Владимир Перев, Скопие

Ние, ранните следвоенни поколения, чухме за Гоце Делчев късно. Искам да кажа, че не винаги е било като днес, не е имало кавга относно това „чий е Гоце“, нито пък някой от моето поколение е смятал, че Гоце Делчев ще бъде 


един от крайъгълните камъни на македонската държавност

 В онези следвоенни времена, нас децата от училищата в цяла Македония, тогава „свободни, национални и социалистически“ ни караха да пеем, че „ние македонците обичаме Тито“ и че в нашите борби за свобода заедно с другаря Лазо (Колишевски), „Темпо“ - Той е най-скъпият ни брат. Такива бяха песните за деца. Разбира се, някои си помнеха Гоце Делчев и го споменаха, но някак хладно и срамежливо, за да не бъде много силно и ясно. „Над него, до около 1955 г., стоеше клеймото на колишевизма, че това е български или архибългарски националист, който наистина се е борил срещу турците, но за интересите на България и някъде далеч, все още тогава и Боже мой, сега            “ фашистка ”София. По-късно Колишевски разхлаби примката около врата на „бугаринот Гоце“ и ние започнахме да го честваме, все по-често, все по-бързо и с все по-голяма интензивност. 

Тито остана на пиедестала като най-висшият и единствен създател на македонската държавност, място, което той все още заема в съзнанието на някои македонци, оспорено по някакъв начин от някои съвременни историци, политици и анализатори. Оспорва се обаче хладко и „нежно“, точно както се „прославяше“ Гоце в началото на 50-те години. В съвременната македонска история двамата "предци" се преплитат и сменят местата и достойнствата си, като безкрайно скучна смяна на персонала в нискобюджетен филм. Ще оцелеят ли и двамата? Съмнявам се, те не могат да вървят заедно!

„Фашизъм“ е любимата дума на македонските историци и политици. Най-често се използва, когато се отнася за български политици, македонски революционери отдясно, а често и за целия български народ. За гърците те имат термина „монархофашизъм“, но сега, след Преспа, този термин се използва рядко. В Македония най-често така се говори за Ванчо Михайлов и михайловистите като движение, но прочутата македоно-българска комисия все още не е успяла да определи 

на кого е Ванчо и следователно кои са „фашистите в нашите редици“

 Такива епитети обаче изобщо не съответстват на международната ситуация в Европа. А именно, Съветът на Европа прие две важни декларации; едната през 1996 г. /мерки за сваляне на тоталитарния комунизъм/ и втората през 2006 г. /осъждане на тоталитарния комунизъм/. Декларациите са преведени на всички европейски езици, но не можах да ги намеря никъде на македонски, поне не онлайн. С националсоциализма като режим светът се справя с Нюрнбергския процес и решенията от тогава са валидни и актуални и днес. Декларациите са чисти и ясни, но  терминът "фашизъм" не може да се намери никъде. Просто няма осъждане на фашизма като социална система и престъпленията, извършени от негово име, изискват индивидуална или групова отговорност, но не и морална /или държавна/ отговорност на системата на „фашизма“. От всички европейски делегации против декларацията, осъждаща комунизма в ПАСЕ,  гласува само македонската делегация. 
Един ден ще трябва да подпишем тези декларации и тогава ще започне прегледът на „времето на Тито и Колишевски“ и осъждането на техния безскрупулен болшевизъм. Това ще бъде общо осъждане на тяхното управление. Като „македонец“ се надявам, че ще победим „българите“ и ще им вземем Гоце Делчев. Тогава ще възникне въпросът как двамата ще оцелеят рамо до рамо. Досега можеше да има паметници и на двамата, но след подписването на документите на ПАСЕ, 

комунистът Тито няма да може да оцелее заедно с "българския и македонския" революционер Гоце

Какво ще правим с гимназиите, които носят името на Тито, ще ги преименуваме на Гоце Делчев или просто ще им поставим цифри като знак. В двора на гимназията в Скопие с името на Тито има повече бюстове на Тито, отколкото в родния му Кумровец или в Белград.
Можем да победим българите, поне аз така мисля, или, най-сигурно, можем да ги измамим по някакъв начин, по „братски“, както сме го правили много пъти. Ще заблудим и Европа, те ни възприемат като капка мастило в тетрадката на начален ученик, случайно изпуснато на тяхната карта. Въпросът е дали ще успеем да заблудим и Гоце!