Провокацията в Македония цели в България да има емоционална реакция, а Груевски да протрива ръце

Първоизточникът на злото за емигрантската криза е Русия, казва пред Faktor.bg евродепутатът от ГЕРБ

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Ковачев, изненадан ли е Брюксел от смяната на българския кандидат за генерален секретар за ООН?

-  Смятам, че правителството взе правилното решение по отношение на националния интерес. Номинацията на г-жа Кристалина Георгиева е в пъти по-успешната от това, което направи правителството „Орешарски“ и след това ултиматумът, поставен от Първанов за номинацията на предишната българска кандидатура. В Брюксел новината се прие изключително позитивно от представители на различни политически семейства. Имаме и позицията на председателя на Европейския парламент, който даде много висока оценка на работата на Кристалина Георгиева и каза, че тя е един много смел боец. Разбира се пред нея стои сериозна битка с другите кандидати.

За нас важното е следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа – по неписаната географска ротация и е хубаво да бъде жена. Макар, че това отговаряше и на профила на Ирина Бокова, тя показа, че не събира подкрепа и още от самото начало нейната кандидатура беше без никакъв дебат приета в България и без съгласуване с най-голямата политическа партия – тогава. Правителството на „Орешарски“ си позволи изключително нахално, по комунистически в последното заседание на кабинета да я номинира.

Ако  се върнем към 2010-та, когато беше изборът за еврокомисар – г-жа Георгиева беше сред най-добре приеманите. Тя е доказала своите качества и като комисар по хуманитарна помощ и сега като комисар по бюджет и финанси. Още в началото на другата седмица ще има изслушване в Ню Йорк и ще се радвам да съберем достатъчно подкрепа. Страни, които също имат кандидати, са изплашени от нейното включване – особено Португалия и Словакия, защото влиза много силен кандидат и изправя пред изпитания другите.

- Проблем ли е, че кандидатурата е сменена в средата на процедурата?

- Всяка държава има суверенното право да излъчи най-добрия, според нея, кандидат. Нека сме наясно, обаче, че г-жа Георгиева, започваща от средата на надпреварата, отначало ще има сериозни трудности и трябва да имаме търпение с тази номинация и да не очакваме чудеса още от самото начало, което „анализаторите“ и определени медии в България правеха. Както казах – г-жа Георгиева има много повече шансове и е заплаха за други кандидатури.

- В Брюксел какви бяха най-големите несъгласия с кандидатурата на Бокова?

- В Брюксел тя беше непозната, не съм чувал много мнения или коментари по повод нейната номинация. Единственото, което се знаеше, от хората, с които аз съм говорил, е че е свързана с предишния режим.

- Има ли опасност за Георгиева от вето от Русия?

- Не знам защо, в последните месеци, даже години, се повтарят едни и също опорни точки – че не можело две българки в две организации, че щяло да има вето от Русия. Никога Русия не е казвала официално такова нещо. Напротив – тя винаги е заявявала, че иска генералният секретар да е от Източна Европа; да говори руски и да има разбиране за руската действителност, а г-жа Георгиева е работила като вицепрезидент на Световната банка в Русия и познава действащите лица в руското управление и няма негативни сигнали спрямо г-жа Георгиева.

- Ядосан ли сте, след поредната провокация от страна на Македония, трябва ли България да промени политиката си спрямо тази братска страна?

- Трябва да правим разлика между политически, академични провокации и определени журналистически играчи в Македония. Факт е, че голяма част от македонските граждани не са забравили кои са техните предци и ние не може да не протягаме ръка за помощ към тях, но в същото време ясно да покажем на управляващите, че с тази политика не могат да влезнат в Европейския съюз и в НАТО. Но парадоксът е, че точно това е реакцията, която управляващите очакват от нас, именно заради това и ни провокират по много различни начини чрез финансиране на скандални филми, дискриминация и други. Това се прави и с цел в България да има ответна емоционална реакция; да се стигна дотам да блокираме членството им в ЕС, а Груевски да протрива ръце. Това е огромен цинизъм, особено от партия, която има в името си ВМРО. Европейският парламент в последните години, многократно е призовавал македонските власти да престанат с тази политика. Всеки може да се определя както прецени, но не може да се променя идентичността на техните предци, които много ясно са заявявали, че са македонски българи. Това, което не може да приемем е фалшифицирането на историята.

- Провокацията на Миленко беше предхождана от гавра на руския депутат Толстой с националната ни независимост? Трябваше ли България да има по-остра реакция?

- Смятам, че имаше достатъчно остра реакция. Проблемът е, че в България все още не сме се помирили помежду си след промените от 89-та. Бившите комунисти направиха промените сами и отгоре, махната Живков и наложиха своя прочит на Прехода. Все още не са променени учебниците по история; все още младите поколения не знаят истината за този период. Това е много добра среда за провокации като на събора до язовир „Копринка“; създаване на движение на русофили, което е изключително странно за една суверенна страна, член на ЕС и НАТО. За нас е важно да имаме добри отношения с Руската федерация по много въпроси – например борбата с тероризма; миграция; енергетика. Но това трябва да е като взаимно изгодни партньори, а не като някой, който диктува монополно какво да се случи. Русия се опитва да води пропаганда, представяйки западният демократичен свят като пропаднал и декадентен. Относно Толстой – видяхме, че манталитетът на този човек е такъв, аз лично чрез Фейсбук страницата му поисках да се извини, но той изтри всичко.

- В този контекста на руската тема - защо България няма категорична позиция за провежданите избори в Крим преди дни?

- Смятам, че имаме категорична позиция, изразена от президента – а именно, че България подкрепя тезата, че това са незаконни избори. Именно след това изказване той пожъна и голяма критика от българските комунисти, които обичат да казват, че другите са в услуга на чужди сили, а всъщност те защитават подобни интереси.

- Каква е позицията на Европейския парламент спрямо възраждащото се напрежение в Донбас и опитите за налагане на руско влияние?

- Наблюдаваме дали се спазват Минските споразумения и докато те не са изпълнени устойчиво , не могат да отпаднат и санкциите срещу Русия. Не е приемливо в 21-ви век, когато има международни правила и поети ангажименти и когато Русия се явява гарант за териториалната цялост на своя съсед, така безцеремонно те да бъдат потъпквани. Това, което се случва, не е цивилизовано и няма как една демократична общност като Европейския съюз да приеме подобно поведение. И винаги съм потресен от пропагандата от другата страна, която говори за фашизъм

- Има ли нова визия за решаване на конфликта в Сирия в контекста на засилващото се напрежения между Русия и САЩ?

- По отношение на емигрантската криза, първоизточника на злото, е Русия. В Сирия се води прокси война. Докато там не се намери устойчиво решение, ние няма да имаме решение на нашия проблем с миграцията. Русия е многократно призовавана сериозно да се отнесе към въпроса с примирието и да не извършва ненужни акции срещу цивилни обекти. Едно от решенията е създаването на обща европейска армия, която ще заработи от октомври на българо-турската граница. Имаме идея за обединяване на нашия отбранителен капацитет. Работи се и по засилване на сътрудничеството в разузнаването.

- Как ще коментирате скандалния казус „Белене“, какъв е отзвукът извън България?

- Това е парадоксално и за мен – че не е потърсена отговорност от държавите служители на НЕК, които са си сложили подписа под поръчката за реактори. Без никаква яснота, заради подписа на някого, защото се вижда, че се губят избори, проектът да се направи необратим. Това са същите тези, които злоупотребяват с думата „национален интерес“. Въпросът ми е защо не се търси отговорност за този грабеж?