Аристотел Папаниколау е професор по богословие, основател на Центъра за изучаване на православното християнство в университета Фордъм, САЩ

Интервю на Voice of America

- До каква степен в разкола, обявен от Руската православна църква присъства политиката? 

- Би било много трудно да не видим политическия контекст. Разбира се, това е църковен проблем, и на Запад сме свикнали да не разлреждаме такива проблеми като имащи голямо политическо значение. И на Запад това може и да е така, но в украинския казус църковния въпрос има голямо политическо значение. Преди всички, именно президентът на Украйна Петро Порошенко се обърна към Вселенската патриаршия с молба да се намеси в процеса на придобиване на автокефалия на Украинската православна църква. 

Освен това присъства и националният елемент - много украинци не желаят пастирски грижи от страна на свещеници на РПЦ, която се подчинява на руския патриарх. Очевидно този процес не би бил толкова сериозен, ако не беше военната намеса на Русия в Крим и в Източна Украйна.

И не на последно място, след изборите през 2011-2012 година в Русия Путин много по-осъзнато започна да разчита на религиозната риторика и на историческите традиции на православието, реши да използва църквата "за защита на руснаците по целия свят".

Стремежът на Украйна да придобие своя автокефална църква поставя преграда на пътя на руското влияние, което може да доведе до критични последствия.

- За какви последствия говорите? 

- Не бих искал да правя тревожни прогнози, но е разбираемо, че когато различни енории решават към коя църква искат да принадлежат, то този процес може и да не се случи изцяло мирно. И когато това премине на местно ниво, естествено, ще се намерят хора, които няма да поискат да сменят енориите си.

Освен това, знаем, че всеки път, когато Украйна предприеме някакво действие към автокефалия, към църковна независимост, от страна на Русия се отговаря с насилие в различни форми, имащи за цел да попречат на този стремеж. 

Пак казвам, че не искам да изглеждам прекален песимист, но това не може да бъде изключено.

- Как ще се отнесат останалите православни църкви към Украинската православна църква, когато тя получи независимост? 

- Историята на автокефалията през последните 200-250 години сочи, че когато някакви територии, които сега са независими държави, са поемали към своята независимост, успоредно с това е започвал и процес на създаване на своя автокефална църква.

Гръцката църква е формирала своята автокефалия в средата на 19 век, и първоначално Вселенската патриаршия  отказва да я признае. 

Разбира се, това е важен въпрос за останалите православни църкви и решенията им може да имат няколко варианта. Най-твърдолинейният е разрив на евхаристичното общение с Вселенската патриаршия, но това, разбира се, е много сериозна крачка.

Друга форма на възможна реакция от страна на поместните църкви е, например, прекратяване на упоменаването на Вселенския патриарх в богослуженията, както е по традиция. Това също е доста сериозно, макар и не толкова, колкото скъсване на отношенията. 

За момента, не е много ясно как другите църкви ще реагират, но никой освен Москва няма да скъса отношенията си с Вселенската патриаршия.

И мисля, това не е прогноза, а обосновано предположение, че първоначално ще има църкви, които няма да признаят независима Украинска православна църква, но след няколко десетилетия това ще стане и всички ще признаят новата църква и решението на Вселенския патрирах. Освен Руската църква - мисля, че ще трябва да мине действително много време, преди Москва, ако изобщо това някога се случи,  да признае независима, автокефална Украинска църква.

- Не Ви ли се струва, че православието с тези взаимни църковни претенции, с раздорите по повод автокефалията, в известен смисъл е заседнало в миналото? Виждаме как католическата църква се опитва да преосмисли фундаментални въпроси, докато православната църква, особено в очите на критиците си, изглежда в известна степен средновековна? 

- Не. Твърде много проблеми на православието са били "замразени" в продължение на 500 години: в някои случаи това е окупацията от Османската империя, както в Гърция, след това се случват големите сътресения през 19 и 20 век, след това - комунистите, които преследваха църквата. 

Тоест, сега православието трябва да решава въпроси, за които преди не е имало възможност. И, освен това, често проблемите не се решават, докато някой не се сблъска с тях. Така е и сега: османският и комунистическият фактор са отпаднали и проблемите изплуваха. Решението им е болезнен процес, но не всичко може да се прави изведнъж.