Партньорите на Сокола се страхуват от отвързания му пояс и затова го изолираха

Хибридната война срещу България ще остане само на етап мерене на сили между Кремъл и Запада, казва е пред Faktor.bg социологът и собственик на агенцията за маркетингови и социално-политически проучвания MBMD

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Радева, ще доведат ли скандалите в ДПС до по-сериозни трусове в движението или започва нова ера за Ахмед Доган в активната политика?

- Нито едно от двете. Не бих могла да кажа, че това е ново начало за ДПС, нито, че ще има сериозни трусове в партията. Очевидно Ахмед Доган в някакъв момент е добил усещането, че губи влиянието си в движението, почувствал се е застрашен от Лютви Местан и затова действа по този изненадващ и категоричен начин за неговото отстраняване. Ние не можем да знаем какво точно се върти в главата на Доган, тъй като той е един много прикрит човек, който рядко има публични изяви, дава интервюта и прави изказвания. Именно и поради това е много трудно да предположим и да знаем в кой момент се е създало това усещане за страх от Местан. Както почти всички интроверти, така и той нанася ударите си светкавично. Сами видяхме реакцията на Лютви Местан, който се чувстваше като в небрано лозе. След като беше свален от всички постове в ДПС, той се извиняваше и се обясняваше в изказванията си. В тези изказвания си личеше дълбокият му комплекс за малоценност от Ахмед Доган и дълбоката зависимост от него. Неслучайно на пресконференцията, която направи Местан, каза, че е бил поставен за лидер. На свой ред хората, които сега са поставени на неговото място, имат абсолютно същото самочувствие като него. Очевидно Ахмед Доган има някакво смразяващо влияние в ДПС. С действията си Сокола показа едно – че не е демократ, а класически тоталитарен лидер, който действа и управлява чрез страх. Подобни лидери са изключително ефикасни за контрол над хората като един Хитлер или Сталин. Но за съжаление, авторитарният лидер може да направи много добри неща само за себе си, а не за общността. Аз лично вярвам на демократичните и отворените водачи. Нашето общество все още е твърде тоталитарно като начин на мислене и гледа с леко презрение на хората, които са толерантни. Демократичният лидер често губи почва под краката си именно защото е толерантен.

- Има ли бъдеще оттук нататък в политиката Лютви Местан и ще успее ли чрез създаването на нова партия да убеди избирателите на ДПС, че е алтернатива на Ахмед Доган?

- Сценката, която разиграха Ахмед Доган и Лютви Местан, изключително много ми напомни на сдаването на властта от служебния кабинет на Стефан Софиянски към Иван Костов. Тогава Диляна Грозданова беше поканила двамата в бившето предаване по БНТ „Отзвук”. По време на интервюто нямаше никакво значение какво те говореха в ефир. Излъчването на Софиянски беше като на ученик към учител, а на Костов – на авторитарния лидер, който има всички лостове на властта в ръцете си. Това оттам нататък лиши от бъдеще политическата кариера и на единия, и на другия. Нещо подобно имаме в отношенията между Доган и Местан. Дори да направи своя партия, аз не вярвам, че Лютви Местан има потенциала да вдъхне същия авторитарен респект, какъвто Доган сред т. нар. си съпартийци. Те на свой ред са пълни безгласни букви, каквито са били винаги всички хора около авторитарните лидери. В този ред на мисли, не очаквам да има кой знае какво политическо развитие в обстановката, тъй като Местан няма лидерски заявки. Заявлението му, че ще остане в политиката, са остатъчни реакции. Сигурно той ще се опита да направи някакви структури, но още не е категоричен за подобен нов проект. Лютви Местан каза, че първо ще се допита до хората. Това население, сред което той ще направи своето допитване, е много консервативно. Дори и със скърцане на зъби, тези хора ще продължават да си гласуват за Ахмед Доган, тъй като смятат, че Сокола е голямата работа и им осигурява достъп до властта.

- По какъв начин скандалите в ДПС ще се отразят на политическата карта в страната?

- Много трудно е да се каже какво ще се случи, тъй като междупартийни отношения у нас са много интимни. Очевидно, за да оцелее Лютви Местан политически, трябва да даде ясни знаци, че може да осигури на представителите на евентуална своя партия някакво присъствие във властта. Началото му, след като вече не е в ДПС обаче е обезнадеждаващо. Премиерът Бойко Борисов в едно свое интервю изцяло легитимира Ахмед Доган и му даде шанс да си изгради наново партията с признанията, които направи за отношенията му с турското правителство. Може би на самия лидер на ГЕРБ му е много по-лесно да си партнира с Ахмед Доган и счита, че Лютви Местан му създава проблеми. Знаците, които той даде, бяха против Местан и затова съм скептична, че ще успее да се утвърди политически. Години наред ДПС играеше ролята на стабилния партньор, който накланяше везните в една или в друга посока във властта. За Ахмед Доган това е желаната ситуация. Разцеплението в ДПС след напускането на Касим Дал и Корман Исмаилов, ако такова въобще се получи, намаляването на гласовете, навлизането на националистическите партии на политическия терен в крайна сметка обезсили влиянието на партията във властта. Аз напълно разбирам защо в ДПС са недоволни, тъй като те са показвали, че имат добри резултати единствено когато са били на власт. Най-голямата си електорална подкрепа партията получи през 2009 г. след най-дългото си стоене във властта и тогава взе 600 000 гласа. Сега те могат само да мечтаят за този резултат, защото турците бяха доволни от дългия престой на ДПС в две правителства от 2001 г. до 2009 г., тъй като ДПС караше политическите си партньори да си затварят очите за голяма част от изборните спекулации, които си позволяваха да правят. Не може през 2009 г. ДПС да има 100 000 гласа от Турция, но може да има такива подменени протоколи. Присъствието на Ахмед Доган във властта му дава шанс да си развързва пояса и да прави каквото си иска. Това обаче в един момент дойде в повече на политическите му партньори, които започнаха да се страхуват от подобно поведение и да се оттеглят. ДПС изпадна в трайна изолация, независимо от това, че Сергей Станишев и Лютви Местан се целуваха на площада, защото видяхме колко временна беше тази прегръдка. Аз съм сигурна, че в главата на Ахмед Доган стои единствено мисълта да се върне онова доминантно поведение, което партията му имаше още от времето на Филип Димитров до 2009 г. Толкова дълго господство на политическата сцена по време на прехода не е имала нито една политическа партия. Тук важи с пълна сила поговорката, че не е луд този, който яде баницата, а онзи, който му я дава, а в случая това бяха българските политици, които позволиха всичко това. Сега, когато нещата станаха очевадни, Доган ще се опита отново да се върне във властта. Опитите му вероятно ще дадат някакви резултати, но те в никакъв случай няма да са съпоставими с тези от 2009 г.

