С Райна Княгиня партията на Доган показа, че вече иска да диктува кое е нормално и кое не е в България

БСП няма да вземе повече от петима кметове в областните градове, казва пред Faktor.bg известният социолог и анализатор

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Димитрова, изненадаха ли ви резултатите от вашето проучване, според които над 60% от българите се страхуват от бежанците?

- В българското общество има опасения, има страхове и объркване как да се действа пред лицето на невижданата бежанска вълна, за която няма никакви признаци дали и кога ще започне да намалява. Прави ми впечатление обаче, че най-силните реакции и най-високата степен на чувствителност са не по отношение на бежанския поток сам по себе си, а по отношение на изказванията на политиците. Думите на канцлера Меркел за „отворените врати”, може и да са били съзвучни с германското обществено мнение, но предизвикаха вълна от негативни реакции в цяла Източна Европа, включително и в България. Много силна беше реакцията и на загубеното в превода предложение за „горещите точки” у нас. Независимо какво точно е било изречено, трябва да сме наясно, че хората не могат сами да се справят със своите страхове и затова болезнено внимателно следят всяко политическо изказване и предлагано решение. Тук е голямата отговорност на политиците и институциите – не просто сляпо да следват общественото мнение, влизайки в един порочен кръг на взаимно усилване на страховете, но да прогнозират нагласите и поведението, които ще провокират със своите думи. Впрочем, тези горещи подвижни пясъци на обществените нагласи се нуждаят от много детайлно и системно изследване - чувствителност и отговорност, която българските институции не проявяват.

- Официалната позиция на правителството е, че квотите за бежанци са в наша полза, защото при евентуална вълна ще имаме право да се възползваме от европейската солидарност. Какво ще стане обаче, ако Турция се откаже да бъде буферна зона на бежанци към страната ни, каквито опасения вече има?

- Не съм специалист по прогнозите за поведението на Турция – струва ми се, че повече гласове, както ги наричате, се опитват да всяват страх и паника, отколкото наистина познават ситуацията. Ако говорим по принцип обаче, точно ако Турция отвори буферната зона към България, тогава принципът за квотите би бил най-видимо от полза за нас, защото ще ни гарантира, подобно на Гърция и Италия в момента, изпращане на бежанците и към други европейски страни. Ако ги няма квотите, тогава тези имигранти би трябвало да останат в България с всички последствия от това. Да не забравяме обаче, че дълготрайното решение на проблема не е в преразпределянето на бежанци от една държава към друга, а в обща европейска имиграционна политика – по-рестриктивна, по-контролирана и овладяна, с ясни задължения на пристигащите към законодателството на страната, в която пребивават и най-важното – ограничаване на конфликтите в местата, които предизвикаха миграционните вълни.

- Ще се отрази ли бежанската криза и поведението на управляващи и опозиция върху резултатите на местния вот?

- Събития от такъв мащабен характер не могат да не се отразят вътрешно-политически, въпреки че към момента България остава встрани от огромната бежанска вълна и това я поставя в по-изгодна позиция от много други европейски страни. Като правило, ако умерените партии не съумеят да предложат приемливи за хората решения на имиграционния наплив, се отварят вратите за крайни и радикални партии. Това се случи, например, в току-що отминалите регионални избори в Австрия, където крайно дясната Партия на свободата удвои своите резултати. И в България страховете на хората ги правят по-податливи на националистическата реторика, но фактът, че правителството не допуска неконтролируем бежански поток, е безспорен плюс за управляващата коалиция. Поради това смятам, че ръстът на националистическите формации ще бъде в твърде умерени граници.

- Остана ли БСП, както самата партия твърди, единствената опозиция у нас?

- Въпросът има две страни. По принцип, в едно общество е важно да има опозиция, защото, както е добре известно, ако всички партии са в управлението, то тогава в опозиция е народът. Също така, след провала на правителството на Орешарски, съпроводен с краха на четвъртата по големина банка в България, би било абсурдно участниците в него да са участници и в новия кабинет. В този смисъл беше повече от очевидно, че БСП, ДПС и Атака трябва да останат вън от властта. От друга страна обаче, не по всички национални въпроси трябва да се мисли в термините на управляващи и опозиция. Взимам примера с Конституцията – за всички вече е ясно, че правосъдната система, във вида, в който я виждаме в момента и в който не й се доверяват девет от всеки десет българи, е доведена до това състояние и благодарение на възможностите за зависимости на съдии и прокурори, залегнали в основния закон на страната, които бяха много умело използвани от политически и икономически кръгове в годините на прехода. За промяна и ефективно правосъдие по високите етажи на властта е необходимо широко политическо съгласие и отказ от досегашни механизми за въздействие и влияние. Затова беше много важно на първо четене да стане ясно какви принципи ще се отстояват не само в началото, но и до края на третото четене в петата поправка към българската Конституция. За жалост за обществеността остана напълно неясно с цената на какво се формира и подкрепата и неподкрепата за поправките и още по-важно – каква посока ще поемат те оттук нататък. Ако вотът „за” в началото е бил само, за да бъде миниран процесът оттук нататък и да се запази статуквото за облагодетелстване и ненаказуемост на всеки управляващ, то тогава неизбежно народът ще застане срещу държавата.

