Янаки Стоилов е по-подходящ за лидер на БСП от Михаил Миков

Сега не съм канен и не съм се предлагал за депутат, каза пред Faktor.bg видният историк

Интервю на Зорница Веселинова

- Професор Пантев, сегашната ситуация в държавата има ли аналог в миналото?

- Като усещане за безнадеждност, като стопанска разруха, като психологическа и морална безизходица сегашната ситуация в държавата е аналог на времената, когато сме губили войни и когато сме били обявявани за агресори. Аналогия – до известна степен, може да се направи и с тъмните векове на турското робство. Но никога досега не е имало идея, стремеж да се инкасира незабавно дадена политическа дейност. Може би е имало отделни случаи, когато една партия казва: изгладняхме, трябва да дойдем на власт.

- Намеквате, че положението е по-лошо, отколкото си го представяме...

-Това е банална истина, която избягвам да повтарям. Първата работа на всеки бивш велможа е да каканиже колко зле е днес държавата, премълчавайки собствения си принос – личен или колективен, за това състояние. Има едно всеобщо, почти модно омерзение: вместо да посочиш някаква перспектива за развитие, непременно да споменеш колко сме зле. Но трябва да се разбере, че никой не може да спаси никого, особено ако този в ролята на никого не иска да бъде спасен. Всички имаме принос за това мерзко състояние на отечеството ни, което може би нямаше да е такова, ако не беше подплатено с взаимна ненавист в търсене на виновника. Подчертавам: виновника се търси сред другите. А всички сме виновни – кой повече, кой по-малко.

- От съвременните велможи кои са по-виновните?

- Никога не съм посочвал този или онзи като виновник за това или онова. Но все пак не може да не ни смути един неумолим законов ход. Става дума за всички, които в даден момент са възмутени, разгневени, ранобудни и т.н. от някого или нещо и първата им работа впоследствие е да инкасират гнева и възмущението си и да станат Някой. Истинското недоволство, благородният гняв имат стойност само тогава, когато не се комерсиализира една или друга гражданска позиция. А сега този, който се гневи, който протестира, рано или късно се намества в някое кресло в някоя фондация, в някоя фирма или на друго престижно място. Толкова ли сме слепи, та не виждаме, че в повечето случаи недоволството има чисто личностен мотив и чисто кариеристична цел.

- Кариеристична ли е целта на Сергей Станишев да се окопае в европарламента? Или бившият лидер на БСП иска да се сниши в Брюксел, докато мине червената вихрушка, заформила се след евроизборите?

- Станишев имаше много по-големи амбиции. Съгласете се, че сред нашите евродепутати има доста по-невзрачни и по-неспособни в сравнение с него. Концентрацията на гнева към Сергей е породена от нашия исторически манталитет. След освобождението от турско робство например мнозина скочили срещу княз Александър Батенберг. Тогава даже имало такъв израз: злото е в двореца. А един възрожденски писател, няма да спомена името му, често повтарял: „ти, копеле батенбергско”. Факт е, че Батенберг беше доста антипатичен и властолюбив монарх. Връщам се на Станишев: когато някой лидер си отиде, се предполага, че това ще е полезно и за партията му, и за държавата. Обаче поне засега не виждам да се е случило нещо полезно, нещо добро – както за БСП, така и за България. С други думи, нека махаме някого заради полезната реформа, а не поради това, че е станал неприемлив.

- Виждате ли някакви наченки на реформа в БСП, след като неин лидер стана Михаил Миков?

- БСП би трябвало да преживее вътрешна драма. Мнозина наричат тази партия лимузинена левица. Елитът й е доста състоятелен, да не кажа богаташки, и затова тя не може да осъществи истинска политическа акция в подкрепа на по-бедните, които не са чак толкова предприемчиви, не са чак толкова изобретателни, а може би не са и чак толкова трудолюбиви, за да получат по-висок жизнен стандарт. Кой луд ще направи партия на бедните, за да кове закони срещу себе си?! Този, който няма пари, не може да осъществи сериозна политическа дейност. Що се отнася до Михаил Миков, изборът му говори, че в БСП има известно отрезвяване. Той е много земен човек. В него не съм видял капка тщеславие, капка високомерие, капка претенции, капка пренебрежение към околните. Такива хора трябва да са по-напред. В БСП може би има място за олигарси, но не бива олигарсите да символизират никоя партия, особено БСП.

- Вие на кого бихте заложил: на добрия човек, или функционера с твърда ръка?

- Правилно използвате условното наклонение. А и аз не съм член на БСП. Все пак става дума за партиен лидер, а не за балерина от софийската опера. Политиците не трябва да са добряги. Петко Каравелов например бе много по-интелигентен от Стефан Стамболов, той бе класи над него, но ние ценим Стефан Стамболов, а не Петко Каравелов. Интелектуалците не бива да се занимават с политика – те вечно са обзети от хамлетовски съмнения. Трябва да се преценява способността на даден политически деец да се впише в историята, да взима решения и да ги изпълнява последователно. Имам симпатии към доста хора от висшите етажи на властта в БСП, включително и към Миков. Но мисля, че Янаки Стоилов е по-подходящ за лидер. От Стоилов се очакваше по-голяма напористост, повече твърдост и решителност.

