Алфред (Фреди) Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му  французин. От 1949 г. със семейството си живее в Париж, където завършва Право и българска филология. След 1958 посещава редовно България. Арестуван през лятото на 1968 г., той е осъден е на 15 г. затвор за разпространение на позиви с демократично съдържание. Освободен е през 1971 като чужд гражданин и екстрадиран от България. 

Фреди Фосколо, заедно с група общественици, внесоха на 23 ноември т.г предложение в правителството да  бъде удостоен посмъртно  доблестния гражданин Георги Заркин с най-високото държавно отличие. 

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Фосколо, как се роди идеята жертвата на комунизма Георги Заркин  да бъде почетен посмъртно от институциите?

- Тази инициатива не е наша, а на сина на Георги Заркин - Лъчезар и неговите близки. Тя съвпада с 35-тата годишнина от убийството на  баща му и е подкрепена от признати граждански сдружения и видни общественици и политици, сред които президентът Петър Стоянов, евродепутатът Андрей Ковачев и народният представител Лъчезар Тошев. Георги Заркин заслужва да получи своето място сред борците за правда и демокрация редом с други в Европа, като например Ян Палах в Чехия и Словакия. Защото неговите личност, съдба и творчество са част от българската Европейска памет, което е чест за България.

- Вие сте бил политически затворник по времето на режима на Тодор Живков, познавахте ли лично Георги Заркин? 

- Заварих Георги Заркин през 1969 г. в Старозагорския затвор. Той беше задържан през март 1966 по обвинение за разпространяване на позиви, враждебни за така наречената народната власт. Беше осъден на шест години затвор, но през 1969 получи, нова вътрешна присъда от 5 години за подкрепа на Пражката пролет. По-късно, през 1974, му беше наложена и трета нагласена присъда за антикомунистическа агитация сред лишените от свобода. До убийството му през 1977 г. той прекарва 11 години зад решетките, при усилено строг режим първо в Старозагорския, а после в наказателния затвор в Пазарджик, където бе прехвърлен през 1975 година. За жалост, обаче, аз лично малко успях да общувам с него, защото Георги скоро беше поставен в „разряда“ при пълно уединение. Но въпреки това неговата аура осезаемо се разливаше над  политическите затворници. 

- Изяснено ли е категорично, че Заркин е убит, или все пак има някакви съмнения, че сам е посегнал на живота си? 

- Както е казано в писанията: „ ...нищо скрито няма да остане неразкрито... „ . Вече споменах, че в последните месеци преди изтичането на срока на наказанието на Заркин, ДС  му скроява ново обвинение. На 23 декември 1974 той получава трета по ред присъда в размер на 8 години лишаване от свобода. Преместен е в Пазарджишкия затвор при още по-сурови условия за оцеляване. Въпреки строгите мерки за секретност, личността и съдбата на Георги стават известни извън границите на НРБ.  Опасявайки се, след подписването на Хелзинкските споразумения, че някои от видните интелектуалци, които са поканени на Първата световна писателска среща, планирана за есента 1977 в София, могат да поставят въпроса за положението на колегата им Георги Заркин, властта решава да задейства разработката (№10664-2 от 4/VI/ 1970 . том III . Раздел 32895, б. а. ) за неговото физическо неутрализиране. На резолюцията тогавашният заместник-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов, саморъчно потвърждава: „Гад, да бъде ликвидиран“. 

Изпълнението на смъртното „активно мероприятие“,  поверено на 5- ти отдел на VI- то Главно Управление на Държавна сигурност, е безотказно проведено призори на 8 август 1977 и дори документирано със снимка на обезобразения труп.  Участниците в „ Първата световна писателска среща“  са уведомени, че за съжаление Георги Заркин бил внезапно починал от сърдечна недостатъчност. Това е цялата истина, за която със сигурност българското общество не знае.

- Имате ли усещането, че призракът на комунизма все още броди над България?

- Днес в България отношението към невинните жертви и към дейните противници  на комунизма може да бъде окачествено най-малко като парадоксално и уникално в посткомунистическа Европа.  Вместо да им бъде оказано съпричастие и заслужена почит, те са или забравени, или            продължават да са дискриминирани от останалите живи феодални червени структури като „неблагонадеждни“. Всъщност сдружение “Българската европейска памет”, което внесе предложението за удостояването на Заркин с държавно звание посмъртно, е наследник на фондация “Диалог”. Тя бе създадена през 1981 от шепа български политемигранти във Франция. През 80-те години ние  положихме усилия да популяризираме българската кауза, като възможно най-широко разкрием пред западната общественост престъпленията на комунистическия режим и подкрепим съпротивата  на нашите приятели, които в България устояваха на тоталитаризма. След 1989 година, когато сметнахме, че демократичното бъдеще на страната е вече в ръцете на българите, фондацията най-логично се саморазпусна. Но уви, пред упоритата обща амнезия , организираната лъжа, материалния и духовен разпад, както и пред  реваншистките домогвания над страната, смятаме за не по-малко логично да бъде възстановена нейната дейност, под форма  на защита на Българската европейска памет. Щастлив съм да констатирам, че все повече млади хора са готови да поемат от нас щафета.

- От 1989 година са изминали вече 23 години, не закъсня ли реабилитация на Георги Заркин?

- Никога не е късно за истината, особено, когато наблюдаваме пълзящата морална реабилитация на режима на Живков. Напоследък все по-осезателно се вменява, че този режим едва ли се е различавал от нормалните. Дори скоро се състоя конференция по повод рождението на Людмила Живкова, на която се изтъкна, че благодарение на нея 70-те години на миналия век са били времена на културен подем и отваряне на България към света. А всъщност през тези години, та чак до краха на режима, в страната ни броят на политзатворниците  рядко е падал под 100 човека. А по онова време такова нещо няма в нито една друга държава в  бившия социалистически лагер. Освен това забравяме, че в този период са били убити Георги Марков в Лондон, отвлеченият от Дания емигрант Борис Арсов и именно непримиримият поет антикомунист Георги Заркин, автор на над 300 стихотворения, пиеси, детски разкази и романа „Чест“, всички  написани в затвора.                                                                       При тези обстоятелства, ние останалите живи , имаме за дълг да осветим в лицето на Георги Заркин  паметта на всички онези праведници - а те не са малко, които имаха дързостта да се опълчат срещу тоталитарния комунистически режим на Тодор Живков.  Като възвърнем достойнството на мъчениците, ще възкресим и честта на България, и нейното заслужено място в общоевропейската памет.