Путин предупреди в прав текст: Ако Украйна иска да влезе в НАТО, ще бъде без Крим

Бежанският поток от Близкия Изток стана много масов, за да постави Европа на колене, казва пред Faktor.bg, историкът, с български корени

Проф. Михаил Станчев е роден в семейството на бесарабски българи. Родителите му са депортирани от режима на Сталин в Казахстан, където е роден. Детството му преминава в Молдова, сега живее в Украйна.

Той е завеждащ катедра по нова и най-нова история в историческия факултет на Харковския национален университет "В.Н. Каразин".

Интервю на Анелия Димитрова

- Проф. Станчев, терминът „хибридна война“ се появи активно в медиите след анексирането на Крим и отначало се свързваше със „зелените човечета“. Впоследствие научихме как се създават фабрики за тролове, фалшиви медии в Русия и извън Русия... Какви други измерения има хибридната война?

- Хибридната война е преди всичко информационна война, в която се налагат определени стереотипи, дезинформации, за да бъде въведен в заблуда противникът, и той да се откаже да вземе оръжие в ръка, за да се защити. Това е генералната цел.

На второ място има и военни действия, военни операции на военни групи с неопределена идентичност, както беше със „зелените човечета“, за които казваха: „Ама те не са руски войници“.

Въвеждането на така наречените „групи за подкрепа“ по време на демонстрации. Аз живея в Харков. По време на демонстрациите срещу Майдана се появиха доста туристи от Русия (а ние сме на 52 километра от границата). Идваха, закичени с Георгиевски лентички, със знамена и лозунги „За Русия“, „За отделяне“. А по говора ми става ясно, че това са руснаци. Дори, за да се убедя, си направих експеримент и попитах: „Къде се намира аптека № 1?“. А тя е през улицата. Естествено не можаха да ми отговорят, защото не са от Харков. Това ставаше по определен сценарий всяка събота и неделя, като минеха демонстрациите и те си заминаваха.

Аз преподавах по това време в Белгород (това е в Русия) и ги виждах - една орда, която всяка събота и неделя идваше у нас, да си „свършат работата“, да си получат заплащането.

Същото беше и на Майдана в Киев. Там изпращаха така наречените „анти-майдановци“ срещу заплащане. Аз познавам лично хора (предимно пенсионери и студенти), които срещу определено възнаграждения казваха: „Какво лошо, ще ми дадат 500 гривни, ще ме закарат, ще ме нахранят, ще помахам малко със знаме и край“. Без да се замислят, че това има определено психологическо значение.

Друг аспект на хибридната война е подмяна на понятията, отвличане на вниманието. Когато движението на Майдана де факто застраши руското присъствие в Украйна, олигархичната система, която е свързана с руската (основните, големите заводи в Украйна са вече руски), изведнъж се появиха стереотипи, брендове от типа „бандеровци-сепаратисти“. Аз съм израснал в Съветския съюз, мен винаги са ме плашили с „бандеровците“, това се правеше непрекъснато. Това се отнасяше за Западна Украйна и внушението беше, че ако отидеш там, едва ли не няма да се върнеш...Аз съм ходил там много пъти и преди - през 73-та и сега-посрещат ме радушно, никой не ме пита защо говоря руски, а не украински, толерантно. Всички тези внушения са изкуствено създадени.

Самият Бандера е друг въпрос, сега няма смисъл да го дискутираме в това интервю, но възраждането, изваждането на този заплашителен символ на „бандеровците“ промени съзнанието на много хора. Това беше намерението на Путин и пропагандата - да сблъскат Източна и Западна Украйна, те искаха да сблъскат украинския народ, който живее от двете страни на Днепър.

Един друг аспект на хибридната война е провеждането на терористични актове не на самата граница, а вътре в тила. Харков е на сто километра от бойните действия в Донбас. В близост до моя дом беше взривена бомба, защото до нас се намира военно поделение. Ние се чувствахме реално заплашени, защото не знаехме дали утре няма да започнат да падат бомби и снаряди. Друг пример - в маршрутното такси изведнъж се взривява бомба. Или такъв случай - пътувам с влак отивайки при мой приятел, на следващия ден релсите са взривени...

Наличието на така наречените „партизански отряди“ е също проявление на хибридната война. Те се финансират от Русия с цел постоянно да държат в напрежение местното население, да всяват страх, който да демотивира хората да водят нормален живот, да предизвикат мигрантски потоци.

