Мая Манолова и Корнелия Нинова са „смазливые баби” – в превод – „лъскави мацки”

Хубавото Наде се оказа глупаво, крайно време й е да се пенсионира, казва пред Faktor.bgбившият зам.-министър на отбраната в първото синьо правителство

Никола Даскалов е заместник-министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. Син е на разстреляния през 1945г. областен директор на Пловдив Димитър Даскалов. Самият той е бил лагерист в Белене. След 1989г. става член на Българската социалдемократическа партия. Автор е на няколко книги. Последните са „Славното време” – за борбите за демокрация у нас и „Няма оазиси в червената пустиня” – за наказателните лагери по времето на социализма. Никола Даскалов е военен експерт и един от най-големите ни специалисти по огнестрелно оръжие. От години се отдръпва от политиката, но продължава да я следи. Потърсихме мнението му по редица въпроси от „дневния ред” на обществото ни в момента.

Интервю на Еми Мариянска

- Г-н Даскалов, да започнем със световния инцидент – сваленият самолет над Украйна, ще се изясни ли мистерията?

- Едва ли ще можем да стигнем до истината за причината – да се даде със сигурност категоричен отговор за нея. Едно нещо е безспорно, че самолетът е свален не с леко ръчно зенитно оръжие, а с голяма стационарна зенитно-ракетна установка. Въпросът е кой е натиснал „копчето”. Руснаците никога няма да признаят, че имат отношение към тази работа, въпреки че тази ракета е руско производство. Районът, в който е изстреляна ракетата, се контролира от проруските сепаратисти. Не виждам резон украинските власти да свалят един пътнически самолет, който минава транзит над тяхна територия. Още повече, че Украйна в момента се опитва да получи доброто отношение на Европа и на света.

- Главният въпрос е:”Кой е имал интерес?” В тази връзка аз не виждам и руснаците да са имали интерес от този инцидент и последвалия го международен скандал, защото Путин също се нуждае от добър имидж в момента?

- Точно така. И затова мисля, че украинските проруски сепаратисти просто направиха лоша „услуга” на Русия. Аз също не виждам интерес на руснаците в тази история и предполагам, че чисто и просто инцидентът се случи поради недостатъчна компетентност – техническо-балистична и разузнавателна компетентност от страна на сепаратистите. Те явно просто са видели някаква цел и са стреляли по нея, без да разсъждават има ли необходимост. Руснаците ги снабдиха с доста оръжие, вероятно и ги обучиха в някаква степен, но очевидно недостатъчна. Белята става поради липсата на необходимото високо ниво на квалифицираност. Да не говорим за невинните жертви от тази безотговорна игра с огъня. Може би сега самите руснаци съжаляват за това нещо. Защото е много ясно, че не е случайност бунтовници да имат танкове и да разполагат с ракети. Не са ги купили „от най-близкия магазин” тези неща, нали?! Това, междувпрочем не е първи такъв случай. Навремето имаше подобен инцидент с един корейски пътнически самолет, който беше свален много близко до Русия и след дълги отричания от страна на тогавашния Съветски съюз, най-накрая руснаците си признаха вината, с уговорката, че тоя самолет бил „лош”, защото навлязъл в такива зони, че те си били помислили, че може да е „шпионски”. Така че и в сегашния случай едва ли някога ще се разберат истинските причини за жестокия инцидент и взависимост от политическите пристрастия, ще се чуват все по-противоречиви мнения.

- Възможно ли е да се запали война от този инцидент?

- Не. Освен ако Путин не се събуди някоя сутрин в много лошо настроение и не реши да направи някоя глупост.

- Путин да запали война? А защо не Обама и американците? Не са ли и те войнолюбива империя? Не си ли врат носа и навсякъде по света, зад маската на демократи?

- Русия има няколковековна завоевателска политика от Иван Грозни насам. Това е традиционната руска външна политика. Що се отнася до Америка, много от обикновените хора и у нас и в чужбина й набират гняв, че тя се месела във вътрешната политика на отделни страни, без да знаят, че това са разпореждания на ООН, в които нито една друга страна, освен Америка, не се съгласява да участва, да инвестира средства и човешки потенциал във военни действия. Получава се така, че в ООН взимат решенията и после всички гласували държави се дръпват. А когато Америка им се опъне, става лоша. Когато американците отказаха да участват в Либия, веднага почнаха да ги критикуват, че проявявали „безотговорност”. Хората по света не са информирани, че един куп акции, които минават за американски, са решения на ООН. Така че американците отнасят най-големия товар на гърба сии същевременно сме свидетели на един тотален антиамериканизъм от рода „Американците са виновни за всичко!”. Те са „виновни” дори и за това, че циганите са си направили къщи в дерето на Аспарухово!.. Е, много им става на тия американци, не мислите ли?!

