Илиана Славова

Кметът на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков  е публикувал във Фейсбук профила си снимка на МОЧА, частично опакован с транспарант, на който са изобразени български национални герои:  „Обикалям из района и какво виждам?“ Без повече коментари.
Виждат се ликовете на Левски, Ботев, Раковски, Захари Стоянов…  Над тях стърчи скулптурната група окупатори с мракобесно вдигнатия шпагин. Плочата с позорната благодарност към съветските окупатори е все така на показ. А коментарите под постинга са красноречиви: 
„Ами аз виждам как Альошата със шмайзера тъпче всички тези българи.“ 
„Събаряй! Какво го украсявате!“  
„Червен колхоз тъпчещ великите българи!“ 
„Чакам разрушаване, не преместване. Руската окупация над България не заслужава друго.“  
„Да ни отговорят, преди изборите! Демонтират ли паметника?“ 
„Изглежда като татуировките по прасците на лъжепатриотите. Събаряй!“ 
„Сега тихо и кротко ще го ремонтират и чакат копейките да дойдат на власт, за да свалят камуфлажа.“
„Тоз чаршаф, или каквото е там - тАварищ МУтрафонова ли го е платила?“ 
„Инzталация!“

Ексдепутатът Иван Сотиров е изразил възмущението си доста образно:  „Това е все едно да опаковаш тоалетна с образите на националните ни герои! С такива

долнопробни трикове 

ли се опитва да ни разсейва кремълобоязливата управляваща сглобка до изборите, като вместо демонтаж ни пробутват камуфлаж?“ 

Точно в канала, отвеждащ съдържанието на тоалетната чиния, е мястото на несекващите окупаторски мераци на Кремъл, а да превърнеш националните ни светини в опаковка на подобна политическа патология е наистина безумно. 

Все пак някои от коментиращите в профила на Трайков приветстват идеята, но са видимо малцинство: 
„Красота и надежда за България.“ 
„Заминава си подобаващо.“
„Браво,имаме пред подвига на кого да се прекланяме.“
Нормално е да са малцинство, и самият кмет не показва ентусиазъм от подобна „креативност“.  

„Европейският път на България…“

Не е виц, за съжаление. „Европейски път“, тръгващ от дебилния благодарствен надпис и стигащ до подножието на шпагина.  Ако е търсена символика, резултатът е унищожителен. Метафора на зациклянето в хватката на Кремъл. И за да е пълен абсурдът, в горната част на транспаранта са изкипрени символите на ЕС и НАТО.  Сериозно ли създателите на тази опаковка не си дават сметка какви послания отправят?  

Явно не. Сигурно е трябвало е да бъде омиротворяващ жест към избирателите, които чакаха, но отново не дочакаха демонтирането на ненавистния монумент. Не спазихме каквото обещахме, но не ни мразете, че имаме нужда от гласовете ви – вижте как ще скрием МОЧА с най-патриотично-евро-атлантическия банер, не е ли куул? И моля, не гледайте зад него, нито над, нито под, най-добре изобщо забравете онова, което е за криене.   

Определено 

залогът са изборите

За всички след шести клас е ясно, че кандидат-кметът Васил Терзиев се нуждае от леви гласове, за да има шанс за победа на втория тур. Не бива да дразни БСП, „Възраждане“ и целокупното русофилство, а коалицията зад него не може да си позволи преместване на МОЧА преди 5 ноември – ако изобщо някога се реши. Излъчената от същия политически хабитат Вяра Тодева добре разказва трите сценария за демонтирането на паметника, но не споменава срокове.  Затъва в обяснения, че процедурата се бави защото в Столичната община не са намерени проектните документи, които били нужни за демонтажа. Само че такива документи има в ДСНК, оказва се, че дори са публикувани от сайта „Маргиналия“ преди година – г-жа Тодева и тях не успява да открие. Ами не е сериозно. 

Поне благодарствената плоча можеха да махнат досега местните власти, ако искаха да загатнат сериозни намерения за действие. Няма нищо толкова сложно в една плоча, че да чакат документите. И цялата тази свенливост пред руското посолство и русофилите е на фона на кампания за заличаване на паметниците на чуждестранни военни и репресирани чужденци в самата Русия.  От началото на войната срещу Украйна са известни поне 15 такива случая, според информация на Би Би Си.

Някой ще каже – МОЧА ли е най-големият проблем на държавата, няма ли по-важни теми? Има, разбира се. Но паметникът е много ясен 

симптом за състоянието на управлението

Зловредното влияние на Русия е фундаменталният проблем, а (не)премахването на паметника е лакмусът за волята на управляващите да се преборят с това влияние. За съжаление се вижда имитация на воля. Сега и тази гавра с националните ни герои…  
Хубаво ще е хората, които вземат политическите решения да си дадат сметка за няколко прости неща:  
Националният позор, опакован в национални светини, пак си остава национален позор.   
Националните ни герои никога не бива да са параван за скверен пиедестал, те трябва да са НА пиедестал. 
Битката за един кметски пост може да е важна, но националното достойнство и държавността са по-важни. 
Никоя победа не е на всяка цена. И не си струва подмяната на кауза в името на изборен резултат. ДС-креатура не може да представлява евроатлантическите избиратели в София.
Хоризонтът на едно управление или политическа сила не може да се простира само до следващите избори – иначе ще катастрофира, като на път с ограничена видимост.  
В дългосрочен план почтеността към избирателите, които са давали доверието си, е по-успешна стратегия от арогантността.