В БНР има руска хибридна линия, по която все още се работи

Русофилите не могат да простят на Плевнелиев за Украйна, искат да го елиминират за втори мандат, казва пред Faktor.bg анализаторът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Папакочев, до каква степен речта на омразата има влияние у нас и стигнала ли е вече опасните граници, които не трябва да се прекрачват?

- Речта на омраза в България се използва като абсолютно хибридно оръжие доста ефикасно. То попада върху една изморена, бедна, фрустрирана и уплашена аудитория, каквато е българското население. Оттук нататък всичко става много лесно за онези, които държат в ръцете си оръжието, наречено хибридна пропаганда, речта на омразата и т.н. Онзи, който има наглостта и цинизма да използва това оръжие, очевидно в България е попаднал на благодатна почва. Някои експерти твърдят, че е достигната горната граница на използването на речта на омразата, други казват, че дори е премината. Лично моето мнение е, че словесната вакханалия се е разпищолила до такава степен, че вече е доста трудно да се разбере дали нанесените до момента щети са поправими по някакъв начин. Най-страшна е пропагандата и невъздържаното говорене в телевизиите, като най-влиятелните медии. БНР също продължава да въздейства на определена аудитория. От 12 до 15 часа днес по програма „Хоризонт” можехте да чуете едно перфектно хибридно пропагандно предаване („12+3” – б.а.). Там има една отчетлива пропагандна хибридна линия и нейните създатели не крият привързаността си към нея. Те я оправдават с това, че трябва да се чуе и техният глас, въпреки че друго не се чува в националния ефир. Искрено се надявам поне в бившите ми колеги от едно време да е останало едно чувство за реалност.

- В Украйна бяха осветлени имената на 1391 руски шпиони, които действат на територията на страната. Защо в България не се направи подобен списък и лустрация на чуждите агенти с българско гражданство?

- Не трябва да си правим илюзии, че агентите на КГБ, на руските разузнавателни служби и на Кремъл са само 1391 в Украйна. Това обаче е една първа крачка за страната, която, най-важното, преодоля страха от това да извърши лустрация, която тепърва им предстои. Що се отнася за лустрацията в България, за нас вече е късно. Днес ми припомниха, че членът в Закона за радио и телевизия, в който беше забранено директорите на националните медии да са били агенти на Държавна сигурност, е отпаднал с решение на Конституционния съд. Абсолютно необходимо е да бъдат осветлени агентите на Русия в България и хората, които са давали две клетви преди 1989 г. Архивите преди войната, които Русия задига, неслучайно не се връщат на България и старателно се прикриват куп списъци и документи. Вероятно трябва да си дадем сметка защо определени хора искат да се закрие Комисията по досиетата в България. Цялата държавна машина, която не е филтрирана от всякакъв тип агенти, е против това, по някакъв начин тези хора да се осуетят.

- Грешка ли беше закриването на парламентарната комисия, която трябваше да разследва вмешателството на Русия и Турция в България?

- Тази комисия беше дипломатически ход, който трябваше да предотврати влошаването на отношението с тези две важни за нас страни. От дипломатическа гледна точка, не беше времето да се поставя този въпрос, но от дискурса на националния интерес, той би трябвало да бъде поставен на едно проучване. Комисията по досиетата можеше да се справи и с подобна задача, ако законът й даваше правомощия. Парламентарната комисия беше малко издута към този момент, но това не означава, че един ден в България не трябва да се зададат тези въпроси. САЩ всяка година лови израелски агенти, но от това не произтича конфликт между двете страни. По същия начин държавата ни трябва да е наясно с хората, които я шпионират. В България има тройни агенти – играят като дипломати, като осветлени сътрудници на бившата Държавна сигурност и като агенти на руските тайни служби или бившите съветски.

- Каква е крайната цел на русофилските атаки срещу Росен Плевнелиев, който се изказа остро срещу окупацията в Крим и призна, че Русия води хибридна война у нас?

- Левите нападки срещу Росен Плевнелиев целят елиминирането му като бъдещ кандидат-президент. Позицията му спрямо Украйна е достойна, въпреки и не съвсем дипломатична. До там обаче му стигат разбиранията и представите за голямата дипломатична игра в момента. При него качествата не бяха шлифовани навреме, но въпреки това, той имаше смели и достойни постъпки и каза много неща „право куме в очите”. Това е нещото, което не могат да му простят. В същото време дясното пространство не е ентусиазирано за кандидатурата на Плевнелиев за президент. Тъжната новина е, че на раздробената десница ще й е трудно да изкара фигура, която да бъде обединителна. Най-малкото такава е настоящата вицепрезидентка Маргарита Попова, ако реши да се кандидатира.

- Как си обяснявате мълчанието на „десните” по въпросите, свързани с хибридната война? На последния конгрес на ДСБ Радан Кънев и съпартийците му нито веднъж не отвориха темата за комунизма и за Русия?

- Нямам обяснение, тъй като не познавам и дневния ред на конгреса. Може би от ДСБ тематично са решили да не се занимават с проблемите на външната политика. Познавам обаче хора в ръководството на партията, които много сериозно се занимават с международната проблематика. Нека не забравяме, че един от тях преди време беше настоящият външен министър Даниел Митов, който е един много интересен и перспективен български дипломат. Той заема една позиция спрямо Русия и отцепването на Украйна, каквато заемаше и Кристиян Вигенин като министър, който стана черната овца в червеното стадо. България за съжаление е разделена на два лагера по руско-съветската линия – на русофили и на русофоби. Макар че русофилите днес нямат нищо общо с това наименование, защото са по-скоро съветофили и путинофили. Носталгията на русофилите по една държава, която се лута в спиралата, която я води надолу заради глупавата руска политика по отношение на Украйна и на Сирия, е доста странна. Както на един искрен християнин не можеш да му кажеш, че няма Бог, така има и много хора, които са генетично закърмени с Русия и не можеш да ги убедиш, че там нещата не са добри. Спрямо тези хора трябва да се постъпва по толерантен европейски начин.

- Съгласен ли сте с тезата, че хибридната война у нас не се води от Русия, а я води собственият ни корумпиран политически елит?

- Ние не водим война. Ние постоянно настъпваме мотиката, която този елит ни подлага и ни удря по главата, в резултат на което сме ударили дъното, което има своите дълбочини и затова потъваме все по-надолу. Това са хората, за които другите си казват все още „ей, каква кола кара, ей какъв умен човек, направи милиони, да не би аз да съм по-малко умен от него”. Липсата на законодателство и система, която да санкционира корупцията, тази неохота да бъдат приети закони и мерки, обществото да създаде ядро, което да бъде строго антикорупционно настроено, говорят, че ние българите си харесваме подобни хора и им се радваме.

- Трябва ли страната ни да взима превантивни мерки след атентатите в Париж и Брюксел? В каква степен страна сме застрашени от подобни терористически атаки?

- Когато едни атентатори решат да направят атентат където и да е, никой не може да ги спре. Превантивните мерки са много смешни. Това е все едно да обградиш един политик с 10 бодигардове и да си въобразяваш, че те ще го спасят от снайпериста, който е на 500 метра от него. Ако са решили, ще го гръмнат като заек. Превантивните мерки се взимат, за да се отчете пред обществото, че нещо се прави. Оградите, които строим с Турция, не спират бежанците. Ние виждаме как част от тях се хващат на западната ни граница, водени от каналджии. Нима каналджиите преди 1989 г. не извеждаха хора, които бягаха от комунистическия режим към Турция и Гърция на Запад? Ролята на каналджиите е двойнствена. В момента ние сме ги стигматизирали по подразбира.