Руснаците, които участват на страната на хитлеристите, са над 400 хил. души, но тази неудобна истина се прикрива

Някои български политици стават част от хибридната война, която Путин води срещу Европа и света, казва пред Faktor.bg Негово превъзходителство Микола Балтажи

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Балтажи, подценявана ли е ролята на Украйна във Втората световна война, за сметка на Русия и съветските интереси?

- Определено да – ролята на Украйна съзнателно се принизява! Да си спомним изявлението на Путин, направено преди руската окупация на Крим. Според него Русия е можела да победи в тази война и без украинците. Това е едно цинично изказване, което съзнателно изкривява истините от историята, ниглежира подвига на загиналите герои и приноса на ветераните от войната в Украйна. Но след победата на Революцията на достойнството, през 2013 г., Украйна започна нова традиция за отбелязване на 8 и 9 май в европейския дух - за памет и примирение. Така се сложи край на съветската практика за почитане на това събитие - в съзвучие с историческата истина и европейските традиции, а не по модела на СССР и Русия, които натрапваха култа към войната. Сега в Украйна официалното лого на това паметно възпоменание е „1939-1945 – Помним. Побеждаваме“, а от 2014 г. към тях е добавен като нов символ цветът на мака.

- Какви са вашите несъгласия с руската и съветската историография?

-За Украйна Втората световна война започва не от 22 юни 1941 година, а от 1 септември 1939 г. когато Германия напада Полша, а Западна Украйна тогава е част от Полша. Но трябва да се знае, че за Украйна Втората световна война не се заключава само в противоборството между вермахта и съветската армия на украинска територия, както традиционно го представя постсъветската историография. В действителност в рамките на Втората световна в Украйна се водят не една, а няколко войни. Ще ги изброя: немско-полската от 1939-1945 г.; полско-съветска война – от 1939 г. (руснаците влизат през септември в Западна Украйна като „освободители“, но фактически Сталин и Хитлер си разделят Полша. Реално до 22 юни 1941 г. Сталин е съюзник на Хитлер, и тази истина не трябва да се премълчава). Третата война е съветско-румънската – 1940-1945 г. Започва от инвазията в Бесарабия и Буковина през 1940 г. от съветските войски. Четвъртата война е съветско-немската от 1941-1945 г., известна като Великата отечествена война. Немско-украинската война е петата - от 1941-1944 г. Шестата война е съветско-унгарската – от 1941-1945 г. Седмата е полско-украинска война (1942-1947 г.), а осмата е съветско-украинска и обхваща периода от 1939 до 1954 г. И след края на Втората световна война национално-освободителното движение в Западна Украйна продължава да се бори срещу войските на НКВД и да се съпротивлява на опитите им за налагане на тотален контрол от Сталин. Всичките тези войни са предизвикани от Втората световна, те са част от нея и са свързани с украински територии и украинския народ.

- Какъв е украинският принос във Втората световна война, извън съветската и руската пропаганда?

- През съветско време, а дори и след 1991 година, под напора на съветската и руската пропаганда истинската история на тази световна война беше изкривена. Днес руските управници ожесточено възпрепятстват тя да не бъде пренаписана. Причината за това е, че режимът на Путин в Кремъл е реално продължение и на сталинския, и на нацистския режим. По принцип, когато става дума за тази война винаги се говори за историческа и голяма победа на съветския народ. Не можем да отричаме реалността и днес свеждаме глава пред паметта на героите и жертвите, спасили човечеството от «кафявата чума». Но зад акцента на руската пропаганда за победата на Съветския съюз не се виждат конкретни хора и народи. Приносът на Украйна се премълчава, както се минимизира приносът и на съюзниците на СССР от антихитлеристската коалиция. Скриват се и престъпленията на комунистическия режим, чиито последователите в Русия извършват и сега беззакония в Украйна. Например, години наред се мълчеше и криеше Катинският разстрел, унищожението на политическите затворници в Западна Украйна от отрядите на НКВД, рекрутирането на невъоръжени селяни («черната пехота»), депортацията на кримските татари, разселването на украинци. За всички тези и други престъпления руската пропаганда предпочита и до днес да не говори. Но украинците дават своя голям принос в тази жестока война – около 45 хил. украинци воюват в съставите на армиите на Великобритания и Канада, на страната на Полша – 120 хил. души, за Съветския съюз се сражават повече от 6 милиона, на страната на САЩ – 80 хил., за Франция – 6 хил. Украинското освободително движение - така наречената Украинска въстаническа армия (УПА), която води първите си битки срещу германските окупатори, е наброявала около 100 хил. души. Общо взето, става дума за към 7 млн. войници. Около 2,5 млн. от тях са били наградени за войнски заслуги със съветски и западни ордени и медали, повече от 2 хил. стават „Герои на Съветския Съюз», 32-ма от тях са два пъти герои, а легендарният ас на съюзната авиация Иван Кожедуб – е три пъти «Герой». Сред маршалите и адмиралите през войната около 300 души са били представители на Украйна, а маршалите и генералите от украински произход са ръководители половината от 15-те фронта.