- Имате ли поглед върху военната структура на нашето МО в момента? Излезе критична статия че много е набъбнало чиновничеството в информационния център – назначените били в пъти повече от работещите във военния тв канал и във вестника?

- Нещо е сбъркана май структурата там, така че не ме учудва – и на мен не ми е ясно как се разграничават функциите при тая раздута администрация. Но не само в МО е така, в МВР също. И там изпитват остра нужда от униформени полицаи. Оказва се, че повече от 25 процента от личния състав на МВР е натоварен с административни функции. И в критично положение се оказва, че няма достатъчно полицаи на улицата. Нещо подобно се случва и в армията.

- Аз, честно да ви кажа, не съм виждала униформени военни на улицата...

- Ами, няма. Едновременно с това запитайте някои висшестоящи лица от военното ведомство да ви кажат честно и почтено колко души работят в сегашното „Командване на отбраната”.

- Аз съм дъщеря на военен, но от години „жив” военен не съм виждала на улицата...

- Те не носят униформите.

- Вие сте бил в Белене. Вероятно това ви дава повод да напишете книгата „Няма оазиси в червената пустиня”. В нея правите една страшна констатация – че повечето лагеристи не са знаели защо са там?

- Знаете ли, има една книга на Лео Троцки „Комунизъм и тероризъм” – под това заглавие излиза във Франция, а у нас е издадена под заглавието „Психология на терора”. Там пише, че терор има, когато не могат да бъдат изведени в твърда формула някакви принципи. Това е основата, на която стъпва всяка репресия – чрез атака върху устоите на личността по всевъзможни начини и без всякакво спазване на каквито и да било принципи.

- Май се отдръпнахте от политиката...

- Това е нормално. Всеки един човек трябва рано или късно да се отдръпне от политиката. Ако продължава много дълго време, се превръща в досаден политикан. Аз съм пенсионер и е редно вече да се вглеждам в себе си, в приятелите си и в спомените си. Затова и издадох мемоарна книга.

- Вие сте умерен и разумен човек и хора като вас някак липсват в парламента. Там настъпи тотален хаос, който не може да бъде озаптен. Може би единствено Лютви Местан говори с по-спокоен тон, но и от него се дразнят...

- Той, може би, ако не беше свързан с „проклятието”, както наричат отляво и отдясно ДПС, нямаше да дразни с ерудицията си, която човекът безспорно има – не може да му се отрече. Но, знаете ли, в крайна сметка не са виновни и политиците. В края на 20-те години на миналия век журналистът Йосиф Хербст, по повод една ругатня към вестниците, пише в отговор една статия, която започва така: че „всеки един народ притежава пресата, правителството и... евреите, които заслужава”. Докато не му дойде акъла на това население, така ще бъде! Не са виновни политиците. Не е виновен, който яде баницата, а тоя който му я дава.

- Народът е объркан за кого да гласува...

- Всеки може да си направи изводите. Тезата, че политиците са едни и същи, бе много умело използвана миналата година с цел да размие протестите – да изпързаля младите и неопитните хора. Почнаха с това, че протестът не бил политически. Това беше смехотворно. След като искаш оставката на правителството и извънредни избори, това си е чиста политика, и то от екстремен тип. Второ: „Без партии!”. Без партии е невъзможно да се проведе каквато и да било политика. Партията е форма за организиране на обществото около дадена кауза. Но именно с такива внушения за отричане на политика и партии направиха миналогодишния протест безплоден – нямаше кой да го идеологизира и да го организира този протест.

-Защо СДС стигна до тотален провал?

- СДС беше ликвидирано планирано.

- Някои от „старите муцуни” обаче пак взеха да се появяват на политическия хоризонт... Имам предвид хора като Иван Костов, Стефан Софиянски...

- Те всъщност никога не са се оттегляли. Иван Костов на два пъти имитира оттегляне. Първият път, когато съзнателно се направи на обиден на българския народ и една година мълча, но ходеше в Народното събрание и гласуваше и сега, когато отново заяви, че ужким се оттегля от политиката, обаче Радан Кънев едва ли може да има някакво самостоятелно решение, което да не е съгласувано с Иван Костов. На Стефан Софиянски пък партията му беше конюнктурна и казионна. В момента, в който престана да е кмет, тя на практика се изпари. Сега може би се надява отново да се върне в политиката, но според мен той не е достатъчно харизматична личност, която може да помогне за някакво обединение, въпреки усмивката си. А самият Иван Костов може би няма да се появи много явно в политиката, защото вече много набъбнаха някои неща при него...