- Как разчитате самоубийствената изолация, в която социалистите сами се поставиха в парламента?

- Ако си в опозиция на основата на принципи, не бих нарекла това „самоубийствена изолация”. Шизофренично ми изглежда да искаме опозиция, да се обявяваме срещу задкулисието на партии, които са уж в опозиция, а пък скрито договарят вота си, и същевременно да клеймим опозиционното поведение. Ако то е „самоубийствена изолация”, то тогава задкулисната двойнственост пък, е „бавна отрова” срещу мандатоносителя. Остава да видим кое от двете е по-опасно. Да напомня, че с гласовете на БСП и ГЕРБ бяха гласувани поправки в закона за военното разузнаване, с които де факто се връща влиянието на генералите от съветската школа. Безбройни са превъплъщенията на българските политици и в тях не винаги се разчита принципно поведение, независимо дали става въпрос за управляващи или опозиция. За избирателите е еднакво лоша безпринципната опозиция, безпринципния „златен пръст” и безпринципните управляващи.

- Ще успее ли левицата да задържи кметовете си в 8-те областни градове след постепенния срив и разпад в редиците на партията?

- Партията е наистина в лошо състояние и при намаляващите й избиратели и конфликти в местните структури, пред нея стои въпросът не за бройките спечелени градове, а за оцеляването й като значим политически играч. Наблюденията до момента ме карат да мисля, че БСП трудно ще спечели кметско място в повече от 5 областни града, но в по-малките места е възможна мобилизация. Сериозният проблем за партията е масивното й напускане от младите избиратели, което я обрича на възрастово капсулиране и отваря ниша за младежки радикални движения. Гръцката ПАСОК, в която доскоро и БСП и Първанов виждаха някакъв модел за своето развитие трайно се сви до 6% и левите партии у нас не могат да не си правят своите изводи.

- Какви изненади очаквате на местния вот?

- Не очаквам големи изненади. Като тенденция очаквам по-бързо от предвижданията свиване на някои партии, отколкото ръст на други, или пък поява на нови играчи. Да не забравяме обаче, че изборите са местни и в 265 общини не може да няма изненади. Дори само в един или два областни града вотът да не завърши според очакванията, изненадата ще е налице.

- Може ли провокацията на ДПС в Исперих с изпълнението на „Кой уши байрака” на турски език да се сравни с „порциите” и „обръчите от фирми” на Ахмед Доган, които отново бяха излъчени непосредствено преди избори?

- Най-напред ми се иска да поясня в какво се състои предизборната провокация с изпълнението на „Кой уши байрака”, тъй като под умелия сценарий на ДПС, разговорът се разля и загуби във фолклорно-литературоведчески анализи за заемките в народното творчество. Да, на Балканите имаме заемки и в мелодиите, и в текстовете, и в ритмиката на народното творчество. Не обаче в това е проблемът. Проблемът е в грубото, цинично нарушаване на негласно приетия принцип обединяващи национални фигури от нашето Възраждане – Ботев, Левски, Раковски, Райна Княгиня да не бъдат използвани за политическа употреба, още по-малко за старт на предизборна кампания. Във всяка една страна, не само в България, това би предизвикало бурни реакции и възмущение. Безспорно провокацията цели обединяване на електората на Движението. Но не само. Мисля, че има и по-далечни цели – да покаже, че вече може да диктува кое е нормално и кое не в българския политически живот, че може да прекрачва граници, които в цивилизования свят са недопустими. Скандалът привлече вниманието върху арогантното поведение на ДПС, същото което беше демонстрирано и с „обръчите от фирми”. Ако се сбъднат целите на Движението благодарение на ромските гласове да стане втора политическа сила на местните избори, то с нараснало самочувствие, ще прокламира в изборната нощ, че и най-голямата провокация е „еманация на заедност” /според екзактността на официалната му декларация/. С което, след превземането на право-съдната, ще атакува и ценностната система на българското общество.

- До каква степен ще повлияят изборните резултати на партиите във властта и в опозицията, след като мине вота?

- Да, разбира се, че ще повлияе. Макар и на местни избори всички партии да се изкарват победители, реалната им тежест, подобно на атмосферното влияние, винаги се усеща и води до определени промени. Реконструкция обаче е възможна единствено, ако се промени драматично съотношението между партиите от управляващото мнозинство. Но не виждам засега индикации никой от по-малките партньори да застрашава позициите на ГЕРБ, нито пък РБ, ПФ и АБВ да пренаредят позициите помежду си. Що се отнася до опозицията, там също са възможни промени - ДПС даде заявка, че иска да се превърне във втора политически сила чрез настъплението си към ромските гласове, това не е изключено. Да постигне нещо по-голямо обаче, като да взриви коалиционното споразумение за управление, не мисля, че ще успее. Освен, ако не предизвика нови избори, както го направи с предишния кабинет.

- Досега единствено ГЕРБ не са управлявали с ДПС. Може ли да се случи подобен обрат и до какви резултати би довело подобно явление?

- В политиката нищо не е изключено. След печалния край на правителството „Орешарски“ обаче и при продължаващото арогантно-деструктивно отношение на ДПС към всяко събитие, което касае чувствителни за българското общество теми, подобна коалиция би превзела отвътре партията на Борисов, а след това – и цялата държава.