Омбудсманът опита да реагира конюнктурно на изборните промени

Има опасност парламентът да заприлича на национален общински съвет без професионална представителност, казва пред Faktor.bg депутатът от ГЕРБ и председател на правната комисия

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Кирилов, смятате ли, че резултатите от проведения референдум отразяват реално нагласите сред обществеността, липсваше информационна кампания?

- Действително, липсваше съдържателна информационна кампания по въпросите за референдума. Кампанията, която се проведе от инициативния комитет беше силно емоционална и заредена с послания, главно отрицателни към политическата реалност, но нямаше по задълбочен анализ на преимуществата и недостатъците на изборните системи. За това, обаче, сме виновни политическите партии, гражданските организации, работещи в тази област, както и всички експерти и специалисти, които не участвахме, за да обясним по-конкретно, както означава този избор на практика. Не можем да обвиняваме народа, избирателя, че е направил такъв избор – напротив, трябва да изпълним волята му. Затова ГЕРБ е единствената политическа формация, която предприе реални правни действия за това изпълнение – внесохме проект за решение на Народното събрание, с което да се приемат резултатите от проведения референдум и да се възложат мерки за тяхното изпълнение. Очакваме становищата на другите парламентарни групи и съответно дебата по този проект за решение. Междувременно, комисията но правни въпроси организира широк публичен дебат с участието на институции, изследователи и обществени организации за обсъждане на необходимите и предстоящи действия за прилагане на мажоритарна система при парламентарни избори. Считам, че този дебат, макар закъснял, беше полезен.

- Приемате ли идеята за въвеждане на мажоритарна система с абсолютно мнозинство и намаляване на партийната субсидия?

- Подчертавам, че нашата партия подкрепя изцяло вота на избирателя и ще го изпълни. По мое лично мнение, експертно, ще предупредя само за следното – по света мажоритарен вот за парламент се практикува само за долните камари при двукамерни парламенти. Долната камара представлява най-често регионите и е обосновано изборът да е мажоритарен. Плюс това, така избраните депутати нямат ограничения и несъвместимости да бъдат едновременно и в друга функция и не се произвеждат непрекъснато частични избори за допълване на мандата, когато депутата стане, например, министър. По нашата Конституция Народното събрание е еднокамерно, което означава, че представителността ще се ограничи само на това ниво – местно, мажоритарно. Ще заприлича на национален общински съвет, няма да има професионална представителност дори на отделните професии – например, броя на юристите и учителите, и на ред други професии, рязко ще намалее. В добрия случай ще имаме 240 добри местни мениджъри, те ще трябва сами да си пишат и приемат законите, без да има горна камара, която да съобразява съответствието им. Сериозен риск има и по отношение гласуването на българите извън страната и равенството на техния глас, както и въобще за спазването на този конституционен принцип, дори вътре в страната, защото неговото прилагане ще зависи от районирането, за което пък нямаме достатъчно обективни и точни данни, за да е безпристрастно и безспорно и да не зависи от субективен елемент или предпочитания, да не говорим за партийни намеси. Затова, който и да прави промяната в изборната система, трябва непременно да съобразява не само тези, а и всички останали проблеми в тази връзка. Относно намаляването на партийните субсидии подкрепихме включването на законопроект за изменение на закона за политическите партии, който ще бъде обсъждан в пленарна зала на първо четене.

- Има ли вероятност законопроектът да бъде разгледан и да има окончателно решение в рамките на този Парламент?

- Има вероятност, но засега само ГЕРБ в рамките на този парламент подкрепяме този законопроект. Имаме готовност, включително и за конкретна законодателна работа по текстовете. Тук ще припомня, че Омбудсманът опита да реагира конюнктурно, внасяйки предложение, което обаче е само повърхността и началото на една сериозна законодателна разработка. Така, че същинската работа предстои и ако има воля и подкрепа поне на още една политическа формация, може да стане факт. Трябва да съобразяваме и фактора време, разбира се.

