Илиана Славова

Днес е ден, в който българският дух трябва да ликува. Заради писмеността, която намери дом в България и създаде цивилизация. За това, че пренесохме през вековете буквите и словото, които ни определят като народ. 

Ще можем наистина да отдадем дължимото на празника когато го освободим от всеки 

опит за политическа употреба

От аспирациите на Русия да го присвои, за да наложи славянофилството като оръдие на имперските си амбиции. Или от стремежа непременно да доказваме, че майката на светите братя Кирил и Методий е била „славянка“. За последното няма научни доказателства – само услужливи догадки, отново работещи за славянофилската митология под формата на криворазбран патриотизъм. 

Десетилетия наред ни внушаваха, че празнуваме „славянската писменост", а „българската просвета и култура“ се третираха като производно на някакъв общославянски феномен. В действителност Кирил и Методий създават глаголическата азбука с конкретен адрес – Великоморавия. Техният ученик Климент Охридски, който на свой ред създава кирилицата, също влага в нея конкретно предназначение – тя е за българите и е съобразена с българската фонетика. Никой от тях не създава азбука „за славяните“ изобщо. Към IX век праславянският език вече е преживял своя разпад, затова тогава не може да се говори за общ „славянски език“, както след това не може да става дума „славянска книжнина“ като явление, лишено от народностна идентичност.

Учениците на Кирил и Методий, които идват в България – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, както и техните следовници в българските земи, полагат основите на българската книжнина, на старобългарски език. Със съответните фонетични и лексикални особености, отличаващи го от близкородствените езици. Факт е, че по-късно, с разпространението на книжнината отвъд границите на България, той става богословски език в други страни и до днес се използва в църковните служби. В опит да отрече българския характер на тази книжнина и на нейния език, руската езиковедска школа го нарича „църковнославянски“. По същата логика латинският език сигурно би трябвало да се нарича „църковнозападноевропейски“ с оглед на ролята му в богослужението, но нищо такова не се случва. Не само заради явната нелепост на подобна идея, но и вероятно защото латинският не се говори от народ, стоящ на пътя на руските имперски амбиции.   

През 2020 г. парламентът най-после реши да върне българската идентичност на празника 24 май и почти успя.  Предложението той да се нарича "Ден на българската писменост, просвета и култура" бе отхвърлено от БСП и бе приет компромисният вариант "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост". С аргумента да не се принизи „общославянската значимост на кирилицата“. А нима общоевропейската (а и световната) значимост на латиницата се принизява от това, че не се празнува по подобен начин? А и кирилицата е заимствана не само от славянски страни, монголците също са я приели за своя азбука. На за БСП очевидно са важни само славяните, защото 

така казва Москва

Ден преди днешния празник, при посрещането на мощите на св. св. Кирил и Методий в храма „Св. Неделя“, президентът Румен Радев даде и своя принос в тази линия. С апломб заяви, че България е „първата славянска страна“ (виж репортаж на Нова ТВ, б.а.), на която мощите са предоставени за поклонение. Ако оставим настрана примитивността на идеята поклонението да се възприема като състезание, в което някой е първи пред останалите, с декларирането на България като „славянска страна“ Радев за пореден път показа

услужливост към руския прочит на 24 май

Тук дори не става дума за научните доказателства, че генетично българите се различават от славянските народи, говорим за правото да празнуваме националната си културна идентичност, без да я размиваме в чужди имперски доктрини. Да споменаваме ли вялото полунавеждане на вицепрезидента Йотова над ръката на водещия службата епископ Поликарп – какъв знак е то в сравнение с ниското й коленичене в полите на руския патриарх Кирил при посещението му преди четири години? Все същото преклонение пред демонстрацията на руските имперски претенции, както при шефа й Радев.

Този позор ще преследва Йотова и в отвъдното

Когато обществото ни се отърси от подобни жестове на самоунижение, както и от безпочвеното патриотарство, ще можем да празнуваме истински.  Достойнството е въпрос на избор. 

Нямаме нужда от кръвно родство със светите братя Кирил и  Методий, за да сме духовни приемници и продължители на великото им усилие да създадат писменост. Нека го кажем на глас – те са синове на византийската култура и имаме силата да го признаем. Те прекрачиха границите на Византия и 

промениха културния облик на Европа – в това е тяхното величие

Духовната им рожба – глаголицата, не устоя на времето, но техният ученик Климент взе от пламъка, който запалиха, и сътвори нова азбука – българска. Предците ни създадоха с нея книжнина и я споделиха с други народи, което не я прави по-малко българска. Тези народи на свой ред създадоха книжнина и тя принадлежи на самите тях. Споделяли сме и свои книжовници като Григорий Цамблак и Киприян, но това не отменя културната идентичност на украинците или на руснаците. Няма обща „славянска книжовност“, всяка култура носи своя дух. Нашият е български.

Върви, народе възродени!