Вместо да ги постави зад истинска Желязна завеса, въпросният Запад легитимира престъпния московски режим отново и отново

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Путин пак нахлу в Украйна. 
Нормалният здрав разум казва, че той е просто един болен, нещастен човек, кретенясал от огромната власт и пари, с които разполага, с изкривена от ченгеджийското си възпитание представа за история, морал, хуманност и други простотии. Всичко това личи прекрасно в речта, с която онази вечер оповести началото на поредната руска агресия срещу суверенна и независима Украйна, срещу Свободния свят, срещу международното право, срещу мира и разбирателството в света. 
В този смисъл, Путин е някой, когото би трябвало да съжаляваме, но, все пак, за негово и наше добро, да вържем и да лекуваме в подходящото заведение. Само че не като по цял ден го питаме насилван ли е в детството и дали мама не го е отбила прекалено рано, а най-вече по метода на дългите ледени вани и препичане на мозъка със слаб ток. 

В същото време обаче, Путин си нахлува в Украйна спокойно, защото неговият собствен ненормален разум му казва категорично, че никой нищо няма да му направи, каквото и той да прави. И, парадоксално, но е прав. Вероятно защото се базира на практическия опит - вече 20 години той пробва, ли пробва, чака някой да го плесне през грабливите кървави ръчички в знак, че е  стигнал прекалено далече - и нищо. Не го пляскат, ходят му на крака в двореца да се кълчат като баядерки и да го омилостивяват - та Макрон ли не беше, та Меркел ли не беше, та Байдън, Тръмп, за Обама да не говорим ли не беше. 
И как никой от тези и всички други политически шантонерки, плюс никой от техните умни екипи,  не си дадоха сметка, че, каквото и да се каже на тези срещи, каквито и заплахи или обяснения да са дадени от името на Запада, зад гърба им Лавров и Путин се черпят. И го правят, защото знаят, че всяка среща с тях означава едно единствено нещо - че, вместо да ги постави зад истинска Желязна завеса, 

въпросният Запад легитимира престъпния московски режим отново и отново

 Пичове, не Путин и неговата безумна Русия се въздигнаха от небитието и пораснаха през последните две десетилетия до сегашното си положение на едноличен световен грубиян, ние, тъй нареченият Запад, откърмихме и отгледахме това чудовище. Ние сме доктор Франкенщайн. 
Да, ние самите сме виновни до много голяма степен, направихме го чрез нашата глупост, нерешителност, непознаване на проблема, готовност да се продаваме - било за пари, било за електорална подкрепа. И когато сега „осъждаме“ поредния акт на агресия срещу суверенна страна, която Путин и кликата му извършиха с „признаването“ на фамозните Донецка и Луганска република и нахлуването в тях, трябва да видим какъв дял от тази присъда заслужаваме ние. 

Питам дори колко и по какъв начин от присъдата ще „излежим“ - например, като подадем оставки и си вдигнем мухлясалите задници от добре платените топли кресла в Брюксел, Париж, Берлин, Вашингтон - и да отворим бързо пътя на хора, които искат и могат да се справят с проблема. 

Навремето Чърчил не успя да задуши болшевизма още в люлката, сега никой политик от демократичния свят дори не си направи труда да каже, че путинизмът трябва да бъде задушен - било в люлката, било в някоя от фазите на развитието му. А „анализаторите“, „специалистите по Русия“ и всякакви други тълмачи, зинали около политиката, трябва да си изядат шапките в знак на покаяние. 
Онзи ден чета един такъв човек, Бернар-Анри Леви, както го представят - водещ френски философ. В някои отношения добре говори и правилно се изказва човекът - за руските имперски попълзновения например и за това как европейските лидери трябва да приемат нещата сериозно, а не да се гевезят по криворазбран либерален начин. Но, както си чета, попадам на величествено самопризнание: „За всичко това - пише мосю Леви - не се уморявам да крещя през последните пет години!“
Моля? Сериозно ли? Това ще рече - от 2016 насам. Ма, граждани, голям герой, направо жив да го ожалиш - крещи цели пет години и сигурно го болят гласните струни, та затова аз чувам само тънко пищене.  
А защо не е закрещял малко по-отрано, например още през 2014, когато Русия нагло нахлу в Украйна, завзе Крим и сътвори кашата в Донбас. И когато всичко вече беше ясно на всички. 
Ама не, глупости говоря, като философ с авторитет, вероятно въпросните две липсващи години са му трябвали на мосю Леви, за да обмисли така издълбоко и изтънко нещата, че да не се изложи. Явно знае, че демократичните западни политици не бързат с реакциите, дори да им набуташ под самия нос някоя гола и миризлива истина. Или кървава, все едно. За тях от научаването на истината до вземането на решение и оттам - до изпълнението му, пътят е дълъг колкото пътя от живия фазан до тенджерата - първо трябва да го отстреляш, после да го оставиш навън, за да узрее месото и чак като хване червеи, тогава влиза в кухнята. 
Пък аз бързам като пърле пред майка си - крещя не пет, а вече седем години, че Путин е престъпник, а Русия е престъпна държава, която трябва да бъде веднага спряна и поставена на мястото ѝ. 
О, грешка, крещя вече 14 години - още от 2008, когато Путин нахлу в Грузия. Е, вярно, че той тогава имаше оправдание - Грузия искаше да завладее Русия, затова Русия завладя Грузия. Ама то и сега е съвсем същото, нали? От речта на Путин веднага става ясно, че Украйна иска да завладее Русия, затова Русия е длъжна да завладее Украйна. 
Не, бе граждани, пак сгреших - крещя за опасността от Русия още от 90-те, когато тя предизвика съюзника си Сърбия да сътвори голямата балканска каша. Или дори от още по-рано, от 1985-та, когато

