Реформаторският блок не може да управлява дори себе си, надали ще съумее да управлява с ГЕРБ, а за държавата съм категоричен – нямат капацитет за подобен героизъм

Нямам поколенчески спор с Радан Кънев, а ценностни различия

Не бива гледната точка на професионалиста Иван Костов за банките да е опорочена само защото е вложител, казва пред Fsktor.bg бившият министър на здравеопазването в правителството на ОДС

Интервю на Ива Оприкова

- Д-р Семерджиев, каква е вашата  диагноза - защо политическите водачи не могат да се утвърдят като лидери на общественото мнение?

- Това е важна тема, която има не само политическо значение, но и философски измерения. Според мен, водачът не е само олицетворение на формацията, която оглавява – той представлява и персонална идентификация, която се оценява на първо място като личност, а след това като събирателен образ на идеите и практиките на партия, организация, държава и т.н. В този смисъл, на преценка подлежат и личните качества, и биографията на лидера. Много често този подход засенчва дори историята на представляваната организация, което показва огромното значение на личността. А конкретно на въпроса – хората не уважават личности, които вместо да бъдат наистина водачи, когато са поставени на челно място се тътрят след събитията и чакат да научат какви са обществените нагласи, за да заемат удобна позиция. Голяма част от днешните лидери са обикновени конформисти и поради това определението „водачи“ за тях е само формално. Това е съществена причина мнението им да не тежи в обществото. Другият неприятен факт е, че преобладаващото мнозинство от тези хора не се стараят да бъдат положителен пример за останалите, а този който не може да се откаже от егото си, когато е призван да работи за държавата и обществото представлява отрицателен пример за водач. Дори интуитивно хората усещат това и не им се доверяват, а щом липсва доверие – всичко липсва.

- Един влог на партийни средства разбуни страстите в ДСБ. Бяхте особено критичен в социалната мрежа към поведението на председателя на ДСБ Радан Кънев. Може ли да определим тази битка или спор като поколенчески в партията? Защо не сработва диалогът ви с Радан Кънев?

- Позволих си да изкажа критично мнение, при това само сред приятелите си, защото дълбоко не приемам лидер на партия с лека ръка да атакува публично доскорошен свой колега, компрометирайки неговата професионална и личностна репутация. Партия в атака срещу гражданин – това е недопустимо, това е прехвърляне на отговорност, несиметричен опит за демонизиране, което не трябва да се прилага към нито един човек. На всичкото отгоре, атакуваният няма персонална вина, той не е направил нищо укоримо. Проблемът всъщност произтича от погрешната отправна точка, която РБ прие като свой репер в обяснението на политическите събития в България – още преди година те обявиха, че се води битка „граждани срещу мафията“, което е дълбоко невярна теза. Първо – не може партиен лидер да се обяви за обикновен гражданин именно защото представлява група хора и по тази логика е облечен в представителна власт, второ – не може всички извън групата, която представляваш да бъдат квалифицирани като мафия защото е неточно и нечестно. Всъщност това е опит да не се идентифицират лицата на мафията и признак за страх, желание да се скриеш зад групово определение, за да си спестиш пряка конфронтация. Освен това трябва да се прави разлика между банка и управител на банка т.е. искам да кажа, че ръководството на една банка може да бъде обвинявано в престъпления, но самата банка е институция, не тя е престъпна и в този смисъл банковият влог не може да бъде обявяван за компромат, от който председателят на една партия следва да се освободи лепвайки отговорността на ковчежника на партията. Ако трябва да дам някаква оценка, тя няма да е персонална - смятам, че това не беше поколенчески спор, а ценностно различие.

- Банковия крах в КТБ изкара конфликт на интереси и на Иван Костов – не като политик, а като добронамерен спестител. Този факт не подлага ли на съмнения рецептите и тежките аргументи, които той изложи за банковата криза?

- Както споменах, една банкова институция не може да бъде обявявана за престъпна, а нейните вложители не могат да бъдат обвинявани в конфликт на интереси, когато защитават вложенията си. Даже напротив, те имат синхрон в интересите си да защитят банката и вложенията си – кое е недопустимото тук? Колкото до казуса с Иван Костов мога само да кажа, че той направи ясно разграничение от действията на ръководството на банката и предложи рецепта за институцията банка, която трябва да се преценява само от гледна точка на нейната рационалност и законосъобразност. Злонамерено е да се твърди, че неговата гледна точка на професионалист е опорочена само защото е вложител, спора трябва да се води по същество, а не по съмнение. Вие сама казвате, че аргументите му са тежки, така че нека се концентрираме върху тях.

