Русия разчиства ЕС чрез бежанци от Сирия, за да процъфти Евразия

Трябва да се търси не КОЙ, а по какви параметри е искана поръчката за КТБ, категоричен е политикът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Сугарев, как ще коментирате острите и недипломатични изказвания на Мария Захарова от Руското външно министерство срещу България?

- Изказванията й са не само скандални, но и скарани с добрия тон, те са просто хулиганска дипломация. И, разбира се, това е брутална намеса във вътрешните работи на страната ни. Подобна свръх-реакция би трябвало да ни напомни поговорката „Гузен негонен бяга.“ Да се държи сметка за това какви комисии съставя българският парламент, е възможно само от гледна точка на страна, която не признава и не уважава националния суверенитет на България. От тази гледна точка бих определил реакцията на българското МВнР като напълно адекватна. И бих добавил, че имперската надменност, която се долавя в публичното изказване на Мария Захарова, е възможно благодарение на многобройните рубладжии в политиката и медиите – за тях то е поредната опорна точка.

- Русия вече размаха пръст на България, че е неблагодарна за това, което е направила за нас и нашето Освобождение. Какви знаци дава към страната ни федерацията?

- Не е зле българите да си спомнят по-често думите на Апостола – който ни освободи, той и ще ни пороби. Целта на Русия в българо-турската война, приключила със Сан Стефанския мирен договор, не е да освобождава поробените братя славяни – това е благоприличната легенда, под която се води войната. Целта е да се завземат територии и да се стъпи на Проливите – което е отколешна стратегическа цел на империята. Започвайки войната, руските политици не са си представяли, че ще се наложи да се оттеглят от завоюваните територии – единствено твърде конкретните заплахи на Великите сили са ги принудили да го направят. Оттам нататък руската политика по отношение на страната ни е откровено антибългарска – нека си спомним само опитите на руската дипломация да се противопоставят на Съединението. Тъй че като ни казват, че сме неблагодарни, трябва да се запитаме за какво по-точно трябва да благодарим. За руското съдействие Левски да бъде осъден на смърт, за атентата в „Света Неделя“, за 45 години терористичен режим, дошъл на власт на върха на руските щикове – за това ли?

- Преди време български учени и политици, които не крият своята привързаност към Русия, сравниха Апостола на Свободата с Доган и Сидеров, адекватни ли са подобни аналогии?

- Не знам дали са учени и политици, но българи във всеки случай не са. Подобни сравнения са типичен пример за помиярщина, измекярство и чалга-съзнание. Дали пък някой не е забравил как в началото на прехода Доган твърдеше, че пътят към Европа минава през Анкара? Как ли се стигна до неговия „катарзис“, та да се окаже, че в същата тази Анкара живеят едни лоши хора, които си позволяват да свалят руски самолети, нарушили турското въздушно пространство? И нека се запитаме все пак – какво е това патриот, за какъвто се сили да мине Сидеров? Да лижеш чуждия ботуш и да обслужваш интересите на една чужда държава, бидейки божем български политик?

- Имате ли усещането, че през последните години у нас руската пропаганда ескалира чрез българските русофили, че се правят опити съзнателно да се промива българското родолюбие?

- Срещу България се води пропагандна война и това не е нещо ново. Такава се е водила и след Освобождението – и бих казал, че тя и тогава не се е ограничавала само в границите на пропагандата. Услугите на касапите, посекли Стамболов, са платени от същия тип измекяри, които виждаме и днес – само методите им са малко променени. Само че не бих казал, че тази промяна е по посока на цивилизоваността. Поставянето на равенство между родолюбие и русофилство е една от големите лъжи на днешния ден.

- Русофилски прояви на българи вече ни атакуват и от чужбина. Наши младежи в Лондон решиха да отпразнуват Трети март в Руското посолство . Какви опасности крие подобно протестно поведение в емигрантските среди?

- На първо място Трети март не е добрият избор за национален празник – денят на Съединението или денят на Независимостта са далеч по-подходящи – защото са българско дело, а не нечие чуждо, продиктувано от политически сметки, които нямат нищо общо с добруването на България. Освен това, да празнуваш националния си празник пред затворените порти на посолството на една друга държава е възможно само за хора, които са лишени от чувство за национална идентичност. А иначе русофилството е крайно опасно – и то не само сега, то е било такова през цялата история на нова България. Всяко дело на национални предатели, които обслужват чужди интереси, е такова.

- Парламентарна комисия поиска докладът по КТБ да стане публичен. На първо четене обаче депутати, които са го видели, заявиха, че в него няма публични лица, липсват и виновниците за фалита на банката. Ще стане ли ясно в крайна сметка кой персонално носи вина за този грабеж?

- Най-вероятно този доклад ще се окаже поредната метла, която смита безобразието КТБ под килима. И не е толкова важно дори дали „Алик Парсън Сървисис“ има нещо общо със световно известната „Алик Парсън“, а какво задание е дадено за тази разработка, каква е поръчката, за която България е платила милиони. Защото – нека не забравяме – КТБ бе фалирана с помощта на чужди одиторски компании именно благодарение на поръчката, дадена от БНБ, която изискваше към тази банка да се приложи нова счетоводна методология, която никога не е била прилагана в България – и на която нито една българска банка не би издържала.

- Как ще коментирате отказа на Ангела Меркел Германия да приеме бежанците от Гърция и Македония? Какъв е изходът за Балканите?

- Ангела Меркел трябваше да помисли по-сериозно за възможните последствия, преди да приветства бежанците с добре дошли. Балканските държава трябва да изработят единна политика по отношение на бежанците, която да не допуска превръщането на Балканите в гето за нежеланите от Европа. Дали България ще попадне в ситуация, подобна на тази, която наблюдаваме в Гърция и Македония, зависи преди всичко от собствените ни виждания и стратегии по отношение на бежанската криза. Това, което не зависи от нас, е мащабът и продължителността на кризата. Моето скромно мнение е, че всички възможни мерки са недостатъчни, за да решат проблема – единствено краят на войната в Сирия и батаците в близкия Изток като цяло дават шансове той да бъде решен – при това не веднага. И бих искал да отбележа още една подробност: участието на Русия в гражданската война в Сирия произвежда бежански вълни, то е инструмент за обезсилване и руиниране на ЕС – с оглед да се отвори пространство за въжделената Евразия. Който не вижда това, страда от розова слепота.