Заради толерантност към окупацията на Украйна и  анексирането на Кримския полуостров, държавният глава може да изпадне в изолация

Старата десница е в дълбока маргинализация, защото забрави пред кого носи отговорност, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Гълъбов, около знаковата дата 9-и септември страната ни отново е разединена. Защо в други държави, свързани с бившия социалистически блок, този въпрос е „изчистен“, а ние още сме на кръстопът?

- Въпросът е сериозен и, за съжаление, все още актуален. Отговорът е неприятен, защото единствената причина за подобно събитие и за процесите в обществото е миналото. Части от предишния политически елит са успели да овладеят инструменти за въздействие в държавата. Тезата за приключването на прехода не може да бъде разглеждана от тази гледна точка. По същество имаме съхраняване на ресурсите за въздействие на твърде много хора, свързани с предишния комунистически елит. Българското общество не успява да се раздели с миналото си, тъй като се опитва да се формират обществени нагласи. Затова има и „похвална“ индустрия с миналото. В „рекламния бизнес“ не би трябвало да е широко разпространен фактът, че някакво измислено минало на т. нар. соц може да продава бира, сладолед и какво ли не. Този „елит“, бранейки собствените си позиции, обича да държи българския народ в зала с огледала,  в която непрекъснато виждаш онова, което е зад гърба ти, а не не пред него. 

- Как си обяснявате, че за последните 28 години от падането на комунизма левите сили останаха консервативни, а не постигнаха социалдомократическата реформа на Европа?

- Левицата претърпя много тежка идеологическа катастрофа, от която няма как да се възстанови. Не е възможно партията с най-много милионери да изповядва съвременна лява политика. БСП претърпя много тежка катастрофа. Тоталният идеологически срив беше по време на „тройната коалиция“. След това всеки техен опит за идеология се връща към преоценката на тоталитарния режим. Всеки друг опит е неуспешен. Не могат да създадат съвременна европейска лява перспектива за развитие на страната. Българското общество изглежда като заложник на част от политическия елит, който се опитва да оцелява, създавайки фалшивата представа за носталгия, че някога държавата и българските граждани са живели по-добре. Всичко това е в резултат на тоталната идеологическа катастрофа.

- Каква е ролята на Сергей Станишев за този провал?

- Той разбра, че има някакъв път към еввропейско ляво и към социалдемократически идеи, но в контекста на европейските ценности. В това отношение Сергей Станишев започва да изглежда все по-отдалечен от БСП. Същественият проблем е, че Българската комунистическа партия никога не намери сили в себе си да се европеизира. Никога не е скъсвала с дълбокото противопоставяне между Русия и Европейския съюз. БСП безкритично се превърна в проводник на всички антиевропейски тенденции през изминалите години. Това е лошо за хората, тъй като не трябва да забравяме, че за БСП гласуваха около 1 млн. души. Голяма група от българското общество продължава да е податлива на пропагандата от 80-е години. Това е обезпокояващо, защото именно от обществото зависи как ще се развива страната ни. 

- Но въпреки, че запазва електоралната си подкрепа, БСП е в изолация, до къде ще я доведе подобна политика?

- Тази изолация изглежда като последователно водена политика. „Коалиция за България“, каквато беше структурирана от Сергей Станишев, включваше сроден тип политически формации от по-ранната форма на социал-демократите, когато лидер беше Жан Виденов. Ако сравним трите наименования на формациите около БСП, ще видим пълната деидеологизация. Т.е., започва се с една демократична левица, имаше някакво усилие да се мисли, дали да не се върви към социализъм, но пък да се излезе от съветската пропаганда. След това имаше „Коалиция за България“, което вече не означаваше нищо, а последният формат, който е актуален, е „БСП за България“. Коалиция, в чието име става дума само за една от партиите, означава много тежка деградация. Ако погледнем състава на коалиционните формации, ще видим, че в „Коалиция за България“ имаше 4 социалдемократически формации, както и такива, които твърдяха, че представляват етнически общности. Имаше и някакъв вид еколози, които звучаха малко по-достоверно. В момента тези 6 политически партии, които образуват коалицията, са ориентирани към неокомунизъм. Но не в истинския му смисъл, а към реставрация на тоталитарния режим от съветски тип. Това е изключително показателно, защото вече няма социал-демократи, еколози, както и политическо представителство от различни хора. В крайна сметка европейската левица е представителство на регионални и на местни групи, както и на различни културни, езикови  и сексуални общности. Сравнението между етикета на западната левица с нашата е потресаващо. Няма как това да не се отрази върху агресивното поведение на БСП в момента. Да, партията възстанови равнищата си на парламентарно представителство, но строго погледнато – радикализира политическата ситуация. Опитът за връщане на езика от миналото в съвременния политически дебат е причина за състоянието на политиката ни в момента. 

- Недоволни в столетницата твърдят, че Корнелия Нинова съсипва партията, че с това ръководство нямат бъдеще?