- Дясното еманципира ли се от Иван Костов?

- Дясното няма нужда да се еманципира от никой свой представител, защото никога не е било в зависимост, от който и да било свой представител. Наследството от управлението на Иван Костов е десен капитал и трябва да бъде уважавано и умножавано, а не остракирано. Самият Иван Костов вече се оттегли от политиката и се занимава с наука, така че всеки който смята, че трябва да се еманципира по някакъв начин от него, е по-скоро зависим от собствените си предразсъдъци и задни мисли.

- Преди време поставихте въпроса – ще предложи ли РБ Иван Костов за президент на следващите президентски избори и предизвикахте буря от полюсни мнения. Президентските избори са през 2016, твърде далече, но да речем, че се постигне съгласие за номинацията. Ще намери ли смелост Костов да я приеме и да получи пряката оценка на народа за дейността си през годините?

- Казах още тогава, че това е тест. Тест за оценка на управлението на ОДС и тест за политическата идентификация на това еклектично образувание, което не заяви дясна принадлежност, и въпреки това улеснение Реформаторският блок не издържа теста. Това беше моментът, в който разбрах, че политическото мислене в блока, включително и това на новото ръководство на ДСБ, е направило ляв завой и е стигнало до неподвижния, конформистки и консуматорски център. Действията след това, потвърждават тази констатация – Синьо единство напусна Блока, а доказани десни партии като БДФ и ЕНП бяха умишлено дистанцирани.

- Изборите за нов парламент наближават, според запознати тежък пазарлък вече тече за листите в РБ. Меглена Кунева е поискала за своята партия 50 % от първите места като реванш за евровота. Каква рецепта бихте дали на ДСБ да отстоява правата си? Все пак мнозина считат, че резултатите за евровота се дължат в голяма степен на авторитета на „тъмносините”...

- Не бих си позволил да давам рецепти на никого, още повече, че аз не се идентифицирам с Блока, който дори не искам да наричам „реформаторски“ защото те не са реформирали нищо и в този смисъл лъжата присъства още в наименованието им. Продължавам да държа на дясната си идентификация, но през последната година съм член на ДСБ вече само формално, а не идейно и политически. Новото ръководство на ДСБ се разграничи от дясното и измени на платформата на модерната десница, за да се съеши с либерално-центристката ДБГ и етно-религиозната либерална НПСД, така че нямам съвети за тях – вече живеем в паралелни светове.

- Има избиратели, които се запитват какво правят хора като Меглена Кунева и Касим Дал в РБ. Как може десният гласоподавател да ги припознае като реформатори с дясно минало и с какво са по-добри от отлъчената Надежда Нейнски?

- Логични въпроси, на които смислен отговор не сме получили, освен аритметичните калкулации за влизане във властта. Изброените от вас политици никога не са били десни, нито пък реформатори. Даже напротив – Меглена Кунева е реставратор, активен участник например в процеса по реставриране на проекта АЕЦ Белене, който е черна каса за леви политици и олигарси, освен че е руски геополитически таран, който щеше да направи България завинаги зависима от енергийните и политически претенции на Русия. Хора, които са част от Големия шлем на Путин и Първанов не са десни и не могат да мотивират десни избиратели да им дадат своя вот. На евроизборите имаше някакво оправдание с преференциалния вот, но на парламентарните този механизъм не работи, правилата там са в полза на водача, а не на преференцирания кандидат. Колкото до Касим Дал мога да кажа само едно – той е човекът изградил ДПС като етно-религиозна и автократична партия, по същия модел гради и НПСД, така че дори и да е преживял катарзис, както виждаме не се е поправил, а просто повтаря добре познатото старо, което вече сме отрекли в лицето на ДПС. В сравнение с Надежда Нейнски не издържат по нито един показател.

- Все по често се чуват песимистични прогнози, че заради делбата в листите, която не върви по братски РБ може да се разпадне. Съществува ли този риск?

