Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Много трябва да се внимава с великите народни въстания, граждани, не само по нашите земи, но особено по нашите. 
Най-малкото защото е исторически доказано, че никога нищо добро не е произлязло от тях. И също – защото хората по света, с изключение на руснаците, дълбоко скърбят за жертвите от подобни въстания, а ние се хвалим с тях, чрез тях доказваме патриотизма си, правотата си, величието си като народ и каквото още се сетите. 
Така де, всъщност е разбираемо, че се хвалим с жертвите - нямаме с какво друго. Трудно е например човек да се похвали, че в последната четвърт на индустриалния 19 век е взел да пука по тирана с ръчно издълбано черешово топче…..
Сетих се за черешовото топче, защото, от една страна, то е символ. Символ е на нелепото желание да надскочиш сянката си, като знаеш не просто, че не можеш, а и че принципно това няма как да стане ; символ е на факта, че мизерията на ума се отразява негативно върху резултата от всичко, до което се докоснеш, независимо дали поривът ти е чист, благороден и величав; символ е на разбирането, че 

в политиката думата „искам“ е мръсна дума, 

която води до лоши последици – най-вече за онзи, който просто иска. 
И се сетих от друга страна за черешовото топче, защото напоследък змийчетата от тъй нареченото „отровно трио“, които са овладели протеста и все по-очевидно го тласкат в посока печалба за Васил Божков и Румен Радев, са особено активни с възрожденските внушения по повод предстоящата блокада на Парламента. 

Та искам да напомня, граждани, преди да хукнете по акъла им, прочетете поне Бай Захари, за да видите как преди близо 150 години „народът“, в чистия му порив към свобода, биде тласнат в една авантюра без план, без подготовка, без ясна визия за близкото бъдеще. И как нарочно биде „накървавен“ от ръководителите си със силно „патриотическата“ идея, че колкото повече кръв се пролее, чужда и наша, толкова по-скоро Русия ще дойде да ни освободи. 
Да, де, освободи ни! 
И лесно му беше на московеца, защото тогава никой още не знаеше или всички бързо забравиха думите на Левски - който ни освободи, той ще ни и пороби. 
Да – и пороби ни!
В политиката, граждани, няма принцип „искам“ – има комбинация от принципите „знам“, „мога“ и „правя“, тя е единствената печеливша. Тоест, каквото искаш, хващаш се и сам го сътворяваш, няма друг начин. 
Не можеш да възлагаш на някой неизвестен извършител след теб да ти докара светлото бъдеще, за което мечтаеш, защото това е най-лесният начин той наистина да ти го докара – праска те по носа, от очите ти изскачат искри и осветяват цялата болка от предстоящите дълги неприятности. 

Като оставиха – не, а съзнателно задържаха сегашния протест вече над 50 дни само на нивото „искам“, тоест, без реална перспектива, тримата манипулатори и дългите сенки, които прозират зад гърбовете им, реално демонстрират презрителното си отношение точно към хората, които ги следват на площада. 
Ми не се ли сещаме, граждани, че дори болшевиките за тяхната уж Велика революция казаха на мужиците не просто – вие искате светлото бъдеще, стойте тук и някой ще дойде да ви го донесе. Не, даже те, изпечените лъжци и мошеници, казаха нещо доста по-различно – ние ви носим светлото бъдеще и знаем как да го постигнем. 
Е, постигнаха го за себе си, не за мужиците. Но е факт, че застанаха отпред организирано, с лицето и с идеите си, както и да ги оценяваме А нашите трима скорпиони сега бягат като дявол от тамян и не казват нито 

накъде водят тълпата,

 нито как ще постигнат желаното после, след оставката на правителството, която, ако не днес, то утре или сравнително скоро, ще стане факт. 
Накъде? 
Къде е тъй наречената „градска десница“ в цялата работа? 
Ами, поне доколкото забелязвам, нейният „лидер“ Христо Иванов дори няма достъп до микрофоните на „отровното трио“. 
Защо? Вариантите са два – или той, напълно разбираемо, не иска да се меша с тях от съображения за чистоплътност, или те, пак напълно разбираемо, просто не го допускат отпред. И в двата случая със страшна сила виси питането – какво тогава Христо Иванов и неговите хора изобщо правят на площада. 
Събират мускули за бъдещите избори е тъп отговор, защото в изключително динамичната ситуация днешните социологически проучвания нямат никакво отношение към истинското разпределение на силите при гласуването утре, независимо дали на предсрочни или редовни избори.  

Изобщо не ми се иска да приема появилите се хипотези, че Иванов продължава да стои на площада, въпреки че много добре вижда какво става, защото очаква за революционните си заслуги да получи някакъв пост примерно от Радев, Манолова или някой друг. 
По-скоро смятам, че го прави, защото той по принцип е твърде слаб политик. Може би е брилянтен юрист, не знам, но като политик хич го няма. 
Теорията ми възникна заради безотговорния начин, по който Христо Иванов проигра обществената енергия, събудена от акцията му на „Росенец“, като буквално без бой я предаде в ръцете на черното трио. Вместо да я канализира в поредица политически стъпки, той се оттегли настрани и започна да прави онова, което виждаме да прави в момента - пише писъмца във Фейсбук като някаква лелка. С тях настоява да се каже цялата истина за „Росенец“, да се отворят досиетата на прехода, да се изкарат документите за не знам си какъв хотел на Валентин Златев…..
Принципно, все важни неща, но като работа това е предназначено за партийните гавази и разследващите журналисти, не за един политически лидер, който трябва 

да вдъхновява и води хората

Вместо да събере и оглави енергията на протеста, да тръгне по страната, за да върне вярата на людете, изгубили се в дебрите на все по-издребняващото „дясно“, вместо да каже кои са петте основни проблема на България, които трябва да се решат с такива и такива средства в такъв и такъв срок и да обясни как „ние“ ще ги решим, ако имаме доверието „ви“, той тръгнал да изпада в разправии по юридически точки и запетайки и да задава третокласни политически въпроси, вместо да дава първокласни политически отговори. 
Съжалявам, това не е политика, не е вдъхновение за хората и 

не е истинското лице на „градската десница“

 Още по-малко пък е истинското лице на цялата „българска десница“, която отдавна трябваше да се обедини, а не да се разпилява в глупости.  
Това ясно се вижда например и от факта, че в Пловдив, град, който никога не допусна комунистите да го управляват, протест практически няма или ако има, той се състои от пет души, четирима от които са дошли от другаде. Е, да, във Варна има малък протест, но там пък той се състои от Костя Копейкин и разни свързани с Русия тути-кванти. Каквато, впрочем, е работата и в по-малки градове като Търново. 
Сигурен съм, че точно такива „активисти“ на „отровното трио“ ще бъдат най-шумни по време на утрешното „Велико народно въстание“. Имам подозрения, че някои от тях могат да се хвърлят в дълбокото и с премерено агресивни действия да бъдат дори арестувани, с цел да си докарат съвършения геройски образ в собственото си огледало.  
Така или иначе обаче, аз пък ще ви кажа, че божково-радевото „трио“ и неговите верни адепти не са нито лицето, нито идеите, нито талантите на протеста, а още по-малко – на всички българи. Те не са хората, които аз бих искал да ме водят и от които бих очаквал собственото си освобождение. 
Съжалявам, те не са дори задника на протеста, който бих искал да следвам.