Не можем да бъдем врагове с македонците, защото това ще е равно на братоубийство

Докато не видим отмъкнатите в Русия български архиви, може да се каже, че не познаваме сериозна част от нашата най-нова история, казва пред Faktor.bg историкът родолюбец

Интервю на Васил Василев

- Проф. Павлов, в превода на „Илинден” на Димитър Талев българите са наричани македонци. Как ще коментирате поредното присвояване на български автор в Македония?

- Това е поредната кражба на история и не трябва да сме изненадани. Подобни посегателства е имало върху Средновековието ни, Възраждането ни, върху знакови фигури от нашата борба за самостоятелна църква, за културна еманципация и политическа свобода. Става дума за братя Миладинови, Гоце Делчев, Даме Груев, за цялата ВМОРО, за Никола Вапцаров, който също беше „преведен” на „родния” си „македонски език”. Говорим за една линия, която е завещана от Тито през комунистическия режим в бивша Югославия, където македонските комунисти бяха най-агресивните поддръжници на този античовешки и антибългарски курс, който продължава вече 25 години, след като няма режим. Това може да ни изпълва само с възмущение и със съчувствие за психическото състояние на елита в Македония. Още повече, че подобни лъжливи внушения се правят от хора, които много добре знаят каква е историческата истина. Да се превежда Димитър Талев на „македонски”, да се заменят българи с македонци и да се променя цялото послание на поредицата от книги на писателя, който е ванчомихайловист и не би трябвало в Македония да се приема като меродавен фактор, е абсурдно. Преди две години по една македонска телевизия гледах малко филмче за Тодор Александров, който допреди 10 години там беше тема табу и символ на българщината. Именно за това не само трябва да се възмущаваме от подмяната на историята и постоянното менене на позициите спрямо една или друга българска личност, а и да видим каква е патологията на всичко това, това за мен е болестно състояние. Добре е, че Димитър Талев е излязъл в Македония, макар и на друга езикова норма, която не е македонски език, но според мен всеки интелигентен читател там ще си даде сметка, че има нещо нередно в книгата. Българската и македонската литература са много близки в литературното пространство. Затова мисля, че трябва да се толерира издаването на повече техни автори у нас. Нашите творчески организации като Съюза на българските писатели много често канят мракобесни и казионни писатели, които говорят враждебно срещу България. Спомнете си и случая с нашия голям поет Любомир Левчев, който получавайки една македонска литературна награда, покани в България Блаже Конески – един от най-големите българомразци и родоотстъпници реално.

- Каква е крайната цел на западните ни съседи, които водят системна политика за помакедончване на български автори и културни дейци и събития?

- На този въпрос може да ви отговори единствено психиатър. Това е една самоубийствена политика, която е вредна не толкова за България, а за самата Македония. Македония не може без България, както и обратното. Ние имаме общи корени и история и това елитът в Скопие го знае много добре. Това е най-лошото, защото вече става дума за едно гигантско лицемерие и за нездрава линия на развитие, която е крайно време да бъде преустановена. От българска страна не трябва да има никакво снизхождение към подобни прояви като случая с книгата „Илинден”. У нас, за съжаление, на ниво културен и политически елит има една позиция на всеопрощаване. Македония за нас е била винаги непослушното дете, на което Майка България трябва да прощава. Това противоречи на нормалната логика и вредно за самото дете. Както един родител трябва да носи отговорност към своето дете, така и България трябва да носи такава за Македония. Като гледаме отношенията между Румъния и Молдова, можем само благородно да завиждаме на отношението между един народ, разделен в две държави. Голямата вина в случая със западната ни съседка е както на световния комунизъм, който измисли македонизма и го наложи като държавотворна доктрина, така и на българската отстъпчивост и на неразбирането на Българя какво означава Македония. Политиката ни в тази посока е много пасивна. Ние може би сме по-активни към Сирия, която е на другия край на планетата. Не трябва да забравяме, че Македония е най-близката ни във всяко едно отношение държава. Ако имаше един нормален културен обмен, една планомерна българска политика към Скопие, никой нямаше да посмее да прави подобни неща и да превежда Талев по този начин. Самото обществено мнение в Македония щеше да осъди подобна проява.

