Генадий Габриелян, кореспондент на "Новая газета" за Балканите, за Радио Свобода

От лицето на новия български премиер Кирил Петков не слиза усмивката. Някои го наричат "чешърски котарак", а други смятат, невинаги естественото изражение на лицето му за нервна гримаса. 

И Петков има за какво да нервничи:

 мнозина в България смятат възхода му към властта за твърде бърз, на новия премиер явно не му достига опит, а проблемите, които му предстои да решава биха затруднили и много по-опитен лидер.

Един от главните е 

корупцията по "руски образец"

41-годишният бизнесмен Кирил Петков, който като тийнейджър заминава с родителите си за Канада, се връща преди години в родината си с харвардска диплома по бизнес администрация.

През септември, след като няколко месеца беше служебен министър на икономиката, той измисли проекта "Продължаваме промяната", наричан за удобство "партия" и през ноември победи на парламентарните избори всички: и дългогодишния премиер Бойко Борисов с неговата партия ГЕРБ, и напълно отслабените социалисти, и шоумена Слави Трифонов с неговото популистко движение "Има такъв народ".

Приятелите и неприятелите на Петков, естествено, го заливат със списъци на вероятните грешки, които му предстои да извърши - или които трябва да опита да избегне.
Опасностите го причакват преди всичко при решаването на проблеми, които се коренят в комунистическото минало на България и които в различна степен успешно сега се "култивират" от Кремъл.

"Нима не знаем защо в България се блокират мегапроектите: Балканския транспортен коридор Изток-Запад през Северна Македония и Албания, строителството на газовия интерконектор с Гърция, тунелите под Стара планина и мостове на Дунава", пита риторично известният историк и журналист Пламен Асенов.

"Първата причина е, че такова развитие е против интересите на Русия, Кремъл не иска България да бъде процъфтяваща, демократична, европейска страна, защото тогава ще бъде по-сложно да постигне целите си на Балканите като цяло.

Втората причина е активната подкрепа на Кремъл от страна на платените проводници на руско влияние в страната. Те заемат ключови позиции във властта, особено в енергетиката и икономиката, както и в много други области, координират се един с друг, възпроизвеждат се и се развиват. Те също така са и основните носители на тази огромна корупция, която разяжда българското общество. Тази корупция е организирана по руски и ако вие действително искате да победите това явление, ще ви се наложи "да вдигнете ръка" срещу тези хора", коментира Асенов.

Тази картина се потвърждава от фактите: през миналата есен изданието за журналистически разследвания "Важни истории" публикува подробен разказ за това, как на един от най-старите курорти в България, който се владее от най-голямата криминална групировка в страната, са се устроили ръководителите на руски държавни компании.
Близкият съратник на Алексей Навални - Леонид Волков - заяви пред Комисиите по международни отношения и по правата на човека в Европейския парламент, че ежедневно от Русия изтичат около 60 милиарда долара, основно в европейската икономика, като част от тях попадат в България.

"Факт е, че в България на Слънчев бряг руски държавни служители са изкупили цели села, комплекси и вили. Ние неведнъж сме попадали на това в хода на разследванията ни", каза Волков.

Публицистът Момчил Дойчев обръща внимание на "неопитността на новите партии и отсъствието в много у тях на рационални реформаторски идеи".
Според него, 

България е пример за "пленена държава":

"Има доказателства за това, че КГБ и ГРУ само през 1987–1989 година са завербували около 3 хиляди българи, които и до момента заемат ключови позиции в партии, медии, законодателната, изпълнителната, административната и съдебната власти, в бизнеса, в банковия сектор - навсякъде- Нашата проруска олигархия беше допусната в НАТО, за да откраднат тайните му за Путин, и ние влязохме в ЕС, за да изпомпваме и изнасяме еврофондове в посока Кремъл. До момента България е получила от ЕС над 20 милиарда евро, от тях 12 милиарда са отишли в Русия. Само в енергийния сектор ние губим 4 милиарда годишно заради колониалните договори с Руската федерация и от губещи проекти".
Газовият аршин действително е нагледно измерение на зависимостта от Русия за българите.

"Цената за Сърбия е 270 долара за 1000 кубически метра, а за нас, от "Турски поток", за който ние, а не  "Газпром", платихме от бюджета 3 милиарда лева, за да го прокараме до Сърбия - цената е 510 долара!!!", казва Дойчев.

"За съжаление, ние можем да очакваме провокации с цената на газа от страна на Русия. Когато през тази година. Москва видя проблемите на европейските пазари, тя намали доставките на природен газ, разбирайки прекрасно, че това ще доведе до ръст на цените. Този, който е правил нещо подобно, може да го направи отново. Нашата страна плаща най-скъпия газ на Балканите, защото зависим само от един източник. Срокът на нашия договор за доставка на природен газ изтича през 2022 година. Но на нас повече не са ни нужни дългосрочни договори, необходимо е те да са краткосрочни и гъвкави. От руската страна, обаче, говорят за противоположната стратегия, опитвайки да форсират подписването на дългосрочни договори с "Газпром", казва Мартин Димитров, икономист, депутат в новото Народно събрание.

Газовата тема активно използват проруските български политици. Николай Малинов, лидер на партия "Русофили за възраждане на Отечеството" (която получи на изборите през ноември 0,26%, почти наполовина по-малко отколкото през април), напълно сериозно твърди:

"Едно обаждане в Кремъл и ще осигуря на България евтин газ".

Изглежда, че това малко вероятно обещание е основано на точките от "пътната карта" за сътрудничество на партията на Малинов с "Единна Русия".

Във всеки случай в Москва никой не е правил дори намек за подобно обещание, а на самия Малинов му предстои съд по обвинение в шпионаж в полза на руски организации, повдигнато срещу него през есента на  2019 година. 

Като цяло, от партиите, които се позиционират като откровено проруски, относително преуспя само националистическото движение "Възраждане", което се досети да използва антиваксърските настроение на определени слоеве от населението и така успя да премине 4 процентната бариера за влизане в НС.

Какво очаква България в областта на междудържавните отношения, в частност, с източния "голям брат"?

Дипломацията в новото правителство ръководи 50-годишната Теодора Генчовска. Тя е с "военна закалка": завършила е военната академия, специализирала е в натовски колежи в САЩ, Великобритания, Германия и Италия, издигнала се във военното министерство до поста началник на отдела, отговарящ за отношенията с НАТО и ЕС. 

Нейните собствено дипломатически компетенции засега няма как да бъдат измерени.

Междувременно последният доклад на Международния Център за изследване на демокрацията  GLOBSEC за това до каква степен са 

подложени на външно влияние,

преди всичко от Русия и Китай, страните от Централна и Източна Европа (България, Чехия, Унгария, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Словакия), показва, че общият "индекс на уязвимост" на България е 42 точки от 100 възможни.

Това я поставя на 4 място по възприемчивост към външно влияние от изброените страни.

Индексът обхваща пет области: обществени настроения, политическа среда, държавно управление, информационна среда, гражданско и академично пространство.

Според резултатите, България е най-уязвима за чуждо влияние в сферата на обществените настроения (56 точки) и в информационната среда (44 точки). 

При това руското влияние в региона и дебатите за него тук са значително по-разпространени, отколкото за растящите интереси на Пекин.

Българското правителство, както и организациите на гражданското общество и медиите са длъжни да предприемат спешни, координирани мерки, за да защитят по-добре демократичните дебати от пропагандата и дезинформацията, препоръчват анализаторите.

Превод: Faktor.bg