- Там всичко е риск, защото представлява идейна и политическа еклектика, пазар някакъв.

- Веднага след евроизборите от партията на Меглена Кунева поискаха нова формула за лидерство в РБ. Притеснителен ли е този факт и не трябва ли ДСБ да отстоява позициите си? Все пак успехът на г-н Малинов на евровота се дължи на подкрепата и преференциалните гласове на десните избиратели и това трябва да се отчете.

- Лидерството не е формула, а достижение. Затова съм скептичен към претенции, които залагат на формули. Спомняте си, че самосъзнанието за липса на лидер се прояви най-напред във факта, че РБ не посмя да си излъчи председател, а Радан Кънев бе заявен само като говорител. Причината е дълбоко същностна и тя е, че съставните партии в РБ нямат единна ценностна система и политическа идеология – това всъщност изключва лидерството и изисква ротационно говорителство, защото само периодичната смяна на лица от различните партии може да обясни собствените им виждания при липса на общи такива.

- Казвали сте, че РБ не съществува в правния мир, но това е поправимо. Кое смятате за сгрешено в тази коалиция като политически субект?

- Една година РБ се презентира като несъществуващ в правния мир субект, което е много дълъг период на небитие и хаос. Чувам, че през септември ще решават как да се превърнат в единен политически субект, което все пак е добре – поне хората от ДСБ ще разберат, че суверенитета им не е само преотстъпен, а има и действия по плавно трансформиране на партията в някакъв друг субект. А дали в този друг политически субект нещо ще бъде сгрешено не бих искал да гадая, това ще се види, когато думите им станат факт.

- Все по често реформаторите открито говорят за коалиция РБ и ГЕРБ след изборите. Какви ще бъдат плюсовете и минусите, ако това се осъществи и управляват заедно?

- Безспорно ще има плюсове и те ще бъдат персонални – някои хора ще станат министри, зам.-министри, а минусите ще бъдат за всички останали, защото който се е допрял до ГЕРБ скоропостижно е бил сполетяван от политическа смърт. Нали не сте забравили съдбата на Синята коалиция, СДС, ДСБ, РЗС и Атака в предишния парламент – те всички бяха употребени от ГЕРБ и захвърлени в небитието, след като ползите от тях бяха осребрени.

- Вярвате ли във възможността ако ГЕРБ спечели изборите и управляват заедно с реформаторите да им повлияят да ги променят, и да накарат ГЕРБ да предприемат тежки стъпки да превърнат фасадната демокрация в истинска?

- Виждал съм в действителността само едно нещо и то е как ГЕРБ превръща всичко, вкл. и институциите във фасада, зад която се крият груповите им интереси, и най-вече интереса на автократичният им лидер. Блока не може да управлява дори себе си, надали ще съумее да изуправлява ГЕРБ, а за държавата съм категоричен – нямат капацитет за подобен героизъм.

- Докъде трябва да стигне компромисът една партия да приеме партийното сътрудничество и да влезе във властта. Знаем добре, че дългото стоене извън нея носи и рискове за оцеляването й все пак?

- За себе си знам отговора на този въпрос защото винаги съм се ръководил от принципи, което редуцира компромисите с тях до абсолютния минимум. С интереси на партиите може да се търгува, но с интересите на държавата, на хората и на обществото е недопустимо. Според мен оцеляването на партиите трябва да зависи от идеологията им, а не от властта макар, че на пръв поглед звучи идеалистично. Властта сама по себе си не е кауза за десните хора, така че и по този показател ще преценяваме партиите.

- Създаде се нова партия ”Движение 22 септември” с ярки лица от славното минало на сините, открива се нов институт за дясна политика. Възможно ли е да се появи нормална десница, която да обедини идеите и да пълни отново площадите? Възможна ли е реанимация на старото дясно?

- Доколкото и те заявяват желание за сътрудничество с ГЕРБ, лично аз изпитвам силен скептицизъм. ГЕРБ не са десни, въпреки формалното им членство в ЕНП те са автократично-популистка пихтия, която без власт не може да съществува, а когато я придобие съсипва държавата, икономиката и бизнеса. ГЕРБ са всичко, от което десните трябва да се пазят като от зараза – за да оцелее истинското дясно.