- Кои ще са приоритетите в работата на Комисията по правни въпроси до края на този парламент? Ще ви стигнат ли сили за широко лансирания и обсъждан Антикорупционен закон?

- Трябва да приключим работата по тези законопроекти, по които имаме напреднала законодателна процедура, безспорни са или имат широка подкрепа и са обвързани с изпълнение на ангажиментите ни към законодателството на ЕС. Като пример ще посоча закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража, закона за правната помощ, закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Бързаме много и за Търговския закон за въвеждането на предпазния конкордат. За съжаление, няма да стигне времето за закона за концесиите. Антикорупционният закон е приоритет – миналата седмица имахме извънредна работна група, обсъждахме възможностите за ускоряване на процедурата по второ четене, експертите направиха много добри предложения, които ако получат подкрепа, бихме могли буквално от следващата седмица да започнем второ четене в комисия. Известни резерви бяха изразени само от представители от кабинета на вицепремиера Кунева, така че очакваме тяхното окончателно становище.

- Смятате ли, че може да се стигне до свикване на ВНС и какво очаквате, ако това се случи?

- Макар да има остра нужда от съществена промяна на Конституцията не мисля, че в този парламент ще може да се постигне мнозинство за свикване на ВНС, няма да получим подкрепа от досегашната опозиция.

- Смятате ли, че може да бъден съставен кабинет в рамките на този парламент? Какви са прогнозите Ви за политическата ситуация и новите избори, ако това не се случи?

- Много малко е вероятно да се формира правителство в настоящия парламент, да, в него може да се образува мнозинство, но мисля че партньорите ни прекалиха с тънките политически сметки. За съжаление, и в тази ситуация преди връчване на третия проучвателен мандат и ПФ, и РБ си предявяваха искания в собствен политически контекст и изгода, което означава, че тази „игра“ ще продължи по досегашния начин – да се прави собствена политика на наш гръб. Затова в демокрацията най-силната проверка за доверието са изборите, така че да отиваме на избори. Мисля, че следващият Парламент ще бъде още по фрагментиран и доста по-популистки.

- Вие участвате и в Комисията по енергетика – коментирайте повдигнатите обвинения по казуса „Белене“ и очаквате ли да има успешно сътрудничество с проявилите интерес инвеститори?

- По принцип отказвам да коментирам обвинения – прокуратурата трябва да работи спокойно, независимо, следвайки само и единствено закона. Ще кажа няколко думи само за обвинението срещу Делян Добрев, защото познавам фактите по неговия случай, а той ми е приятел и колега. Няма и не може да има никакво равенство, еднаквост, сходство между него и останалите обвиняеми по Белене. Аз съм убеден в неговата невиновност и смятам, че в производството оттук нататък при прецизен и обективен анализ на всички факти и обстоятелства, това ще се докаже по категоричен и безспорен начин. Относно инвеститорите за АЕЦ „Белене“ не мога да кажа нищо конкретно, защото не знам и не сме обсъждали на комисия този въпрос въобще. Смятам, че една приватизационна процедура така, както предлага правителството по отношение на оборудването евентуално, е един безспорен състезателен способ с гарантиран публичен контрол. А помислете назад във времето като е стартирал проектът Белене през 2005 година - имало ли е прозрачни състезателни процедури и по кой точно закон?

- Предстои да встъпи в длъжност новият президент – има ли опасност Радев да предприеме „завой“ извън евроатлантическата ориентация?

- Ако Радев продължава да ходи на инструктаж на пленумите на БСП, смятам че има опасност не само от „завой“ във външната политика, в който впрочем държавата ни вече влезе, за съжаление, и не е ясно дали ще може да излезе, но и от грубо и системно погазване на Конституцията и на утвърдени конституционни принципи. Наблюдават се и симптоми, свидетелстващи за опити да се партизира висшето военно ръководство на армията, което е абсолютно недопустимо.