- Напротив, на показ е - дори е заявил желание да се включи в оздравяването на КТБ...

- Ами като е искал да оздравява КТБ, той, който е големият специалист по финанси, не му ли е минало през ума в по-ранно време, че в КТБ, като се раздават такива лихви по депозитите, това говори, че банката или е изпаднала в ликвидна криза, или е искала да обере с нея спестяванията на хората?! Мирише на пирамида, макар да не са ми много ясни тези финансови казуси. Съдя по това, че нямаше и два дни едни и същи хора да говорят едно и също. Всеки ден се приказва тъкмо обратното на онова, което се е приказвало вчера. Това вече говори, че цялата работа е някаква далавера и всъщност се търси отговор на въпроса: Чия?! Макар че и тая работа едва ли ще бъде някога ясно разплетена. В крайна сметка може би ще решат да спасяват банката, и то без държавно участие, което пак намирисва на нечии частни интереси.

- А какво мислите за женското присъствие в политиката? В ляво вече имаме две кандидатури на дами – Мая Манолова и Корнелия Нинова...

- Партийната кариера на тези две дами не е на основата на политически качества и дейности, а просто те бяха, казано на руски „смазливые баби” – в превод – „лъскави мацки”. Благодарение на това и двете направиха вътрешнополитическа кариера.

- Е, освен лъскави, са и устатни...

- Ама, разбира се. Това е начин за бърза популярност в мъжкия свят. От житейски опит ще ви кажа, че атакуващите хубавици използват скандален тон, за да привлекат мъжкото внимание. Този номер винаги успява. Но, вижте какво, хубавите жени, ако са малко по-умни, не се набутват в парламента – уреждат си живота по друг начин.

- Какво да кажем тогава за Хубавото Наде?

- То, първо вече не е така хубаво, и второ – показа, че и да е било някога хубаво, не е било умно. Направи толкова глупости в последните две години, че..! Айде, предишните й глупости минаваха някак незабелязано, защото беше „една от”. Най-голямата й глупост беше, когато се кандидатира за кмет на София. Това беше такава невероятна глупотевина, че може да я изразя с ниво „махалата по налъми”!.. Подведе я постоянната й амбиция й да бъде „лична”. Крайно време е да се пенсионира, бе, дявол да го вземе!

- Как гледате на европейската кандидатура на България с името на Кристалина Георгиева?

- Болшинството от българите я харесват, защото не я познават. Нея донякъде я спасява това, че не живее в България. Ние сме си дупедавци – болшинството българи гледат на нея като на чужденка и по тази причина я харесват, без да знаят направила ли е нещо добро за България, или не. Аз лично не мога да ви кажа какъв е приносът й и не се сещам за такъв. Но вижте, ЕС е толкова настрани от интересите ни, че това наше вълнение е направо смешно.

- Сега се говори, че ЕС ще опрости и втория транш от външния дълг на Гърция. Защо ние не вземем такъв заем и да не го връщаме?

- Защото на нас няма да ни го опростят. Аз винаги съм се чудел на един такъв момент: Западът никога не е повдигал въпроса за милиардния ни дълг по времето на бай Тошо - единайсетте и половина милиарда кредити, които Тодор Живков беше взел и които те не търсеха сериозно до 90-а година. Започнаха да ни го търсят, когато станахме уж демократична държава – когато се смени режимът в България. Това е парадоксално, но в него, ако поразсъждава човек по-надълбоко, ще открие и отношението, на което се „радваме” от външния свят. Гърците са взимали такива заеми още от началото на 19-и век и винаги са били любимци, каквито ние не сме.

- В последния ни разговор преди 2 години говорихме за военната авантюра Царичина, която вие нарекохте акция „Резил”! Има ли нещо ново?

- Знам единствено, че Ели Логинова пак е издала някаква книга. А ако някой отново възкреси темата Царичина, ще трябва да се „пребори” с 2 самосвала бетон, които ген. Динев наля в нея!.. За сведение, постигнатата дълбочина на тунела беше малко над 60 м. , а наклонът на тунела е бил един метър на всеки три метра дължина. Очевидно „космическият разум” е сочел посоката на тунела, но шизофренната групичка, ръководила прокарването му, не винаги е била наясно с „извънземната” комуникация.

- Какво мислите за ХААРП като създател на катаклизми?

- ХААРП е изследователска програма, на която напоследък се приписват пълни глупости – нереални неща като предизвикване на природни катаклизми и пр. И пак – американците виновни! Ако беше така, щяха ли американците да си предизвикат сами на себе си толкова беди тука последните години? Толкова урагани, торнада и т.н. Междувпрочем програмата ХААРП, доколкото знам, отдавна не съществува.