Светослав Пинтев 

Имало едно време една държава, в която властвали генерали. Иначе тя  се водела демократична, европейска и т.н. Над 30 години се опитвала да изплува от червеното море и драпала неистово към демокрация. Но имала такава слабост, 

да я водят фуражки, ако може

Генерал бил президентът, генерал бил премиерът, генерал бил даже един от двамата вождове на дясната „модерна”, градска и красива опозиция, която протестирала заедно с първия генерал срещу „хунтата” на втория, както я наричали.
Току-що бил починал генералът, който навремето 

наредил така държавата,

 за да я управлява с верни другари дистанционно според генералната линия на една друга страна, която винаги била генерална линия и на неговата Партия. По-рано тази работа я вършели генералните секретари, после я възложили на обикновени генерали. А те започнали да управляват с помощта на мутрите. Някои дори превърнали

партийните си организации в масонски ложи 

Там историята става още по-вълнуваща, ще ви я разкажем някой път. Индиана Джоунс и Дан Браун ще си изядат опинците направо. 
Тази генерална линия била водеща и за генерала-президент. И не само за него.  И на генерала-премиер никак не била чужда, само да е мир и любов с всички големи братя.
 Да не говорим, че генералната линия била не само присърце, но и символ-верую, на повечето генерали от армията. Военното им разузнаване например… Но млъкни, сърце…
Било само малко нелепо, че генералът-президент призовал на борба с мутрите, създадени от партията, която го издигнала и подкрепила. Но всички били гневни и това не им идвало даже на акъла.
По  онова време в света вилнеел някакъв вирус, на всичкото отгоре генералната линия на  Стопанина на Кремъл, била да се възстановява съветската империя, та времето било смутно. И трябвало да се направи време разделно…
Така щяла да възтържествува генералната линия по целия свят. Или както пишело по плакатите в епохата на генералните секретари:

„Да живеят всички БКП-та, по всички земни кълбета”

 Иначе шапкарите си правели традиционните за фелдфебелската културна традиция номера, дето ги знаете от казармата. 
Генералът-президент размахвал юмрук и призовал: „Мутрите вън”, та от партията, от която произхождат всичките, излезли и те на площада. Народът за пореден път поискал свобода и достоен живот, а му предложили за енергиен министър Таско Ерменков, за културен да не ви разправям.
Генералът-президент обвинил генерала-премиер, че му е спретнал активно мероприятие като казал на някакви естонци, че е контактувал със заразен с 

въпросния коронен вирус 

И те предпочели да не вечерят с него, та се наложило да се върне.
Държавният глава на чудната страна идвал от армията, министър-председателят и опозиционния вожд от силите на реда, но това не променяло нещата. Всички те били свалили пагоните, ордените и зелените чорапи,  но чисто формално, пагоните, ордените и зелените чорапи не знаели, че са свалени.

 Спинкали си генералите още с пистолетите,

 но само  един от тях му снимали спалнята, извадили и снимки без него, но с разни пачки и кюлчета злато, снимани по разни шкафчета.
 То се знае, още римските генерали използвали за тази цел римската банка, както я наричат иманярите. Спирам дотук, защото иначе трябва да включа и Васил Божков и работата става по- дебела от генералската даже. Засега ще  го пропуснем.  
Социалният антрополог на генералската държава Харалан Александров бил казал веднъж: 
„Както сме я подкарали, скоро ще гледаме клипове, в които прабългарски вождове  с космати шапки ще стрелят по сламени мишени с лък... Политиката девалвира до спектакъл, и това не е нещо ново. Зад него обаче с крие истински копнеж 

по лидерство от героичен тип

 Когато хората са тревожни, объркани и несигурни, когато не знаят как да се ориентират в света и да се справят с неговите заплахи, те се сплотяват около онзи, който изглежда най-годен да се справя със ситуацията. Първият алгоритъм на оцеляването, който хората са научили, е да следват лидера – онзи, който знае как да гарантира оцеляването на групата. Ние не сме забравили този алгоритъм и винаги се връщаме към него, когато не сработват по-късните и по-усложнени алгоритми, например модерния институционален ред. 
Да де, ама гражданите пропускат, че  такъв подход крие рискове да се събудиш в казарма. Ако се събудиш.
Понеже стана въпрос за коронен вирус, за Харалан и генерали разни, ще  направя едно отклонение в неговия стил и 

ще ви върна едни двеста и кусур години назад в историята

Имало в кралството на Бурбоните, дядовци на нашия цар, един прокурорски син, който едва на 17 години се заклел да изтръгне лилиите из корен и се включил в борбата с династията. Избухнала Великата френска революция и той поел по славния й път, биел се като лъв с враговете, станал командир, оказал се  изключителен тактик и храбрец, който   спечелил слава по бойните поля. Бързо, както често ставало тогава, се превърнал в генерал, после и в маршал на Франция. Казвал се  Жан-Батист Бернадот, един от най- блестящите пълководци на главния консул Наполеон Бонапарт, който пък изведнъж се превърнал в император Наполеон Първи. Най-веселото е, че по онова време той още се водел император на републиката. 

Те републиките така загиват, не ги удушват отведнъж 

На Бернадот, който бил просто маниакален републиканец и борец с тираните, му се наложило, уви, да стане крал на Швеция, а съпругата му Дезире Клари, доскорошна годеница на император Наполеон, била провъзгласена за кралица на шведите, както се изразява Стратега Димитър Пенев. По политически причини, не можел да откаже….

Тогава нямало „Грипени”, но връзка има,
 
защото техните наследници са на трона и днес.
 Маршалът веднъж пленил около 1000 шведи, показал се толкова благороден, твърди легендата, толкова  мил и любезен бил с тях, че станал изключително популярен в Швеция. Държавният съвет на  тогавашния шведския крал Карл XIII точно търсел наследник на трона и единодушно решил да  предложи бъдещата короната на Бернадот, ако приеме лютеранството. Бонапарт това и чакал и го изпратил моментално, може и да не го е питал. 
 През 1818 г умира старият крал и  Бернадот, който  като престолонаследник   води външната политика и участва в редица славни дела, включително в разгромяването на император Наполеон, слага короната под името Карл XIV Йохан.  Като монарх бил известен и с това, че категорично отказвал да оголва ръцете си, дори пред лекарите. Има мълва, че го направил веднъж, но е съмнителна.
 Чак след смъртта му на 8 март 1844 година установили при подготвянето на тялото за балсамация че на рамото му има татуировка, изобразяваща якобинска шапка, а под нея горд девиз: 

“Смърт на кралете!” 

Доста неприятно надписче за тялото на крал, нали? Неудобно е малко да се фукаш с него пред поданиците си.
Понякога си мисля дали нашите властващи генерали нямат подобни татуировки, но с обратния  смисъл. Примерно: „Вечна дружба!”,  БКП - КПСС!”, Да живей „Лукойска република- Росенец - Отманли”, „Путин- завинаги”, Ленин, Сталин, Димитров!”, Апропо, последните двама другари откъснаха Македония от България, а сегашните генерали дружно правят всичко възможно завинаги да я направят враждебна към Родината-майка, отрекла се от тях по заповед на Коминтерна.  Което е цяла отделна тема. 
Основната е: Откъде бие камбаната за държавата на генералите. И не е ли време генералната линия на генералите да бъде пресечена. За да не живеят и децата ни в кошмарна приказка.