Кремъл предизвика българския комунистически режим да натопи народа си в извършването на геноцид,

 саркастично наречен „възродителен процес“. 
Леле, откога крещя! А мосю Леви крещи от пет години и голям го размахва по този повод. 
Направо ми е смешно как реагираха западните „лидери“ и този път след поредния агресивен акт на Русия в Украйна - те пак „осъдиха“, „предупредиха“, „открито заявиха“…..Хор, от който Путин и Лавров са чули само дрън-дрън-дрън - и пак са отишли да се черпят, зер, победите на храбрата руска армия и нейното висше политическо ръководство не трябва да се оставят неполети. 

Най-смешно обаче - но също срамно и дори трагично според мен - в този хор на дрън-дрънканици прозвуча българската реакция. Поне до вторник на обед, когато пиша този текст, официална такава всъщност няма. Има обаче храбри изказвания на двама висши български политици. 
Премиерът Кирил Петков пише в Туитър: „България осъжда решението на руския президент да признае Донецка и Луганска области за независими“. Няма тук името на руския президент, за да знаем кой точно е престъпник за осъждане. Няма и дума, че вече не е само признание, но и руска армия се превърна в освободителка на двете украински области. Не е споменат фактът, че тези области са вече 8 години незаконно откъснати от Украйна от терористични банди, начело с руски специалисти, въоръжени с руски оръжия и под пряко руско командване. Няма и дума за парадокса, че не можеш да признаеш за независимо нещо, докато то си е част от международно призната държава. И при това - самият ти само преди ден си заявил, че Донецк и Луганск са украински, но трябва да се разберат с властите в Киев, а ние, руснаците, само помагаме на мирния процес чрез Минските споразумения…..  
Освен това - дайте вече да излезем от детската градина на политиката и да научим някои неща. Не може, бе, г-н премиер, 

не може в частно съобщение в Туитър да се напише „България осъжда“

 Това не е нещо. Това дори не е нищо - както казваше един известен физик. България ще осъди, когато правителството, а още по-добре - Парламентът, излязат с официална декларация. Точка. Сега чакаме това писмо от умрял. 

Второто изказване по темата беше на президента Румен Радев - пак в Туитър. Абе, граждани, тия да не са си плюли взаимно в устата. Или някой им е плюл в мозъците. 
Но, както и да е. Ако текстът на премиера е непълен и неточен, то текстът на президента е направо жалък: „Признаването на така наречените ДНР и ЛНР от Руската федерация обрича на провал усилията за деескалация на конфликта в Украйна и води до нарастване на напрежението в целия регион“. 
Не, това „признаване“ не е грубо нарушение на международното право и подписаните от самата Русия договори. То не е поредният имперски пиратски акт през 21 век. То не е решение на Путин, а на някак анонимната „Руска федерация“. То не е на път да разпали истински европейски, а и световен конфликт, а само обрича на провал усилията за деескалация. 
Тепърва те ще се провалят, така излиза - сякаш всички не са наясно, че тези усилия са отдавна провалени. Ама поне да беше уточнил президентът, че това са усилия само и единствено на Западния свят, докато Русия само и единствено задълбочаваше конфликта през цялото време и по всякакви възможни начини. 
А най-голямата класика е „нарастването на напрежението в целия регион“, без българският президент да спомене, че то нараства и конкретно за България. 
Не, че съм очаквал нещо повече от Румен Радев, де, но е твърде жалко такъв човек да ти е президент.