- Случайното съвпадение във времето на различни събития - краят на съдебния процес срещу Михаил Глусченко, обвинен за организатор на убийството на Галина Старовойтова и мероприятията в памет на Борис Немцов (на 27 август се навършиха точно шест месеца от смъртта му) повдигат въпроса за това защо съвременната история на Русия е съпътствана от политически убийства?

Сергей Ковалев: Много от тези престъпления не случайно не са разкрити, макар да съм далеч от мисълта да твърдя, че някои от убийствата са били умишлено организиран от върховната власт. Подобно нещо мога да кажа само за един от случаите - убийството на Литвиненко. За него високопоставени хора в страната отлично са знаели, че това убийство ще се случи, не е случайно, че те толкова много замазваха нещата около Андрей Лугов. В тази връзка са и известните терористични актове – по време на пиесата "Nord-Ost" в училището в Беслан, например.

Това е умишлено създадена настройка в обществото от най-висша инстанция - да се игнорират жертвите, защитавайки така наречения национален престиж. Навсякъде по света първи приоритет е животът на заложниците, а при нас сякаш става въпрос за нещо нематериално. В случая с "Норд-Ost" дори ученици от гимназиалните класове можеха да предугадят какъв ефект върху заложниците може да окаже сънотворният газ. И, разбира се, вината за масовата гибел на хората в Беслан е организираното нападение, всичко е лъжа, че терористите са провокирали нападението.

Путин - не е от хората, който иска да направени компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли.

Власт, която създава обстановка на истерия и паника в страната, която въвежда анти-конституционни норми в своите закони и постановления - във всеки случай става съучастник в политическите убийства. Убийството на Галина Ставойтова, аз предполагам, не е било съгласувано "на върха", но провалът на разследването, по мое мнение, не се случи без участието на "висшите сили."

Същото може да се каже и за Анна Степановна Политковская, а вероятно и за Немцов. Нишките на престъплението стигат чак в Чечня, и Путин ясно се опитва да замаже разследването на Рамзан Кадиров. Това е нещо очевидно, толкова очевидно, колкото и причините, поради които Путин не може да се раздели със своя гаулайтер. Путин e в задънена улица, тя няма къде да го отведе: той трябва да продължи напред, което й прави, или да капитулира. Но Путин не е от хората, които искат да направят компромис, постепенното да се предаде и постепенно да се изтегли. Между другото, аз предполагам, че сегашното правителство на Русия вече си е отрязало пътя за безболезнена оставка.

- Но аз имам в предвид не само Путин, но цялата система на управление в постсъветския период в Русия. Защо тя не се ангажира да разкрие организаторите на убийствата на едни толкова достойни хора? Защото внушават, че те са били убити в името на обществения интерес?

- Най-малкото не без подобна умисъл. Защото жертвите на политически убийства – това са противници на правителството. Когато казвам това, не се притеснявам да твърдя, че всяко едно убийство е било организирано на най-високо ниво, като имам в предвид следното. Властта създава в страната ситуация, която благоприятства тези убийства, а тази власт не може да създаде друга ситуация. Тъй като основната цел на Путин е да запази властта си, да трупа незаконно контрабандни пари, с които да храни своите сатрапи.

След съветската власт наша историческа традиция е руските власти да не искат да знаят истината. Те тълкуват събитията с помощта на лоялни, вярно служещи им експерти и тези, които са приемливи само за тях. Например, когато Путин публично напада САЩ, мисля, че той се опитва да убеди не само публиката, но и себе си, че те са виновни за всичко.

Разказа ми Светлана A. Ганушкина един епизод по време на срещата на Путин с членовете на Комисията по правата на човека. Някой казва на президента: "В края на краищата, вие разбирате, че това у нас не са избори, а някаква процедура, която трудно може да бъде наречена свободен изборен процес." Но Путин не опровергал, че в Русия изборите са демократична процедура, а отговорил: "Смятате ли, че техните избори са различни? Техните са също като нашите, но просто те са по-опитни и по-добре може да си скрият следите." Това казва президентът Путин. Следователно, той разбира какво представляват руските избори, но си мисля, че той самият се опитва да внушава, че западните избори са като в Русия.

- Жертви на руската система стават тези хора, които особено силно се опитват да спрат власти в съсипването на страната, правилно ли съм разбрал подтекста на това, което казвате?

