Преди 138 години се ражда духовната сила на единната нация, способна да противостои на всякакви стихии

Втора част 

Чудото на Съединението

Доц. Момчил Дойчев

Противно на внушеното от учебниците „тежко положение на народа“ след Освобождението – клише на недомислието, което подготвя социално и политически незряло простолюдие, след възстановяването на българската държава народът показват чудеса от смелост да изгради своя собствен политически дом. България се въздига бързо – и в княжеството, и в Румелия. В първото българите укрепват своята държава, създават своите нови институции и се опитват 

да превърнат свободата си в благоденствие

 В Румелия – се утвърждава истината, че тя е българска, а не някаква друга. И тя се съревновава с княжеството в европеизацията си и откъсване от ориентализма на Османската империя, макар и все още под руска опека. От двете страни на границата се издига все по-високо искането за нейното премахване – не само по чисто икономически причини, но за да се утвърди българският дух на съединението, което прави силата. Не чисто физическата, а духовната сила на единната нация, способна да противостои на всякакви стихии. 

Населението в Южна България протестира енергично, показва готовност за съпротива веднага след решенията на Берлинския конгрес. Това оказва влияние. В областта не се въвеждат османски войски, в армията и силите за сигурност служат българи, управлението е демократично, със свободни избори за областно събрание и свободен печат.  За първи генерал-губернатор султанът назначава османския политик от български произход Алеко Богориди. Когато той пристига в Пловдив с български калпак на главата това се приема като знак за обединение на провинцията с княжеството. 


Още през август 1878 г. в Пловдив, Сливен, Търново и други български градове възникват комитетите „Единство“, които си поставят за цел национално обединение. В началото на 1879 пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. В Източна Румелия очакват скорошно обединение. Но никой не знае как ще стане това. Международните контакти, които осъществяват редица български политици от „двете Българии”, са твърде обезсърчаващи. Официалната позиция на всички големи европейски държави е, че съединение сега не може да се допусне.
Ситуацията се променя през 1885, когато движението за обединение в Източна Румелия се оглавява от Захарий Стоянов. Той е сред малкото останали живи организатори на Априлското въстание (1876) срещу османската власт. В Източна Румелия Стоянов проявява с пълна сила таланта си на лидер и публицист. Той създава мощна организация – Български таен централен революционен комитет.
В резултат на неговата дейност от пролетта на 1885 г. политическото напрежение нараства. Митингите за обединение в Източна Румелия зачестяват и често водят до сблъсъци с полицията. В началото на септември на места започват и бунтове, които властта се опитва да потуши. Но Тайният комитет е насочил усилията си главно в областната столица и е спечелил за каузата офицери от армията и жандармерията. През нощта срещу 6 септември войски, ръководени от майор Николаев, установяват почти

 без съпротива контрол над Пловдив

Гаврил Кръстевич, новият султански генерал-губернатор, предава властта с думите „И аз съм българин”. Създадено е временно правителство, което кани българския княз Александър Първи да дойде в Пловдив и така да поеме властта над обединена България.

Всъщност макар сега да се смята, че всички са били за Съединението и тогава е имало дълбоко разделение в българското общество. Напротив и по този като че ли ясен въпрос настъпва голямото разделение и в Княжеството, и в Румелия. Спорът е между "съединисти“ и т.нар."лъжесъединисти", т.е. тези, които са против съединението. 

Кои са едните, кои са другите? 

„Съединисти“ са т.нар. "луди глави“ като Захарий Стоянов, Иван Стоянович, Димитър Ризов, Иван Андонов и др., които не се поколебават да заявят, че "Съединение ще има! – дори пряко волята на Русия" (Д-р Никола Генадиев, Мемоари, том 1, София, 1923 г.). Това са политическият елит, малцинството луди глави, които смело извършват Съединението без да се съобразяват с никого! Те осъществяват нещо, което изглежда немислимо и невъзможно без чужда помощ за огромното мнозинство от българите по това време.
По свидетелството на д-р Никола Генадиев оттогава тези национални герои са наречени "русофоби". И то от кого - от „лъжесъединистите“. А лъжесъединисти са самонаричащите се оттогава до днес „русофили“. Те вярват на Русия и разчитат и до днес Русия да ги освободи, както преди 138 години чакат Русия сама да извърши или поне да одобри съединението! 

Това разделение продължава и до днес

Русофилите продължават наивно да вярват, че Русия ни е освободила на 3.03.1878 г. без да си дават сметка, че освобождението е дълъг цивилизационен процес, че без национално достойнство и отхвърляне на опеката на Русия никакво съединение нямаше да бъде възможно и че България има свои, различни, а често и противоположни на руските имперски интереси.
Съединението ще остане в историята ни като наша най-голяма гордост, защото е постигнато от българския народ със собствени сили и против статуквото, наложено от Великите сили. То е защитено с кръв и лишения по толкова убедителен начин, че от крайно несигурен акт се превръща в безусловен факт.
С действията си българите тогава печелят не само обединение на голяма част от земята и народа си – те печелят и симпатиите на цивилизована Европа.

Този ден беше забравен по времето на съветско-комунистическия тоталитарен режим. Той бе възкресен като официален празник на страната с решение на Народното събрание чак на 18 февруари 1998 година.
За съжаление 

и до днес не е завършила еманципацията ни от Русия

 И затова великото дело на нашето Съединение все още не е завършено. Митовете за първото, второто, че и третото освобождение с руска помощ продължават да доминират тежко манипулираното от десетилетия обществено съзнание. 
Днес имаме исторически шанс да довършим делото на 6 септември. Крайно време е да се освободим от мнимата си „Освободителка”. 
Едва тогава духовното единение на всички българи ще бъде завършено.

Б.Р. Тук Първа част