Димитър Попов

Съдебната система очевидно е пълна с хора, които не са за магистрати нито по правната си култура, нито по човешкия си морал. Това е първоначалният извод от скандала Гешев – Сарафов, който беше институционализиран и във ВСС. В „Политико” той беше обяснен като филм - два клана на мафията в България се хванали за гушите в борбата за властта, а прокурорите били в сърцето на самата битка. 
Не че няма истина и в такова заключение, но то е твърде елементарно и не обяснява 

дълбокия генезис на проблема

 Всъщност бедата е в самата Конституция, която беше създадена така, че партиите да имат своя квота във Висшия съдебен съвет, а прокуратурата да бъде под контрола на главен прокурор, независим от всички власти. Сбърканото в този модел е, че сега държавното обвинение е безконтролно от държавата, а независимите съдии са зависими от политическите квоти във ВСС. С две думи - точно обратното на нормалното правораздаване, в което прокурора е едната страна в процеса, а съдът е арбитъра.
Тази сбъркана структура на съдебната система от дълго време трови обществената среда в страната, но тъй като за партиите е удобна, промяна в конституцията никога не е била на дневен ред. И след този скандал не вярвам да стане приоритет също. Обратно, битката около главния прокурор ще се изроди в 

битка за партийно влияние в съдебната система,

 където без друго от две години насам „вашите” искат да сменят „нашите” лично, а не според друг модел на системата. 
До този момент ГЕРБ, БСП и ДПС бранеха статуквото. Те имат най-голямо влияние във ВСС и нямат интерес да разбутват кошера. В същото време новите партии, които още нямат магистратски квоти, правеха и невъзможното да се докопат до такива. Битката беше позиционна, а трите партии на статуквото печелеха всички сражения, независимо от ропота в Брюксел и крясъците на недоволните улични лидери. 
Затова и когато Мария Габриел, от името на ГЕРБ поиска смяната на Гешев, това заприлича на самоубийствено за партията на Борисов предложение. Той, който прави малко грешки, този път подцени два факта: характера на Гешев, който реши да се бие докрай, и тъмните зависимости на Корнелия Нинова, която не само зае страната на главния прокурор, но и  провали формата на редовно правителство, което вече беше договорено с БСП.
В същото време позитивите за Борисов се оказаха илюзорни. Редовно правителство с ПП-ДБ пак не се получи, Петков и Василев не разчетоха в скандала с Гешев жест към тяхното искане за съдебна реформа, а слабост на ГЕРБ. Очакваният отзвук в Брюксел също не беше в полза на проевропейския имидж на ГЕРБ, а обратно – затвърди убеждението за мафиотски битки, в които е замесен и самия Борисов. 
Политическият резултат от този скандал е, че пак сме в патова ситуация – редовното правителство на ГЕРБ, ДПС и БСП се провали и вече здраво 

замириса на нови избори през лятото

 Те пак ще зависят от Радев, който ще върти мандатите така, че да ги нагоди на датата, която му харесва. Големият губещ е Борисов, който изпусна инициативата и събитията вече не зависят от него. 
Далеч съм обаче от мисълта, че той е виновен за поредния провален парламент. Ако погледнем в дъното на политическата криза днес, ще видим доста различна картина от тази, описана в „Политико”. 
Три деструктивни и популистки партии са в основата на проблема.  
Едната е Възраждане, които отказват всякаква коалиция, искат цялата власт и радикални мерки срещу своите противници. Според политологическата оценка те са типични национал-популисти, които обещават твърда ръка и неосъществими блага в бъдеще.
Другата партия с подчертано деструктивно поведение е коалицията ПП-ДБ. Петков и Василев искат изцяло свое правителство, обещават невъзможно конституционно мнозинство, търсят радикални избиратели, които печелят с емоционални, но лишени от реализъм, а понякога и от здрав разум послания, което също ги причислява към ляво-популисткия мейнстрийм.
Третата деструктивна партия е БСП. Нинова се бори за радикалния електорат на Възраждане и съобразява всичките партийни позиции с неговите вкусове. С позицията си за войната в Украйна, с позицията за Истанбулската конвенция, тя търси гласа на тези 8% консервативни леви националисти, за които държавата никога не е била по-важна от партията или от Русия.
Проблемът е, че вече в два парламента тези три популистки партии имат мнозинство. Техните 124 депутати правят невъзможно правителство без една от тях, а общите им деструктивни позиции задълбочават политическата криза и оставят цялата власт в ръцете на най-деструктивния фактор в държавата – президента Румен Радев.
Очевидно предстоят нови избори и е ясно отсега, че избирателите зад тези три партии, които представляват протестния вот в страната, ще имат решаващо влияние и в бъдещия парламент. Тези избиратели лесно прескачат от една партия в друга – от БСП във Възраждане, от ПП към Възраждане, от БСП в ПП, и по тази причина са нестабилна основа за каквото и да е редовно правителство. Ако пак са мнозинство, и ако пак гласуват за безотговорни лидери, на които държавата им е „през шлифера”, и които са съгласни да я видят счупена, но да не признаят, че решението минава през 

договаряне с противника,

политическата криза ще продължи. Никакви предсрочни избори няма да решат проблема, и все по-често ще говорим за пленена от Радевото управление държава.
Що се отнася до скандала в съдебната система, той бързо ще затихне, и моделът, който създава зависими от политиците магистрати, ще продължи да действа, тъй като е закрепен в самата Конституция, а и липсва обща воля той да бъде сменен.