От Русия губим само икономически, политически направихме своя избор – Европа и НАТО

Външният министър Даниел Митов показа как една държава може за няколко месеца да стане интересна за останалия свят, без в нея да има конфликт или бедствие

Ева Паунова е евродепутат от групата на ГЕРБ/ЕНП от 2014 година насам. Член е на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO), както и на Делегациите за връзки с Китайската народна република и САЩ. Тя е и единственият български представител в Комисията по икономически и парични въпроси (ECON) и специалната Комисия по данъчни постановления (TAXE).

Младият български политик е и заместник-председател на най-голямата организация на асоциации и граждански общества в Европа - "Европейско международно движение" (EMI), председател на Интергрупата за младежта, член на бюрото на Мрежата на младите евродепутати от ЕНП, както и член на управителния съвет на EU40. Ева Паунова е член на Националния изпълнителен съвет на Предприемачи-ГЕРБ и почетен член на Съвета на жените в бизнеса в България.

Преди да заеме длъжността си като евродепутат, Ева Паунова има пет годишен опит в Европейския парламент като координатор на делегацията на ГЕРБ/ЕНП и като съветник на евродепутата Илиана Иванова. Преди това е работила в Международната организация за правно развитие (IDLO). Сред основните приоритети на Ева Паунова като евродепутат са завършването на Единния цифров пазар, подкрепа за малките и средни предприятия (МСП), предприемачеството и ефективните младежки политики.

Ева Паунова има бакалавърска степен по "Международни отношения и бизнес администрация" от aмериканския университет "Джон Кабот" в Рим, Италия, както и следдипломна специализация по лидерство от Harvard Kennedy School.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-жо Паунова, референдумът в Гърция успя ли да охлади страстите на съседите, какви са поуките от експеримента на СИРИЗА?

- Tова беше поредица от лоши ходове на гръцкото правителство. Все пак в края на миналата година Гърция беше тръгнала по пътя на икономическия растеж. Макар и трудни, първите стъпки бяха направени, имаше и ясен план както за реформи, така и за подкрепа. Промяната, която СИРИЗА поиска след изборите, беше невъзможна, абсурдна и в голяма степен нечестна. Тя беше нечестна първо към гърците и после към останалите европейци, които трябваше да я платят. От там нататък ние всички абсолютно ненужно извървяхме целия цикъл от пълна загуба на доверие до връщане на добрия тон между Европа и лидерите на гръцкото правителство. За съжаление един нормален демократичен инструмент като референдума беше използван за това, и всъщност просто беше употребен. В резултат се загуби много време и някои от пораженията са големи.-

- Как се стигна до парадокса отхвърлените предложения на референдума да бъдат предоговорени почти в същия вариант, както първоначалния? Не е ли това предателство спрямо гласувалите?

- Може би е политически парадокс. Това е един тест до къде може да бъдат манипулирани очакванията на хората и да бъдат заблуждавани, може ли да се загърбва реалността. Всеки един от нас има мечти и желания. Затова сме хора. Но за съжаление управлението е повече като математиката – сухи цифри, които дават безчувствена и вярна представа за състоянието на нещата. Отговорността на хората в управлението е да се съобразяват с тази реалност, а не да създават илюзии за нея на гражданите. Това, което гръцкото правителство направи е систематично да създава очаквания на гърците, че ситуацията може да има и по-лек изход. Изход, който да не изисква промени и жертви. Но математиката показваше друго. Затова едно правителство трябва да е отговорно, няма премиер, който да не иска да увеличава пенсии, социални плащания. Благоденствието обаче не може да изникне в среда на празни обещания и лоша финансова дисциплина. Ако някой обещава нещо друго, дори и да гласуваме за това на референдум или избори, това не променя реалността.

- Kакво ще бъдещето на Гърция, има ли шанс за стабилизация, или кризата ще се задълбочи?

- Всички сме оптимисти, след като гръцкият парламент прие плановете, които правителството обеща. Никой няма интерес Гърция да е в криза и там да има смяна на правителства, недоволни хора. Надявам се, че най-критичната точка от процеса е преодоляна и от тук нататък, макар и с трудности, Гърция ще просперира. Остава гръцкото общество да повярва, че ЕС не е само фондове и цифри за получаване. Европа е принципи, в които вярваме. Европа е и идея, че заедно, с взаимно уважение, можем повече.

- Има ли опасност проблемите на Гърция да заразят и други държави от съюза, в безопасност ли е България?

- Потенциалният ефект за останалите страни-членки на ЕС e една от причините някои европейски политици да държат по-твърда позиция. В много държави от Южна Европа леви партии спекулират с икономическата криза и Европа. Подобна криза може да има, само ако правителствата последователно обръщат глава от реалността и се грижат за това да си купуват обичта на избирателите си. Българите доказахме през последните години, че сме доста по-прагматични и трудно се хващаме на лъжливи обещания. Понякога най-съблазнителните оферти на пазара се оказват най-пагубни и най-фалшиви. Така е в политиката. Затова трябва да се внимава.

- Трябва ли България да се включи в гарантирането на заем към Гърция, въпреки че не сме част от Еврозоната? Позициите на политици и финансисти у нас са противоречиви.