Фактически цялата територия на страната е била окупирана и се е превърнала в основен театър за военни действия. Но реално за Украйна Втората световна е една национална трагедия, по време на която украинците, тъй като са нямали своя държавност, са воювали един срещу друг, избивали са се помежду си. Истината е също, че за Украйна са воювали две тоталитарни системи, които изобщо не са хранили любов към народа ни. Днес руската пропаганда и власт спекулират, че в Украйна е имало по време на тази война големи колаборационистки сили, наричат ги бандеровци. А сега в бандеровци превърнаха всички, цялата нация, защото не искаме да бъдем зависими от Москва, а търсим европейско бъдеще за страната ни. По различни причини на страната на фашистка Германия воюват около 250 хил. украинци, но в същото време руските управници и пропагандисти мълчат за техните колаборационисти – само армията на генерал Власов е поне от 100 хил. души. Според украински историци руснаците, които взимат участие на страната на хитлеристите, са над 400 хил. души, много повече отколкото са украинците. Но тази неудобна истина се премълчава. Русия няма право да налага монопол над историческата правда. Мисията на днешните народи – не само украинският, е да установят и запазят националната си и историческа памет, но истинската, а не фалшифицираната, както предлага Кремъл. Всички тези опити днешната руска пропаганда нарича неонацизъм. Действат на принципа - «който не е с нас, е против нас».

Украйна дава и огромни загуби в тази война – загиват 4,5 млн. души цивилно население, 4 млн. военнослужещи, 2,4-2,8 млн. са били принудително преместени в Германия и голямата част от тях не се завръщат. Общо взето, загиват около 10 млн. украинци. Демографските загуби са още по-големи – през 1941-1945 г. те наброяват 13,5 млн. души. Да не говорим за материалните, икономическите и финансовите загуби. Около 700 градове и селища са били разрушени. Голяма част от промишления потенциал е изнесен в Русия. Но това е само една малка част от трагедията, която в следствие на тази война претърпява Украйна. За това днес приемаме като цинизъм твърденията на Кремъл, че Втората световна е можела да бъде спечелена и без нашето участие.

- Честванията за 70-годишнината на 9 май 2015 г. на Червения площад се превърнаха в разделителна линия – Европа, САЩ и много други държави отказаха участие заради Крим и застанаха срещу Путин?

- Това беше много важен момент за нас – всички достойни политици отказаха да вземат участие на този парад. С тези паради Путин демонстрира сила, показва някаква изключителност и превъзходство на руснаците, внушава, че светът трябва да се съобразява с тях, а Кремъл може да налага своите правила в международните отношения. Това е олицетворение на концепцията на руския мир – танкове и войници, заграбване на чужди територии. След Втората световна война никой не си е позволявал да окупира чужди земи, както руснаците постъпиха с Крим. След войниците на вермахта, в Крим и Донбас сме нямали други окупатори, освен от Русия. Световните политици добре разбират реалната заплаха от режима в Кремъл и реваншизма, който изповядват там. Именно заради това през миналата година украинският парламент прие редица важни закони за декомунизация, които имат за цел да се възстанови историческата памет за нашата нация и да се прекъсне руската зависимост, а не да служим на техните митове и догми.

- В средата на май в Украйна предстоят възпоменания и за депортирането на кримските татари от Сталин, как светът да преоцени тези зловещи събития?