- Бившият президент Петър Стоянов заяви, че трябва България да стане адвокат на Македония при членството й в Европейския съюз. Ще има ли ефект за сближаване между двете страни и изглаждане на противоречията?

- На политическо равнище страната ни се държи с Македония с комплекса на виновния, че сякаш искаме да заграбим някого. Ние нямаме политика към тази страна, ако имаме, то тя не е добра. Не може един народ, който 1300 години е имал обща съдба, в един момент да няма. Това трябва да го разбере и елитът в Македония, доколкото може да бъде наречен такъв, тъй като за сравнение дори и българският може да бъде определен като елит при всичките му недостатъци. Ставаме свидетели на циркове в западната ни съседка, но в същото време и на един тоталитарен режим. Президентът Стоянов е прав и страната ни трябва да бъде адвокат на Македония пред Еропейския съюз. Ние сме призвани за това. Неведнъж сме защитавали западната си съседка и не трябва да забравяме, че сме първите, които признахме Македония за държава, което беше правилен ход. България винаги е уважавала различията и спецификите, които има Македония, но не можем да признаваме македонски език и македонска нация, защото такова нещо няма. Такава трябва да бъде позицията на България.

- Може ли действията на македонците срещу страната ни да се определят като хибридна война, каквато води Русия срещу нас, например?

- Хибридна война не е съвсем точният израз, тъй като Македония, слава Богу, македонците не водят война срещу нас. Това е една политика на враждебност, говор на омразата, превръщане на страната ни във враг на македонците, което е дълбоко невярно и се опровергава от хилядите техни студенти, които учат у нас, както и туристите, които ходят по нашите курорти. Нашата терапия срещу заболяването на македонското общество е диалогът между двете държави. В България трябва да има специална агенция и програма по македонските въпроси. Не може да сме врагове с македонците, защото това е братоубийство. В Македония в същото време много силно е сръбското влияние. Има случаи, при които говоря на български в Скопие и човекът срещу мен ме пита, дали това не е сръбски. Т.е., за тях всичко, което им се струва близко, е сръбско. В същото време в Битоля пък са ме питали, дали не съм от Струмица, тъй като източните диалекти там нямат разлика с литературния български език. За какъв македонски език можем да говорим оттук нататък? Както има бесарабска българска култура, така трябва да бъде обособена и македонска българска култура. Сигурен съм, че и най-големите ми опоненти в Македония ще се съгласят, че във всичко това има нещо патологично и психиатрично. Недопустимо е през 2016 г. радикален български патриот като Димитър Талев, пострадал от комунизма, да бъде цензуриран с македонски посткомунизъм.

- Сръбският външен министър Дачич заяви, че ако държавата му трябва да влиза в ЕС и НАТО с цената на това да се скара с Кремъл, нямало да го направи. Възможно ли е създаването на едно силно руско ядро, с което да се наложи да делим една граница?

- Лошата политика, която водим към Македония, напълно кореспондира с тази към Сърбия. Неведнъж премиерът Бойко Борисов е заявявал, че подкрепяме сърбите безусловно, а в същото време нашата малка общност в Босилеград е подложена на системен терор със съвременни средства. В Сърбия продължава да върви антибългарската линия на ирония, на подигравки със страната ни. От друга страна, със сръбската интелигенция ние проблеми нямаме, тъй като тя е проевропейски ориентирана. Сърбия ще влезе в Европейския съюз и България ще бъде неин гарант, но на принципна основа и решения, включително и въпросите, които засягат Македония, тъй като сръбското проникване в Македония не е спирало. Взаимовръзките между тайните служби от времето на социализма в двете страни не е спирало. Аз не мисля, че от страна на Сърбия може да очакваме някаква опасност. Заиграването с Кремъл е по-скоро тактически ход на сръбското ръководство, което в крайна сметка ще се ориентира прозападно. Сърбия вече два века играе тази игра с Русия и Запада, но в крайна сметка гони собствените си интереси. В крайна сметка това, което е казал Дачич, няма да срещне подкрепа сред сръбската интелигенция.

- Какво цели БСП с идеята си за обявяването на два исторически периода преди 1944 г. за фашистки с декларация в парламента?

