Паскал – приватизатора на Апостола Васил Кунчев Левски, дякон Игнатий

Д-р Любомир Канов

Преди време, жители на нашата страна, най-вероятно цигани, обсебени от древният си инстинкт към събиране на метали, бяха откраднали част от бронзовите фризове на паметника на Левски, построен на мястото където е бил обесен. Тогава, през онзи така безнадеждно тъжен февруарски ден, когато са го окачвали на бесилото двамата цигани- екзекутори, а свидетели са били само свещеникът-изповедник поп Тодор, гарваните и турският аскер, строен за екзекуцията, 

дяконът се е срещнал с Вечността

 Това не е просто поетична метафора, която всеки един от нас, днешните хора, може да развява с патриотично възбуден глас като байряк и като извинение за нашето собствено малодушие и липса на лична доблест. Дяконът наистина е бил най-самотният човек в тогавашната българска Вселена и всеки опит да бъде той приобщен към нечия кауза или използван за собствено възвеличаване прилича на онова, което са направили онези цигани с връвта, с която е бил обесен Левски. Те са я разрязали на парчета и са я раздали на тичащите наоколо из разбойническите гробища циганета за “късмет”. После Апостолът е бил 

погребан в гробищата заедно с разбойниците 

и онези, които са извън закона. По времето, преди няколко години, когато се установи, че е изчезнал бронзовият детайл от паметника му, се появи един анонимен, но богат човек. Днес ги наричат спонсори, меценати, олигарси и пр. Появи се по телевизията в гръб, не желаеше да се види кой е, очевидно от благородното желание неговото благотворително дело да остане скрито за публиката, така като е редно да се прави. Неговото лице остана скрито за известно време, но не след дълго стана ясно, че меценатът е Васил Василев, така да се каже едноименник на Левски, а по агентурна линия на ДС 

известен с псевдоним “Паскал”

 Този агент, впрочем забогатял крупен приватизатор на един голям хладилен завод, известен ту като “Антон Иванов”, ту като “Мраз”срещу дребна сума, известно време се оглеждаше в собственото си благородство да възстанови откраднатият фриз и някакси влезе в ролята на своеобразен спонсор едва ли не на самият Апостол по тази причина. По сходни психологически причини Паскал се появи пред паметника тази година в тържественото окръжение на БСП вождовете, начело с Корнелия Нинова и президента Румен Радев, всички те широко и радостно усмихнати по случай годишнината от обесването на Васил Левски. 

За българското население емоцията беше по-скоро скръбна почит и партийната радост и оживление около тази годишнина изглеждаше като безобразно партийно начинание на хора решени да обсебят дори тази сакрална дата за своите политически цели. Може да се каже, че 

Паскал и неговите другари приватизираха Левски

 на този ден. И това беше още един позор, който хора без национално чувство за достойнство за пореден път демонстрираха. Но какво е истинското им определение? Патриоти? Българи? Не, истинското им име е:

Приватизатори!

“Той любеше своето отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
И като отшелник живееше в пост...”