСБ, от руските военнослужещи, воювали в Чечня, са били сформирани оперативни бойни групи, които са се занимавали с убийствата на неудобни бизнес и политически дейци, както вътре в Русия, така и на териториите на страните от ОНД.
Затова "броенето" на убийствата, както вътре в Русия, така и в чужбина трябва да започва от този период.
Но убийствата на хора в чужбина е цяла система, създадена от Владимир Путин.

– Юрий Фелщински казва, че чекистите са особен вид хора, а тяхната психология не е напълно разбираема за хората извън системата.

– Там вземат хора максимално изпълнителни, лоялни и управляеми. На тях им се внушава едно лъжливо разбиране за патриотизъм, Русия се асоциира само с един човек-това е Путин. Ако нещо е казано "отгоре", значи така казва Родината. 
Тези хора биват зомбирани, както и мнозинството от руското население, което смята, че анексирането на Крим е възстановяване на историческата справедливост, дълг пред руско езичните, които уж са били мачкани от "бандеровците". 
Аз бях в уникална ситуация: завърших академията на ФСБ, но не съм служил там. Независимо, че работих в путинската администрация, дори не съм служил в армията.

– От книгата Ви става ясно, че повече Ви интересува механизмът на вземане на решения за политическите убийства и това, как си взаимодействат администрацията и структурите, които планират тези "остри чекистки мероприятия".

– Да, абсолютно вярно. 80% от информацията в моята книга е от публични източници. Около 10–15% е от вътрешни източници, включително такива, които са недостъпни за всички, 5–10% са инсайдерска информация. 
Моята задача е да покажа, че убийствата на хора в чужбина е цяла система. Тази система е създадена от Владимир Путин и исках от гледна точка на правото, да покажа как работи путинската система за убийства.
В тази система са задействани не само руските спецслужби и техните агенти, но и Следствения комитет, и руските пропагандистки медии, и тези медии, които се създават на териториите на чужди държави с руски пари.
Русия не се гнуси от нищо, тя използва всичко, което е необходимо за отстраняването на даден човек. 
Аз описвам правното регулиране на съвместната дейност на ФСБ и Следствения комитет, Службата за външно разузнаване и ГРУ.
В книгата ми са отразени причинно-следствените връзки между фабрикуването на наказателни дела спрямо определени лица и след това, след известно време опит за убийството им, или както се случи с Леонид Развозжаев*, отвличането му от чужда територия.
Вие правилно обърнахте внимание, че аз не разследвам конкретните престъпления, това не е моя работа, а на следователите, прокурорите, съдиите. 
Моята главна задача е за покажа от гледна точка на правото, как работи путинската система за убийства.

– Пишете, че е невъзможно да се установи точният брой на убитите в чужбина или на опитите за убийства. Съдейки по всички, ние знаем само за малък брой такива операции, завършили с провал. Ако Сергей Скрипал беше сам и беше умрял тихо в дома си, неговото отравяне можеше да мине и незабелязано. Вероятно, такива случаи са много?

– Абсолютно вярно. Едва ли някога ще научим колко хора са били убити. Навярно, даже самият Путин не знае точния брой на хората, за убийството на които е дал разрешение. Макар, че XXI век е векът на информационната прозрачност и киберразузнаването ще помогне за разкриването на подобни престъпления.
От 2004 година, започвайки с убийството на Яндарбиев, се очертават контурите на системата за убийства на хора в чужбина. С "Новичок" убиват служители на ГРУ, предимно в страните от Запада, а на територията на Украйна и другите страни от ОНД убиват агенти-бойци от Първо управление на контраразузнаването на ФСБ. 
Моята книга е външнополитическа експертиза на режима на Путин.
Аз бих искал тя да послужи като ръководство за разследване на престъпленията извършени от руските спецслужби – например, в процес за убийството от руските спецслужби на Амина Окуева** и други опозиционери. 
Написах книгата за широк кръг читатели, но има и други адресати: адвокати, следователи, съдии.
В Съединените щати по тези въпроси вече започва да работи Институт за външнополитическа експертиза, в ЕС - също.
* Руски опозиционен политик, потърсил политическо убежище в Украйна, отвлечен от руските спецслужби от Киев.
** Чеченска снайперистка, воювала на страната на Украйна в Донбас срещу проруските сепаратисти.