- Очаквате ли промяна в конфигурацията на мнозинството в парламента и неговата подмяна с партньор ДПС за сметка на Реформаторския блок, например?

- Не мисля, че можем да говорим за подобен тип подмяна на властта. Смятам, че Бойко Борисов си е научил уроците от първия мандат и иска твърдо парламентарно мнозинство от типа на Отечествения фронт, в което ако може да участват всички. Това за него е печелившата формула. Затова не мисля, че той ще се откаже от реформаторите и ще заложи на т.нар. плаващо мнозинство. Това, че ще има подкрепата на Реформаторския блок не значи, че той няма да се възползва и от тази на определени гласове от ДПС.

- Какво ще е бъдещето на десницата след решението на ДСБ да премине в опозиция?

- Десницата винаги е сплотена и обединена до нещо следващо. Реформаторският блок и всичко, което се случи в десницата след 2001 г. за мен е емблематично. Това най-често се случва в България, когато нямаме утвърден атворитарен лидер. В момента, в който нямаме подобна личност, изпадаме винаги в ситуацията „много вожд – малко индианец”. Радан Кънев много искаше да стане такъв тип лидер, но не успя. Иван Костов дълго време играеше тази роля, но избирателите не му повярваха, защото стояха на 2-3%. Ако той беше доказал навремето на избори, че може да бъде неатакуем и категоричен лидер, тогава със сигурност нямаше да има разцепление в десницата. След това вече опитите да се направят алтернативи с други лидери също завършваха безуспешно. Те се опитаха да се обединят, но отново чрез изграждането на имидж отново основният водещ да бъде авторитарен. Ако Реформаторският блок се разцепи, отново ще се стигне до там да имаме малки партийки с по 1-2% изборни резултати, което много устройва Бойко Борисов, тъй като самият той много успешно се намърдва в ролята на авторитарен лидер.

- Лютви Местан разкри на пресконференцията си, че е стъпил на руска мина. До каква степен страната ни в този момент е застрашена от хибридната война, водена от Русия, имайки предвид кои са нейните представители у нас?

- Аз първо смятам, че проблемите между Лютви Местан и Ахмед Доган са по-скоро междуличностни и междупартийни. В този конфликт обаче беше използвана и геополитическата карта и чувствата на българите, които определено се страхуват от засилването на влиянието от страна на Турция, докато част от тях са склони да приемат това на Русия в България, тъй като българите са свикнали с него. ДПС в този дебат показа разкраченото си положение и това, че не е просто протурска партия в България, а че в нея има и друг тип интереси. От геополитическа гледна точка страната ни винаги се е оказвала заложник на чужди интереси, били те руски, или западноевропейски, тъй като се намираме на средищно място. Заради това, балансът между подобни опити за намеса в държавата ни трябва да се пази много внимателно. В никакъв случай обаче ние не можем и не трябва да се опитваме да играем с едните сили срещу другите и обратното. Ахмед Доган точно това се опита да каже, за да легитимира реакцията си спрямо Местан. Аз обаче дълбоко се съмнявам, че това са единствените мотиви за скандала в ДПС. Русия е много зле икономически заради войните, които води. Тя има нужда от подкрепата на България, но дори и да се опита да противопостави страната ни на Европейския съюз, няма да й се получи. Струва ми се, че по-скоро всичко ще си остане до някакво позиционно мерене на силите между Запада и Русия. Още повече, че самата Европа се намира в критична ситуация заради миграционния проблем. Мисля, че геополитическата игра е стабилизирана на по-ниските нива сред страните. Страхът в този случай най-добре ни пази от излишни конфронтации, а сега той е много силен заради бежанската вълна.

- Какви очаквания имате през новата политическа година? Прогнозирате ли трусове в държавата и дори предсрочни парламентарни избори, каквито някои ваши колеги вещаят?

- Не виждам подобни предпоставки за предсрочни избори, тъй като хората в парламента предпочитат да заложат на сигурността, а именно да се преструктурират и преформатират 100 пъти, само и само да си изкарат мандата. Депутатът сам по себе си е прагматично животно. След като сега е в парламента, защо му е да отива на предсрочни избори и да си вкарва таралеж в гащите, след който не е сигурно дали ще влезе отново в Народното събрание. Самият Бойко Борисов, както се видя от последното му интервю, се чувства изключително сигурен и стабилен и няма нужда самият той да предизвиква избори. Третият начин за предсрочен вот е масово недоволство сред хората. Засега предпоставки за подобно явление също не се забелязват. След като онези отгоре не искат, а отдолу нямат никакво желание да ги атакуват, ще се запази управлението.