- Да, точно така. Всеки, който се опитва да пречи на властта да съсипва страната, всеки, който се опитва със стари дисидентски лозунги да принуди управляващите да спазват конституцията. В крайна сметка, нашата настояща конституция е толкова бездействаща колкото и тази от времето на Сталин. Това е просто една брошура, в която е написано нещо, което никой не чете. Да, тази конституция има много недостатъци, но тя има потенциала да подобрява и усъвършенства социално-политическата система на Русия. Между другото, този документ е пряко приложим. Но всичко се свежда до това, което ни казваше веднъж един прокурор по надзора в областта: "Никога не ми пращайте жалби и искове, позовавайки се на конституцията. Обяснявам: Съветската Конституцията не е писана за вас, а за американските чернокожи – за да се запознаят добре колко щастливо живее съветският народ. " Нашата днешна конституция по нищо не се различава от сталинската.

- Според вас има ли сили в Русия, които са способни да променят ситуацията?

- Нямам нищо против тези 86%, които подкрепят анексирането на Крим, т.н. крымнаши. Аз обаче съм объркан, смутен от факта, че сред тези 86% твърде много са представителите на творческия елит, хора грамотни, разумни, с огромен жизнен опит, които разбират какво правят, като стават доверени лица на господин Путин или критикуват Украйна за нейните "фашистки бандеровци“.

За мен трагедията за страната започна от есента на 1999 или началото на 2000 година, когато Путин стана президент. От публичните фигури мога да преброя на пръстите на едната си ръка тези, които казаха тогава: Какво правите, вие? Не може подполковник от КГБ да стане президент на страната! Това е все едно за канцлер на Германия да бъде избран бивш офицер на Гестапо или Щтази.“

Не трябва от такъв отбор да бъде избирана властта. В това е и бедата – че в страна с такава история не се намериха от средите на интелигенцията достатъчно хора, които биха казали – не трябва да избираш началство от средите на КГБ.. И сега артисти и музиканти, с много малки изключения, си стоят в партера. Демокрация – това не е волята на народа, както и свободата на малцинството не е право на малцинството да се конкурира за одобрението на болшинството - свободно, справедливо, открито, прозрачно, както с тези, които са на власт, така и с останалите опоненти.

Като биолог мога само да ви кажа, че подобна ситуация е записана в нашия геном. Защото предшестващите ни преди милиони години животински видове са разделяли света на свой и чужд, те са показвали зъби на чуждия, но са били силно привързани към своите. Прочетете Чеслав Милош, той прекрасно разбира и осмисля този феномен – разбира се той не се позовава на животинските видове, а на човешките инстинкти – трябва да постъпваме така, както всички останали. В нашата страна особено ярко е изразено желанието да действаш като всички останали, да не си различен от стадото.

- Нима този „руски геном“ да се стремим да останем в стадото и да бъдем като всички останали се оказва неизменен, някаква константа? Това означава, в частност, че организаторите на политическите убийства никога няма да бъдат разкрити?

- На вашия въпрос бих отговорил отрицателно. За съжаление в нашата страна сега е невъзможно да се случи нещо подобно като полската „Солидарност“.

Вие си спомняте, че най-първите цели на този профсъюз бяха изключително социални – подобряване условията на труд, повишаване на работната заплата. Но много бързо този профсъюз осъзна, че това е непродуктивна позиция, нещо безполезно, ако няма политически свободи. Едва тогава със сигурност могат да бъдат направени и нужните социални промени. А без политическа свобода нищо не може да се случи. У нас сега ситуацията е точно такава, но си нямаме „Солидарност“.

Значи ли това, че положението е безнадеждно? В природата е пълно с примери, как с малко усилия или с усилията на една малка група изведнъж се случват сериозни промени. Кажете ми на какво се основават световните религии? На твърденията на малцина, че човек може да възкръсне след смъртта, или фантазиите на пророка Мохамед? Имат ли те основания? Какво произлиза от това?

Би било нескромно разбира се, в този ред на мисли да говорим за съветско дисидентско движение през 1960-80 години, но в действителност това е нещо близко. Без това движение, това, което беше наречено „перестройка“ нямаше шанс да се случи. И Западът нямаше да настоява за реална либерализация на системата в СССР. Западът е прагматичен и страхлив. Западът започна да изисква от нас промени в СССР, защото не политиката на Запада, а западното общество започна да говори затова със управляващите ги. На Запад не може да бъде пренебрегнато общественото мнение.

И затова бих искал да се надявам, че все някога нашият творчески елит ще благоволи да се събуди. Дори и сега, в действителност, това, което се нарича улична опозиция, е несравнима по мащаб и сила от тази през 60-те години. Сега това са десетки хиляди хора, а понякога стига и до 100 000 човека.

Наистина, ние помним и времена, когато по половин милион излизаха по улиците на Москва, но това беше краткотраен триумф и след всичко, което бе съсипано от ненавистната власт у нас. Между впрочем, тази власт се поддържа не от 86, а от 96% от хората, а много от тях си дават вид, че вярват в социологическите изследвания.

Превод: Faktor.bg