След Путин  една хунта ще смени другата хунта 

Войната в Украйна ще завърши, когато днешният руски президент бъде отстранен от властта, казва известният анализатор пред Радио „Свобода”

- Г-н Пионтковски,  какво показаха ударите на САЩ в Сирия и руската позиция?

- Американският удар показа колко предпазливи са американските военни. Разбирам откъде идва Вашият въпрос? Оттам, че двама мнтого могъщи мъже размахваха, извинете ме за израза", ядрените си п...и. Единият – в Twitter, другият – в мултфилмчета. Целият свят ги наблюдаваше и си задаваше същия въпрос. В резултат на това американците нанесоха удара с изключителна предпазливост. Сакън, да не закачим някой руски военнослужещ. Даже да не сме наблизо. Първата реакция в Москва също беше някак странна със своята деликатност. Че руските системи за ПВО не са участвали в отразяването на това нападение. Изведнъж заявиха, че ракетите на западните страни не влизат в зоната на отговорност на руските ПВО. Изглежда, зона за отговорност са малки късчета територия около руските бази. Накратко, военните и от едната, и от другата страна, нямаха никакво желания да започнат конфронтация, която, като всеки военен сблъсък, може да доведе до неконтролируема ескалация.

- Каква е картината, ако сравним военно-промишления потенциал на Русия и САЩ? 

- Ние обсъждаме конкретната ситуация в театъра на военните действия в Близкия Изток, Сирия. Там превъзходството на САЩ е 10:1. Имаше заплахи от руския генерален щаб Валерий Герасимов, световно известен теоретик на хибридната война, бащата на "зелените човечета" и "их там нет". Той се закани, че в случай на нападение, руснаците ще ударят не само ракетите, но и по техните носители. Тоест по американските самолетоносачи, разрушители и т.н. Това би довело до пълното унищожение на руската военна инфраструктура само за няколко часа. 

Питайте ме, защо при такова съотношение на силите Москва си позволява толкова дръзко поведение и подобни закани?

- Питам.

- Защото и тук, както в цялата руска външна политика сработва елемента на ядрения шантаж. Подтекстът е следния: да, наясно сме, че сте по-силни, но ако унищожите базите ни в Сирия, ние ще използваме ядрено оръжие. Този ядрен шантаж на Кремъл започна още през 2014 година и през цялото време присъства в междунардните отношения. Спомняте ли си, че Путин във филма за Крим, разказа, че по време на анексирането на полуострова е привел в бойна готовност руските ядрени сили. Така, за всеки случай.

Така че първата реакция в Москва след американските удари в Сирия беше въздишка на облекчения, че няма да се наложи да изпълняват заканите си. Но с всеки изминал час това почти страхливо облекчение се трансформираше в еуфория и нагла увереност: американците се изплашиха от нас.

- Какво се случва в кремълския елит след санкциите срещу най-приближените до Путин олигарси?

- Те са разединени. Това е много интересно събитие-една от кремълските кули вдигна бунт. В една от телевизиите се появи генералният прокурор Юрий Чайка и заяви: "Много хубаво, че най-накрая някой арестува богатствата на тези престъпници, мерзавци, които ограбиха Русия. Да, нека ги арестуват, да си задържат тези крадци, а парите да ни върнат". На следващия ден същата позиция зае и друг силовак, председателят на Следствения комитет Александър Бастрикин. И той каза същото. Че това е много положителна акция, че се надява Англия и Америка цивилизовано да приложат законодателството си, да конфискуват тези огромни пари и да ни ги върнат. На кои "нас"? На същите тези, които са участвали в грабежа.

- За какво ни говори това? 

- За разкол на така наречения руски елит. Ето какво постигнаха санкциите. Само за няколко дни минаха, а разколът е налице. Една част от хората, тези, които са най-силно засегнати, чиито основни пари са в Англия и Америка се опитват да ги спасят. Клеймят Запада, заплашват, че ще отидат в съда...А ако не успеят, ще опитат да компенсират от руския бюджет. 

А друга част, която не е успяла да забогатее кой знае колко по време на четвъртвековното разграбване на Русия, искат реванш: да обявят първия слой олигарси за престъпници, да накарат Запада да върне парите и да ги преразпределят помежду си. Много остра политическа борба.

- Ако си представим фантасничен сценарий, Путин казва: "Уморих се, тръгвам си" или пък го свалят, кой ще бъде най-реалистичният кандидат за президент? Навални? Ходорковски? Някой от приемниците на Путин?

- Той засега не бърза, но, за щастие, всички авторитарни режими са смъртни. Режимът е такъв, че може да падне след две седмици, а може и след три години и половина. Невъзможно е да се предскаже. Историята ни учи, че като правило, в първия етап властта завзема някой от приближението. Например, когато убиха другаря Сталин, властта завзе друг мерзавец - другарят Лаврентий Берия.

- За кратко.

- И въпреки това той прави много промени. Даже власт, съставена от същите престъпници, ще бъде принудена да се приспособява, да се опита да оправи отношенията със Запада. Например, ясно е какво ще направят спрямо Украйна. Това се промъква в думите им, в отделни публикации. Така наречените "трезви", които не искат безумно изостряне на отношенията с Америка, разбира се, ще се изтеглят от Донбас. И ще се опитат да уговорят Запада и Украйна за известно време Крим да остане в неопределено положение. Западът никога няма да признае анексията. Той никога не призна и анексирането на Прибалтика от Съветския съюз. Но на тези хора ще им е трудно да се задържат във властта.

Падението на Путин ще стане доказателство за банкрута на неговата политика. Както се случва обикновено една хунта ще смени другата. Но, впрочем, ние избързваме твърде много. 

- Ключът от края на войната в Донбас е в ръцете на Путин, така ли е? 

- Докато Путин е жив нищо няма да се промени към добро. Войната в Украйна ще завърши, когато Путин бъде отстранен от властта. Дори не от демократичните сили, а може би от някаква хунта от обкръжението му. Това няма да се случи заради показни удари по сирийски летища, а в резултат от систематичното прилагане на сурови персонални икономически санкции.