- Трябва да погледнем с малко по-различен политически възглед. Според традиционните анализи, изглежда, че сегашното ръководство на БСП е успяло да задържи победа над всичките си конкуренти – спрямо АБВ, „Движение 21“ и спрямо вътрешни движения в самата формация. Изглежда, че са единни, че са консолидирани, но всъщност не е така. Аз не очаквам разцепление на БСП. Това е политическа партия, която твърде дълго продължава да побеждава – както членовете, така и симпатизантите си с тезата, че тя е подтисната, че е преследвана, защото това е единственият начин да оцелява и да продължава да съществува. Очаквам този път на радикализиране да продължи и да се следва. При сегашното ръководство поведението им ще продължи. Тук трябва да дадем пример с френския президент Еманюел Макрон, който беше на посещение в страната ни. Ние вече имаме дневен ред, който започва да се оформя. От два месеца върви председателството в Европейския съюз на Естония. Ясно е и как вървят преговорите за бъдещето на ЕС. Ние не можахме да артикулираме ясна теза по отношение на това, което иска Франция. Вниманието беше насочено към първите дами, а всъщност темата беше каква е позицията на страната ни като компетентен посредник. Такава ще бъде ролята ни, каквато е и на останалите предишни председатели по отношение на нормите в ЕС. Ако при естонското председателство темата за командированите работници не бъде решена, ние ще трябва да посредничим с Полша. Ако ние нямаме вътешен разговор за българския интерес, не кажем – дали сме по-близко до предложенията на Франция или до това, което иска Полша, не можем да бъдем „медиатори“, ако не сме изяснили собствената си позиция. В рамките на председателството ни започна процесът по отделянето на Великобритания от ЕС. Страната ни трябва да изработи собствена политическа рамка и да избере, дали ще поддържаме напускането на Острова, или ще се ориентираме към това, да остане и да запази влиянието си в Европа. Това трябва да бъде превърнато във вътрешен дебат и дневен ред в страната ни. 

- По отношението на бъдещето на Великобритания  в Европейския съюз, трябва ли да се преосмисли Брекзит, какъв е българският интерес?

- По отношение на самото британско общество няма полезен ход, защото ако то се върне назад и надделеят политическите гласове за прекратяване на подобна процедура, половината от избирателите ще го приемат като обезценяване на влиянието на страната си, както и на собствения си глас. Важно е в рамките на българското председателство, когато ще се водят важните разговори, ние да знаем къде нашият интерес – дали в по-твърда рамка и в по-гъвкаво сътрудничество с Велкобритания, в създаване на паралелни режими със запазване на преимуществата за двете държави, или не. Това не се случва. Българският интерес е в по-мекия Брекзит. Българският интерес може да бъде отстояван само в рамките на НАТО и на ЕС и той трябва да се превърне в дневен ред. Всичко останало е противопоказано в средносрочен и дългосрочен план за страната ни.

- Виждате ли мобилизация в битката между управляващите и опозицията в новия политически сезон, както твърди социологът Първан Симеонов?

- Виждам до голяма степен радикализиране в поведението на БСП. Прави се опит за разширяването на фронта за атаки срещу управляващото мнозинство. От страна на ГЕРБ има по-малко желание да се конфронтира с опозицията, но за съжаление, колегата вижда оптиката на партийния интерес. Излгежда, че в подобен модел на конфронтация – и двата центъра печелят в някакъв електорален план, доколкото мобилизират собствените си избиратели. В никакъв случай обаче това не е така по отношение на публичния интерес. Отказът от влизане в нормален политически диалог и от решения в рамките на нормалните стандартни институционални изисквания, търсенето на всяка цена на конфронтации по всяка тема не обслужва българския интерес. Този политически сезон, включително и законопроектът за антикорупция, ще са бойно поле, което ще има за цел да дестабилизира управлението в началото на председателството ни в Европейския съюз. Ако това е така, означава, че имаме целенасочено въздействие върху българския политически живот, което има за цел да разколебае и да компрометира обществената подкрепа към европейската интеграция на България. 

- Какви подводни камъни са поставени пред кабинета на Борисов преди председателството ни в Европейския съюз?

- Чухме много ясни заявки от различни субекти, които ще мобилизират протести през есента. Очаквам през следващите месеци всеки подобен случай и проблем да бъде мобилизиран до извеждане на групи хора на улицата. Очаквам задълбочаване на конфронтацията, отколкото изработването на общо поле на съгласие по отношение на това, което трябва да се прави през следващите месеци. Не само заради ритъма на председателството ни, но и след това – всеки опит за радикализиране на някакъв тип проблем може да наруши ритъма на управлението, което не е желателно от гледна точка на публичния интерес. 

- Македония се стреми въм евроинтеграция, но Сърбия се опитва да я задържи във хватката на Русия. Ще успеят ли Балканите да се отскубнат от влиянието на Кремъл?