-Това е едно от големите престъпления, извършени от сталинския режим през Втората световна война. На 18 май 1944 г. започва депортацията на кримските татари от репресивните органи на НКВД. В продължение на няколко дни татарите принудително, с насилие са изселени от Крим в Узбекистан, Казахстан, в Сибир, Урал, в трудови лагери и по други места. Причината е, че през април същата година Берия докладва на Сталин, че кримските татари са дезертьори, че са предатели на Червената армия и са действали против съветския народ. Той предлага за наказание да бъдат изселени и разпръснати. Сталин го подкрепя и така започва прогонването им. Над 180 хил. души са изгонени от родните си места. Реално това е коренното население на Крим, а не руснаците, но това е бил зловещият план за овладяването на тези земи. Заради това независима Украйна настоя световните организации да признаят кримско-татарския народ за единствено коренно население в Автономна република Крим и да се признаят законните им права.Трагедията с депортацията е част от украинската памет. Днес окупационната руска власт в Крим «достойно» продължава сталинската политика, като грубо нарушава фундаменталните права и свободи на кримските татари, които са несъгласни с руската окупация на техния роден край. Редно е също да отбележа, че Украйна принадлежи към немногобройните страни в Европа, с компактно живеещо мюсюлманско население. Истината е, че отвличанията, незаконните арести, заплахи, забрани и други системни нарушения на правата и свободите на кримските татари станаха част от ежедневието. Ние сме дълбоко обезпокоени от крещящата противозаконна дейност на руските окупационни сили в АРК, настояваме да се отмени решението им за забрана на Меджилиса на кримско-татарския народ и обявяването му за екстремистки,незабавно да бъдат освободени незаконно държаните представители на този народ, както и украинските патриоти-политически затворници, настояваме да се осигури постоянен достъп на международните правозащитни организации и да се направи мониторинг за спазването на човешките права и да се засили международният натиск срещу държавата-окупатор. Русия трябва да спре репресиите и военната агресия срещу Украйна. След няколко дни на конкурса на Евровизия ще вземе участие и талантливата представителка на Украйна Джамала, която е с кримско-татарски произход. Песента й е специално посветена на трагичната съдба на кримските татари.

- Анализатори предупреждават, че Кремъл се готви да окупира южните части на Украйна, реална ли е тази опасност?

- Има поговорка, че апетитът идва с яденето, а след окупирането на Крим подобно агресивно поведение на Русия едва ли е изненада. Путин се опитва да реализира проекта „Новорусия“, чрез петата си колона, чрез незаконни референдуми и измислена пропаганда. На тази атака бяха подложени Харкив, Запорожие, Днепропетровск, Миколаев, Одеса, други украински градове и области, но този проект се провали, създадохме фактически нова армия и достойно се противопоставяме на агресора. Имаме подкрепата и на нашите чуждестранни приятели и партньори. Но режимът на Путин продължава въоръжената агресия в Източна Украйна, опитва се по всякакъв начин да ни спъне по пътя към ЕС и да демонтира украинската държава. Най-малко целта им е да останем вечно в тяхната орбита, тоест заплахата от нова агресия е напълно реална. Руснаците имат комплекс от истинската история на Украйна, от традициите ни, от приноса на Кивска Рус за православието. Те добре разбират, че без Украйна, Русия никога няма да стане супердържава, те се усещат ощетени и може би заради това сме обект на агресията им. Въпреки че това в никакъв случай не може да бъде оправдание за тяхното нагло поведение.

- България също е обект на кремълската агресия – у нас има политически партии, които открито са на страната на Русия и са готови да бранят интересите на Кремъл.

- Споделям тази притеснителна оценка. Не дай боже това, което ни се случи, да стане и в България - дали ще променят тогава позициите си към Русия, а и към Украйна тези ваши политици? Русия плаши с военна сила всички – съседите си, Европа, САЩ, НАТО. Ако се върнем към Втората световна война пак ще намерим много общо между сегашния режим в Кремъл и сталинския и нацистския. Но да се върнем към 2013 г. – нима е имало военни действия на НАТО край Украйна или насочени апетитите към нейната цялост, за да бъде провокирана Русия. Някои български политици трябва да бъдат повече реалисти. В Украйна живеят повече от 200 хил. българи, защо не се грижат за тях и съдбата им, а гледат да угодят на Русия. Тези българи са достойна част от украинската нация и я консолидират. Вчера останах възмутен - народният представител Красимир Каракачанов в интервюто пред bTV отбеляза, че в редица държави, включително и в Украйна, се нарушават правата на българите. Изявлението му е възмутително и шокиращо. Каня господин Каракачанов да дойде в нашата страна, да посети местата с компактно живеещи етнически българи и да прецени реалната ситуация със собствени наблюдения. През призмата на руското говорене имаше нарушение и на правата на рускоговорящите в Украйна. Светът разбра истинската цена на тази цинична лъжа. Такива политици стават част от хибридната война, която Путин води срещу Европа и света. Те въвеждат в заблуда българските граждани тук и българите в Украйна, които и без това денонощно се облъчват от лъжливата руска пропаганда.Освен това те не съдействат за укрепването на приятелските отношения между нашите страни и народи.

- Значи никоя държава не е гарантирана от руски военни провокации?

- Да, това е реалността. Режимът в Кремъл е избрал пътя на реванша, прикривайки го зад фалшиви лозунги. Неговата пропаганда насажда чрез средствата си за масова дезинформация омраза и недоверие към външния свят, а това няма нищо общо нито с европейските ценности, нито с европейския избор, който искаме.