Калин Манолов

Само тази снимка е достатъчна, за да имаме правителство още следващата седмица. Ако, разбира се, парламентарните партии наистина споделят евроатлантическите ценности, и ако именно България, а не Русия или Турция им е на сърцето.

Розовото облаче вдясно напоследък има всички основания "да се чувства оптимист за бъдещето на руско-българските отношения". Откакто Митрофанова е в България, руските операции под прикритие 

провалиха два парламентарни избора 

и се канят да манипулират в полза на кавалера в средата трети. В "конкуренция" със Стъки и Цвета Радев може да е сигурен за своя втори мандат. 
Това може да се окаже бял кахър на фона на съдбата на ВСИЧКИ представени в парламента партии. От април насам те вкупом съгрешиха и непотребни станаха. Да създадат впечатление за безполезността си много им "помогнаха" руските тайни служби, които чрез добре познатото ни политинженерство се набъркаха и намесиха и в двата парламентарни избора тази година. 

Кремъл е на крачка от постигането на целта си 

чрез зловредно влияние върху изборите и процедурата по съставяне на правителство след тях, трайно да промени българския политически ландшафт. 

С действията си особено от 11 юли насам партиите в парламента дадоха всички доказателства, че парламентарната демокрация в България е в криза. Казано по-просто - доказаха, че не можем да се управляваме сами. Тогава управлява друг. Един. Цар, диктатор или президент. 

Пред няколко дни сравних ситуацията в България с политическата криза в страната през 1886. Но тогава сме имали Стефан Стамболов, пресекъл руските мераци България да е Задунайская губерния и платил с живота си за това. 

Сега нямаме Стамболов, а Драган Цанков

 И наближава не 9 август 1886, а 19 май 1934.
В началото на май 1934 в страната се разразява остра правителствена криза. Министър-председателят Никола Мушанов подава оставка, а Народното събрание гласува да прекрати заседанията си, “докато се състави нов кабинет”. Цар Борис III приема последователно всички лидери на партии от управляващата коалиция, но така и не успява да ги принуди да се спогодят. На 16 май Мушанов получава мандат за съставяне на нов кабинет, но всичките му сондажи пропадат поради алчността на партиите за повече министерски кресла. 

Три дни по-късно шепа офицери от Военния съюз (около 800 в цялата страна) и интелектуалци от Политическия кръг "Звено" правят преврат. Говори се, че в "превзетите" държавни учреждения ги посрещнали с думите: "Айде бе, момчета, откога ви чакаме!" 
Обяснението може би се крие в пасаж от обръшението на деветнадесетомайци към нацията: „Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. 

Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, 

държавата и народното стопанство. Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични разпри не дадоха възможност, не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт“. 
За да не викам дявола, няма да разказвам какво се случва след това. Само още веднъж да напомня на парламентарно представените партии, че ако не искат извънредни избори, трябва да излъчат редовно правителство. До края на август.
Добутат ли го 9 септември, ще дочакат 19 май.