- Стратегическият въпрос е какви са шансовете на Македония да се присъедини към НАТО и ЕС. Тъй като всички страни на Балканите минаха по този път, твърдя, че реалната перспектива за Македония е присъединяване към НАТО. Първата стъпка винаги е присъединяването към Евроатлантическия договор, а след това стъпката е присъединяване към ЕС. Много важно сега е западните ни съседи да получат подкрепа. Доколкото мога да преценя, в НАТО има разбиране за това. Колкото по-бързо Македония се присъедини към алианса, толкова по-големи ще са гаранциите за сигурността. Това е и част от нашия национален интерес. Ясно е, че Балканите са „бойното поле“ и критичната точка. Противопоставянето на факта, че Македония не може да развива своя политика е свързано до голяма степен и с нежеланието на Москва. Русия не иска да бъде разширен Алиансът в посока на Западните Балкани. В момента сме свидетели на развитието на Югоизточна Европа. Стандартите на НАТО са ключови за подобен прогрес. Всички си спомняме официалната агресивна политика на Русия по повод Черна гора. Присъединяването на Македония в Европейския съюз е дългосрочна. Най-малкото, това може да е тема в България по време на дебатите за изборите в ЕС през 2019 г. Дотогава трябва Македония да стане член на НАТО. Много важни са и разговорите с Гърция. Южната ни съседка дълго време блокира това членство. В момента имаме нужда от много активна дипломация. Сегашното правителство много добре разбира залозите от подобен ход. 

- Как ще оцени Европа липсата на реакция от страна на Румен Радев, пред когото бяха развети знамена на незаконната Донецка република на връх „Шипка“?

- Това е въпрос на политически опит. Бившият френски президент Жак Ширак, по време на откриване на футболен мач, чу, че освиркаха държавата му, докато се изпълнява „Марсилезата“. Той напусна незабавно стадиона и показа на всички, че няма да позволи по време на официално събитие компромис, докато звучи химнът на Франция. Става въпрос за политическия опит и за държавническата отговорност, която носи един президент, както и министър-председателят на страната. Можем да приемем, че Румен Радев не е видял знамената, а неговите съветници не са реагирали. Същественият проблем е, че около президента започва да се формира представа, че той е много по-толерантен за окупацията на Украйна и към анексирането на Кримския полуостров, което е много лош сигнал. През следващите месеци предстои да разберем, дали това няма да постави в известна изолация държавния глава. Мога да ви уверя, че много внимателно се следят действията на българските политици и всички си дават сметка, до каква степен се манипулира симпатията и приятелските чувства към руския народ. Как това се използва за конфронтация и за пропаганда. Имаме проблем и със законопроекта на БСП, който е консултиран с президента. Той ще създаде институция, която ще се опита да дублира действията на прокуратурата, в известен смисъл. Лошото е, че дебатите около проекта на социалистите създават усещането за ангажирането на президентската институция в преки политически дебати. Ролята на държавния глава не е да търси преки лостове за влияние върху непосредственото управление на страната. Неговият статут е много ясно определен в Българската Конституция. Той е много необходим именно като институцията, която трябва да изразява пространство за постигане на съгласие и за постигане на обща национална позиция, а не да изразява собствена политика.

- Залита ли държавният глава към поведението на своите предшественици, които се намесваха в работата на парламента и на премиерите по време на прехода?

- Спомняме си за Георги Първанов, който се месеше в политиката на страната, както и за алтернативния пример на Росен Плевнелиев, който създаваше модел за преговори и разговори с гражданите. Той се опитваше да придаде сила на тази роля, която му е дала Конституцията за автентично създаване на национално съгласие. Това е духът на Конституцията и истинската роля на държания глава. Президентът не трябва да заема страна, защото само така може да представлява нацията. Засега това не се вижда при Румен Радев, което е лошо. 

- Хроничната криза в старата десница продължава, тя отново остана без представители в парламента. Има ли бъдеще в този си вид? 

- Всички проблеми в политиката започват от момента, в който политиците забравят кого представляват. Винаги се започва с „кризата на представителството“. Политическите решения за участие в правителство, както и за отказ от управление трябва да са свързани с факта – пред кого носиш отговорност. В десните формации подобна компетентност липсва. Това ги остави в дълбока маргинализация. Големият проблем е, че те не липсват на никого. Виждаме ГЕРБ, която стои по-скоро като центристка и народна партия, представлява по-широк спектър от хора с различен социален профил, мобилизира зашитни и контратези, които десницата трябва да изговори. За съжаление, в дебатите основният опонент на т.нар. автентична десница е ГЕРБ, което означава, че не знаят къде се намират. Този опонент винаги е била БСП. Ангажирането на десните само с ГЕРБ означава загуба на идентичност и липса на разпознаваемост. Резултатите от изборите го потвърдиха. 

- Предизвестен ли е краят за автентичната десница?

- Ако погледнете, ще видите, че от 90-те години, около СДС се разви целият демократичен път на България. Двуполюсният модел между десните и левите беше наложен и не отговаря на истината. СДС през всички тези години се бе обрекъл, че се люспи, че се разделя. Онова, което продължи да олицетворява десницата беше усилието за реформи. От СДС се дистанцираха и отпадаха онези, които смятаха, че промените вече са достатъчни и сме изградили ефективна парламентарна демокрация, както и пазарна икономика. Силата и ефективността на антикомунистическата десница е в реформите и модернизацията на България. Според колеги, става дума за 300 000 сънародници, които са представлявани от партиите. Те са тук и очакват да се изработи алтернатива на ГЕРБ, но да не се губи основният опонент в лицето на БСП