Всичко това, цялата съвкупност плюс слухове, публикуване на фалшиви документи. Фалшиви репортажи, интервюта. Това е цял арсенал на разположение на хибридната война.

- Така ли бе превзет и Крим?

- Един ден преди референдума в Крим ме питаха: Какво ще стане? И аз казах: Нищо особено. Ще бъде „за“, защото руските войски са вече там. Но никой не предполагаше, че след два дни ще бъде подписан акт за присъединяването на Крим към Русия. Това означава, че всичко е било подготвено предварително, години преди това.

И аз дори ще ви кажа годината-през 2008 година, след войната с Грузия, на някакъв европейски форум по сигурността Путин каза в прав текст: Ако Украйна иска да влезе в НАТО, ще влезе без Крим!

Тоест, това не е измислено по време на референдума. А референдумът също е от арсенала на хибридната война-погледнете присъединяването на Судетите към Германия-въвеждат войски, обявяват референдум, всички са „за“... Аншлусът на Австрия-същият модел. Присъединяването на западните области на Украйна, Грузия, Прибалтика и Бесарабия по време на Сталин...Нищо ново!

И през цялото време върви една историческа дезинформация, набиване в главите на хората, че Крим е руски-изначално, исконно руски...

Обаче първите заселници в Крим са били кимерийците, таврите, след това идват прабългарите, после гръцката колонизация, Кримското ханство и едва след това идва Руската империя.

Но 1918 година по силата на Бресткия договор Крим става част от територията на Украйна, но след превземането й от болшевиките тя става съветска, а Крим е област. По времето на Хрушчов отново става украински и сега де факто е руски, защото те го превзеха със сила.

Така че на кого принадлежи Крим-на всички и на никого.

- Успя ли планът на Путин за Новорусия да въздейства върху рускоезичното население, което трябваше „да бъде защитено“ или войната ускори консолидирането на украинската нация?

- В интерес на истината действията на Путин в Крим и Донбас укрепиха украинската нация, самоусещането че са украинци, желание и дух за независимост, да се отделят от Русия, да поставят разделителна линия.

Руският език също се използва в хибридната война още от 1917 година. Кръстьо Раковски, който е назначен от Ленин за ръководител на Украйна, със задачата да я русифицира. Но през 1921 година той пише в Москва, че тази задача не може да бъде изпълнена, тъй като украинците имат доста високо самосъзнание и желание да съхранят украинската национална идея. Той налага задължително обучение на украински език във висшите учебни заведения. Това не се харесва на Москва, впоследствие той е свален и репресиран, заради неговата идея СССР да бъде образуван на конфедеративен принцип.

- Как налагането на руския език влияе в тази хибридна война?

- Историята с руския език е следната. 73% от населението в Източна Украйна говори на руски, дори и украинците, но в Западна Украйна едва 3% говорят руски, в централната част на страната съотношението е горе долу 50 на 50.

Аз бях депутат, и изведнъж след като се разпадна Съветският съюз група депутати излезаха с инициатива да се защити руският език и руското население. Чакайте, за какво става дума? Аз живея в Харков, той е рускоезичен град, макар, че е украински, в университета преподават на руски, всеки говори своя език-руски, украински, татарски, български...Никой не е пречил, и сега никой не пречи! Дебатите в парламента на какъв език се водят-да не би на украински? Кметът на Виница, украинец-ами той не знаеше украински.

- Порошенко трябваше да учи украински, за да стане президент...

- Точно така, Порошенко не знаеше украински. Аз съм българин-мен не можете да ме обвините нито в украински национализъм, нито в руски шовинизъм. Но идеята ми е-самите украинци се нуждаеха да утвърдят украинския език като консолидиращ фактор, като символ, като култура.

Как беше по времето на СССР-първият ред от политическото ръководство, няколко лица, бяха украинци. Втория ред, тези, които движат нещата, на централно, на местно ниво-всичките руски креатури пратени от Москва. Един-два вестника на украински, всичко друго на руски. Украински език се преподаваше в Киевския университет, но в другите университети, в другите части всичко беше на руски.