- Има ли твърдост и решителност в Реформаторския блок? Лидерите на партиите в него по-скоро се държат като орела, рака и щуката в знаменитата басня на П.Р.Славейков.

- Преди няколко дни бях на джаз фестивала в Банско. Там се натъкнах случайно на един син функционер от по-старите, човекът е с по-продължителен политически стаж. Виждайки ме, той каза почтително, но със симулирана изненада: „Яяя, комунист на джаз фестивал!”. Отговорих му: ето затова нямате нито един депутат в парламента. Непримиримостта към миналото, към Русия, отблъсква хората. Българите са наясно, че някои видни реформатори не са образец на безкористие и не работят само на ползу роду. От реформаторите много харесвам Вили Лилков, той е съветник в Столичния общински съвет. Като него има и други. Ако останалите не се реформират истински, няма да спечелят достатъчно гласове на предстоящите парламентарни избори.

- Може ли да има реформа в ДПС? Какво трябва да се случи, за да стане тя нормална партия?

- Засега всички прогнози за разруха на ДПС не се сбъднаха. И в този случай стигаме до един исторически порок на българите: вторачваме се само в един човек, в една партия. Ако я нямаше партията ДПС, България Швейцария ли ще да бъде?! Друг е въпросът, че за да ги има настроенията срещу ДПС, съществуват доста причини. Бих казал, че висшите функционери на тази партия трябва да имат чувство за умереност и равновесие.

-Притежават ли чувство за умереност медийният магнат Делян Пеевски и мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев?

- Не познавам нито единия, нито другия. Но самият факт, че са стигнали до такива висоти, докато са се изкачвали по съответните стълби, е доста показателен. Действията им са подкрепяни, стимулирани. Далеч не всичко в пазарната икономика е позитивно, даже в повечето случаи преобладава нечовешкото. Пеевски и Василев са продукт на нашето време. За три-четири години се превръщаш в милионер, никой не те упреква и изведнъж ставаш лош. По време на миналогодишните протести нямаше хора пред централите на олигарсите и монополистите. А именно олигарсите създават хранителната среда, в която се пръкват едни или други, обичани или мразени.

- Коя е хранителната среда, в която вирее Николай Бареков?

- Това е хранителната среда, създаваща убеждението, че в пазарната икономика всичко е позволено. Тя възникна след 10 ноември 1989 година, когато всяка мошеническа дейност беше приета като демократична борба срещу комунизма и тоталитаризма. Според Ботев „... богат е, казва, па го не питат...”. Поведението на Бареков е демонстрация на предприемчивостта, напористостта и цинизма. Вторачили сме се: Бареков, та Бареков, Пеевски, та Пеевски. Забелязили ли сте, че у нас през три години има някакво лудване – активно или пасивно?! Помните с какъв френетичен възторг беше приет царят?! Първо - осанна, после – разпни го. Когато пускаш бюлетината в избирателната урна, не може на другия ден да кажеш: ама ние не сме знаели, че Х е такъв. Това е незрялостта на едно общество за демократичен и самостоятелен живот. Непрекъснато търсим спасител. Симеон Сакскобургготски се изживяваше като спасител благодарение на подкрепата, която получи. Явно, че и Бареков се изживява като такъв. Самият факт, че се държи като спасител и пророк, показва, че не се е родил и не живее в Сенегал, а в България.

- Анализатори твърдят, че поне до 2018 г. политическата ситуация у нас ще е нестабилна. Като историк склонен ли сте да се съгласите с тази прогноза?

- Склонен съм с тревога и опасения да се съглася, че не сме стигнали още дъното. Наблюдавайки какви политици слизат от власт и кои идват на власт, съм сигурен, че все още не сме стъпили на дъното.

- Говори се, че БСП ви е загърбила, че и на предстоящите избори няма да фигурирате в листите й. Вашият коментар?

- Не се смятам за изоставен и пренебрегнат от БСП. Не беше редно тъкмо аз, най-възрастният, да съм депутат. Може и да има такова отношение към мен, но то не е проявявано по никакъв начин. Не мога да сипя огън и жупел, понеже не съм в изборните листи, както направиха и правят много хора.

- Ако Бойко Борисов ви предложи да станете депутат от ГЕРБ, бихте ли се съгласил?

- Не бих се съгласил дори ако английската кралица ми предложи. Нито тя, нито Борисов имат такива намерения. Това е вариант на темата „гроздето е кисело”. Всички, които по един или друг начин не са удостоени с внимание я за депутати, я за министри или за други началнически длъжности, започват да обясняват, че ги канили продължително и настойчиво, но отказали. Сега не съм канен, не съм се предлагал, но това не значи, че парламентът, в който не съм бил -депутат, не става. На никого не съм обиден.