Журналистът Дейвид Сатър е известен критик на режима на руския президент Владимир Путин. Той е автор на три книги за Русия и бившия Съветски съюз. 66-годишният Сатър е бил кореспондент в Русия на британския вестник "Файненшъл таймс" в периода 1976 - 1982 г., след което е работил за "Уолстрийт джърнъл" и за анализаторски центрове.

Той е първият американски журналист експулсиран от Русия след края на Студената война. Това се случва в навечерието на Олимпийските игри в Сочи. Руското външно министерство от години отказва да му издаде разрешително за престой в Русия, но той е успявал да влиза в страната с бизнес визи, което направил и последния път като пратеник на "Свободна Европа/Радио Свобода”.

Дейвид Сатър пристигна в България, за да се включи в защитата на французина от руски произход Николай Кобляков, който Русия настоява да бъде екстрадиран и съден за финансови престъпления. В действителност обаче Кобляков е преследван заради острите си критики срещу режима на Кремъл.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Сатър, съзирате ли скрита умисъл зад ареста на Кобляков в България?

- За мен е много странно, че Кобляков е арестуван, заради заповед на Интерпол. Никой не го е търсил докато е живял във Франция или е пребивавал в други страни. Никога е нямал проблеми със свободното си предвижване. Обвиняват го за стари нарушения – от 2004, които не са и много сериозни. Кобляков не е терорист, за когото са необходими спешни полицейски действия. За мен е много изненадващо, че арестът му се случи в България. Преди това е нямал никакви проблеми с пътувания из света. Цялата акция срещу него за мен е много странна, особено в момент, в който сме свидетели на инвазията в Украйна. Русия очевидно е страна, която не спазва закона.

- Подозирате ли, че арестът е осъществен у нас, защото сме страна, която действа под заповедите на Путин?

- Това е второто нещо, което ми дойде наум. Исторически България е много близка и подчинена на Русия. За българите руснаците са „големите братя”, което, разбира се, ги радва. Но те не уважават независимостта на другите държави и не съм сигурен дали уважават и българския суверинитет. Възможно е руснаците да са на мнение, че могат да накарат българите да направят нещо, което британци, французи и немци никога не биха извършили. Или с други думи – да арестуваш някого на базата на скалъпени документи и да настояваш да го екстрадират.

- Допускате ли, че българските власти са под руско влияние?

- Все още не може да го твърдим подобно нещо, защото не знаем как ще завърши казусът. Но със сигурност ситуацията показва, че руснаците са способни да постигнат нещо във вашата страна, за което нямат възможност в други държави.

- Вярвате ли, че претенциите на Москва спрямо Кобляков ще успеят?

- Не вярвам, защото България е преди всичко член на НАТО и е далеч от определението „16-та република на СССР”. Много неща са се променили тук от онова време и вярвам, че страната иска да е част от европейската общност, а не от евразийската, ръководена от корумпирания путинов режим.

- Имате ли доверие на българското правосъдие?

- Искрено вярвам, че справедливостта ще надделее. Всъщност този казус е много важен за България, може да се определи като тест. Той ще покаже дали под влиянието на тези обстоятелства, България би екстрадирала някого. Ако това се случи – ще е знак, че не е постигната пълна независимост и че на институциите не може да се разчита.

- Познавате Русия, какви ще са последиците за Кобляков, ако все пак бъде екстрадиран?

- Най-предполагаемият сценарий е да бъде арестуван и изправен пред съда, след което – осъден. Практически всеки, който е екстрадиран в Русия, е осъждан. Също така сме свидетели на факта, че когато руснаците нямат нужните доказателства, те могат да ги изфабрикуват.

- Защо се ангажирахте със защитата на Кобляков?

- На практика се запознах с него в България, но добре съм проучил кариерата му. Сигурен съм, че е невинен. За мен той е бил и продължава да бъде въвлечен в един много печеливш бизнес. Измамите имат почва в Русия, защото там населението е много бедно и застаряващо. Не съм видял нищо, което да ме убеди, че той наистина е извършил престъпление.