А сега дори някои от рускоезичното население започнаха да говорят на украински. Това е някаква естествена реакция на външната агресия. Путин загуби едни от най-верните си съюзници в Украйна, в желанието си да осъществи имперските си амбиции за Евразийски съюз. Но това не може да стане без Украйна. Обаче блицкрига в Крим го подведе, той си мислеше, че същото ще стане в Донбас. Но, ако украинската страна премълча, преглътна анексирането на Крим, не желаейки да разпалва широкомащабен конфликт, в Донбас ситуацията беше съвсем друга...Ние първоначално не вярвахме, че той ще направи такава крачка, но се оказа, че не сме били прави...

- А сега някой може ли да прогнозира развитието на ситуацията в Украйна? Мислите ли, че Путин ще се върне към Украйна, ще продължи ескалацията на агресията?

- Ще се върне, той не се е отказал. Макар, че временно отвлече вниманието чрез Сирия и с провокиране на бежанския поток от Близкия Изток, който изведнъж стана много масов, за да постави Европа на колене.

Путин постигна това, което му трябваше, отделяйки Крим. Не че Крим му беше нужен като такъв. Той де факто го владееше, Черноморският руски флот си беше фактор.

- Тоест, Вие смятате, че Крим е елемент от по-мащабен план, а не план сам по себе си?

- Елемент, да. Елемент от завладяването на цяла Украйна. Може би не толкова по военен път, а по хибриден път. Това, че ЕС и НАТО преразгледаха своята позиция относно европейската перспектива на Украйна предизвика определени промени в общественото мнение на Украйна. След руската инвазия 57% се обявиха за членство в НАТО. Руснаците провокираха тези настроения.

Когато след Вилнюс ни отнеха европейската перспектива младите хора излязоха на Майдана-в лютия студ, гладни, замръзнали, под куршумите, но отстояваха идеята си. Защо я нарекоха „Революция на достойнството“-защото може да го убиеш, но няма да му отнемеш достойнството. Аз го почувствах и се зарадвах, че вече ще живеем в нова Украйна.

Обаче очакванията бяха излъгани.

Така, че засега виждам замразен конфликт в Донбас. Минските споразумения отнасящи се до военната страна на конфликта малко или повече се спазва. Но що се отнася до политическите-Русия иска да ни наложи своето виждане, да ни казва каква да бъде конституцията ни.

Русия воюва сама срещу себе си-това трябва да го разберат там.

Много Ви моля, вие сте велика страна, макар, че бюджетът ви е по-малък от на Ню Йорк. Така, че оправяйте се сами, но не се бъркайте. Санкциите са полезни за Русия, понеже сега Путин може да обърне внимание и на собствената си страна. Освен това Европа клекна, тя е готова да свали санкциите вече. И това ще развърже отново ръцете на Путин, защото той не е оттеглил войските си от границата, той ги увеличава. Ние сме заобиколени от всички възможни страни от руски военни части. И, естествено, Украйна, няма да може да се справи без помощта на Европа, на Запада.

- Какво мислите за поведението на български политически, бизнес и медийни кръгове, които не могат да бъдат наречени точно „русофили“, защото в случая не става дума за любов към Русия, а за специални отношения с Кремъл? До каква степен хибридната война спрямо България успява?

- О, тя успява и в България, и в Сърбия, най-много от държавите от Балканския регион, защото има традиционни връзки. Русофилството в България си има исторически корени още от Руско-турските войни, които са обградени с един романтичен ореол. Разбираемо е. Обаче, насаждането на стереотипа за „Съветската армия освободителка“ е изиграло своята роля, много българи вярват в това.

Вярно е, Съветският съюз се е отнасял добре към България, но това е нормално за една колониална политика, за да има верни сателити. Но докато другите страни-Полша, Унгария, Чехословакия, се държаха на дистанция, България не случайно беше наричана „16-та съветска република“.

Освен това от българската комунистическа емиграция в Москва, от 1923-та до 1945 година, аз съм ги смятал-били са около 7 500 души, от тях само 300 останаха поданици на България, всички останали са станали съветски граждани. Много от тях бяха завербувани в системата на НКВД и те като такива се завръщат в България, получават ръководни постове в армията, в политическия елит, в държавната администрация. Да не говорим за сигурността... Тодор Живков веднъж се изпусна и каза, че „българското КГБ е филиал на съветското“. Което си беше вярно.

За съжаление, това още не е изчезнало. Наличието на този русофилски начин на мислене, политически партии, които се подхранват с пари от Русия-това не е нищо ново. Това се прави много отдавна.

Но не мисля, че тази хибридна война, тази пропаганда, застрашава сериозно сигурността на България, защото все пак съзнанието на българите е доста проевропейско.