- Това говори за някаква незрялост и за ретроградност на БСП. В България фашизъм никога не е имало. Авторитарният режим, който действа у нас преди 9-и септември 1944 г., не е фашистки. Това е доказано и от автори и историци, които бяха свързани с БКП дори. Идеята на БСП е една пропагандна теза и един любим мит, за да затяга своите редици. След като „столетницата” се опитва да се отваря към младите хора, аз не виждам как това може да се случи с подобни ретроградни дейности и какво ще постигне. Както всяка демократична партия у нас, така и БСП би трябвало да осъжда проявите на неспазване на човешки права. Не мога да разбера как БСП свързва своите пропагандни тези с това, че тя на свой ред безапелационно защитава Русия. Тогава БСП БСП ли е, или продължава да бъде БКП в един период, когато нещата са много различни и в самата Русия. Ако наложим изискванията и параметрите, които определят фашизма, то те съвпадат с тези на комунизма. Теоретиците и шаманите от БСП очевидно не могат да го разберат това.

- Приемате ли искането на Сотир Цацаров, да има давност за престъпленията по време на комунизма?

- Главният прокурор не би следвало въобще да заема подобни позиции. Това е някаква очевидно политическа заигравка от страна на Сотир Цацаров, но това не е редно, тъй като той трябва да бъде максимално деполитизиран. В случая става въпрос за престъпления срещу човечеството и за тях не трябва да има давност. Виждаме как всички военни престъпници, дори на библейска възраст, бяха преследвани и осъдени. Бих призовал Сотир Цацаров и цялата правна система да се отнася към престъпленията на комунизма и тези, които са против държавата. Не може да има двойни стандарти, когато става дума за нарушаване на национални интереси и заиграване с други държави. Трябва да има консенсус за националните приоритети, който да не се престъпва от никого.

- В Украйна бяха осветлени руските агенти, които действат на нейната територия. Трябва ли България да стори същото и да станат ясни чуждите агентури?

- За осветляването на руските агенти пречат двойните стандарти и поведението на вмешаване, както Живков го наричаше. Чуждите агентури трябва да бъдат ясни и когато става дума за нарушаване на българските интереси, те трябва да бъдат преследвани с цялата сила на закона – руски, американски турски и т.н. Аз не мога да разбера защо беше сметната за нецелесъобразна и ненужна парламентарната комисия за разследване на подобни прояви от страна на Русия и Турция. Дадоха се някакви мъгляви обяснения, че имало други комисии, които да се занимават, че от това зависел туризмът ни и т.н. Никой няма да преследва руските туристи и почтените граждани, които имат имоти в България. Става дума за преследването на интереси, които накърняват интересите на страната ни. Същото се отнася и за Турция. С отпадането на визовия режим за турските граждани съществуват потенциални заплахи от турска страна. Ние видяхме как в България беше заловен турски чиновник, макар и на ниско ниво, който обаче работи във вреда на страната ни. Турският вилает влива не само небългарски пари, а и небългарска политика в държавата ни. Ако бъдем принципни, с комисията само щяхме да спечелим респекта на Русия и Турция. Не може да даваме наивни обяснения, че ще си развалим отношенията с тях по този начин. По времето на Стефан Стамболов ние сме васал на Османската империя, но тя тогава е достатъчно респектирана от последователната политика на България. В момента се държим като васали на Турция и на кого ли не, а реално погледнато имаме пълен суверенитет.

- В Москва има десетки хиляди досиета, взети от страната ни по времето на руската окупация. Защо не настояваме по-активно за тяхното връщане? Какво може да се крие в тях?

- Това са архиви, които са занесени в Русия по време на руската окупация в България. Нашата агенция по архивите, която работи там, полага усилия, но й трябва по-голяма политическа подкрепа от страна на държавата. Докато не видим тези архиви, може да се каже, че ние не познаваме сериозна част от нашата най-нова история, тъй като огромно количество материали се намират в Русия. За да няма воля документите да ни се върнат, очевидно в тях има някои много неприятни истини за съветската агентура у нас, за насилията, които са се вършили срещу честно мислещите хора. В същото време виждаме също и какви полемики се правят от БСП по тази тема. От партията постоянно повтарят, че насилия са се вършили и преди 1944 г. Освен това новата ни история трябва да навлезе много повече в образованието ни и в културата, за да преодолеем травмите от миналото.