- България до сега не е дала никакви средства за спасяването на Гърция. Използват се общи фондове, в чието набиране, ние не сме участвали. Европа подпомага на тези, които имат нужда, а сега България е стабилна държава и ние сами имаме сили да задвижим икономиката си, така че да станем по-богати. Солидарността обаче не бива да се използва, само, когато си в позицията да получаваш. Ако ние се развиваме добре, ще дойде денят, в който ще бъдем от другата страна на солидарността – да помагаме на тези, които имат нужда. И това, донякъде, ще е символ на нашия успех - че сме започнали от нуждаещи се и сме стигнали до такива, които могат да помагат.

- Какви са настроенията в Брюксел за членството на България в Еврозоната и в Шенген?

- Това са два различни процеса. В единия – еврозоната има ясни и обективни критерии. България сама трябва да избере кога е най-подходящият момент тя да се присъедини.

Темата за Шенген е по-различна. Освен технически критерии, там се появиха и т. нар. политически. Например, министърът по миграцията на Люксембург Жан Аселборн заяви, че България няма да влезе в Шенген по време на Люксембургското председателство на Съвета. Това обаче не трябва да ни спира и да продължаваме с усилията, а точно обратното.

В България има много кръгове, които смятат, че определени нарушения остават незабелязани навън. Това не е така. Всичко, което се случи през онази година и половина между 2013 и 2014, се знае в подробности в Брюксел. Има много хора, които от години следят развитието на страната ни, наясно са с проблемите. Сега всеки ден, с политически действия, ги убеждаваме, че можем да се справим. Това е пътят към Шенген.

- Заплаха ли е Русия за нас, анализатори твърдят, че Кремъл води хибридна война срещу България?

- Културно и исторически българите, особено тези от по-старото поколение, са много близки до Русия. Много хора харесват руската литература, балет, театър. Ако руската държава се опитва да използва тази близост, за да влияе на мнението на българското общество как да се развива българската държава, това е проблем. Но политически посоката на България е съвсем ясно декларирана – европейска. Единственият начин да се противопоставяме на подобни опити за влияние, е да водим разбираема политика, политика, която е очевидно в интерес на гражданите, и която е добре обяснена.

Влошените отношения между ЕС и Русия ни поставят в трудна ситуация, но само икономически. Политически ние няма какво да избираме, изборът беше направен – Европа и НАТО.

- Постигнаха ли санкциите срещу Русия очаквания ефект?

- Санкциите имат своя ефект. Най-малкото позицията на ЕС е съвсем ясна – това, което Русия направи в Крим и Източна Украйна, е осъдително. Действията на Русия и т. нар. черен списък за европейски дипломати в страната не помагат на възобновяването на активния диалог. За него няма дадени обосновка и мотиви. Създава се впечатление, че там попадат хора заради изразено от тях мнение относно конфликта в Украйна.

Нито България, нито Европа нямат интерес от санкции и напрежение в отношенията с Русия. Икономическите загуби на всички са големи, а и двете сили трябва да си партнират в запазването на международния ред. Но докато самата Русия го нарушава, такова сътрудничество е невъзможно.

- Кои са най-големите предизвикателства на Общността, които трябва да бъдат решение в близко бъдеще? Има ли опасност за излизане на държави - например Великобритания?

- Следващата една година ще се важна за ЕС. Едно от ключовите събития, които предстоят е референдумът във Великобритания. Сам по себе си той е важен, но много по-важно е какви цели ще си постави Дейвид Камерън преди това в Европа, какви промени в основите на съюза ще поиска, дали те няма да засегнат сърцевината на ЕС. Не искам да ставаме свидетели как националната политика за втори път за толкова кратко време поставя Европейския проект на изпитание. Гръцкият случай ще продължи да стои на вниманието ни, не само заради възможността Гърция да не изпълни ангажиментите си, но и защото от тази криза трябва да се извадят нужните поуки.

Според мен ЕС тепърва ще анализира какво се случи през тези месеци, защото те показаха, че има нужда от осъвременяване на някои правила. Най-малкото до сега ЕС затягаше входа си, така че да влизат само подготвени държави. Оказа се, че излизането на една държава от определени нива на интеграция в Съюза не съществува като опция.

Единството ни в рамките на Съюза вероятно също ще продължи да е тема, това разбира се засяга и отношенията ни с Русия и кризата в Украйна.

Темата с бежанския поток все още ще изисква допълнителни решения. В институционален план ще очакваме да видим и доразвиването на Банковия съюз с неговите следващи елементи. Това е важно и за България, която вече заяви, че се интересува да влезе в един от неговите първи елементи – единния банков надзор. Европа е жив механизъм, който живее в също толкова жив свят. Така че със сигурност ще изникнат и други предизивкателства, които ще трябва да бъдат преодолявани.

- Наясно ли сме, кои са най-големите проблеми на България в контекста на членството й, и върху какво трябва да бъдат съсредоточени усилията на настоящото правителство?

- България за последните 7-8 месеца направи първата и най-важна крачка – излезе от международната изолация, в която беше попаднала между 2013 и 2014. Външният министър Даниел Митов показа как една държава може за няколко месеца да стане интересна за останалия свят, без в нея да има конфликт или бедствие. Очаквам ние да продължим да сме интересни с реформите, които правим. Със сигурност най-важната е съдебната, която е ключова за мнението на партньорите ни как се справяме с престъпност и корупция. А това е ключът към Шенген. От друга страна, струва ми се, че ние има какво да очакваме от ЕС по отношение на политика и подкрепа по бежанците. България има нужда от помощ, защото в момента конфликтите около нас изглеждат по-сложни и все по-продължителни.