Интервю на Стойко Стоянов

- Доц. Стоянов, с какви исторически митове е обгърнат 3 март за българина?

- Няма, кой знае какви митове. По-скоро се усеща един стремеж на хора от историческата гилдия и общественици да изкажат някаква  различна теза за този празник. Но всъщност точно така се създават митовете в нашата история и един от тях, който искат да ни втълпят е омаловажаване на случилото се в Сан Стефано. Много са опитите да бъде смалено значението на това събитие, да се оспори защо точно този ден да е национален празник. Внушава се, че  тогава е подписан просто един договор, който е нямал юридическа сила, а всъщност истинският договор е Берлинският. Изказват се и твърдения, че Санстефанският договор е за окупация на България от Русия. Но  увлечени в такива конспирации пропускаме, че зад този мирен договор реално се крие самият Санстефански идеал, тоест,  единна, обединена българска нация, в рамките на една национална държава. Според мен Сан Стефано е неоспоримо големият ден на българите, на българската държава. Въпреки че мирният договор е изготвен и подписан под натиска на Русия от Османската империя, всъщност е взето  решение, което ни връща като народ в историята, тоест, че ще има свободно българско княжество. Това е големият ден, това е раждането на българската държавност  и не трябва да се съмняваме. По-късно велики сили не се съгласиха с този едностранен руски проект и българските земи бяха разцепени на пет части. Необходим беше нов национален порив и усилия, за да бъде присъединена Източна Румелия към княжеството. След това трябваше да водим цели пет войни,  с които така и не успяхме да обединим нацията си под една държавна стряха. Но това са други въпроси, а 3 март е неоспоримата зора, когато изгря българската държавност и политическата независимост на  нацията. Така, че около тази светла дата няма никакъв мит. Истината е исторически доказана.

- От къде идва чувството на българина непрекъснато да се съмнява в историята си, да търси митове и конспирации?

- Това е част от едно систематично объркване, размиване на посоките на нацията и националното ни разделение. Сан Стефано е един светъл идеал за свободно, съвместно и независимо съществуване на една единна и обединена българска нация, което е политически напредък за българите. Чрез Санстефанска България са очертани границите на постиженията на българската нация  и не знам защо много хора искат да забравим това. Преди 135 г. българската нация е най голяма на Балканите. Мизия, Тракия и Македония в големите си части са населени масово от българи. Сан Стефано очертава всъщност постиженията, стремежите на българите още от борбата за черковна независимост. Погледнете до къде се разпростира българската Екзархия, тя напълно съвпада с границите на Санстефанска България. Тоест, в  договора от 3 март са отчетени постиженията на българите като нация. Ако погледнем картата изготвена от великите сили след Априлското въстание от 1876 г. се създават две автономни български провинции, с две столици Търново и София и техните граници също се припокриват до голяма степен с тези, които е начертал и Сан Стефоно. В този договор няма нищо агресивно, а спомен от едно велико време. Отразени са достиженията на предишни поколения, от които ние в никакъв случай не трябва да се отказваме. Нямаше да има Сан Стефано, ако не беше българското Възраждане, черковните борби. Трябва да престанем с този крайно ограничен и преднамерен прочит на 3 март, който е въпрос на политическа конюнктура и недоброжелателност и че чудя как се намират българи, които са лека ръка размахват знамето на себеотрицанието, Но именно тези плодове сега виждаме на българските улици – хора, които не знаят какво искат, но искат всичко.

- Защо 3 март не ни обединява, а ДПС стоят винаги на тръни на този ден, защо не успяхме да изградим това общо национално самосъзнание?

- Как да го изградим? Нека първо да се сетим кога е празнуван този празник – ами още през първата свободна година. И се чества и е национален празник до 1951 г. Тогава комунистите го забраняват. През целия възход на социализма 3 март е заменен със „светлите” дни 9-ти септември и Октомврийската революция. И едва 1991 г. Народното събрание  възстанови статута на 3 март като национален празник. Но през годините на комунизма се създаде едно отродено поколение, и то сега дава тона на политиката и обществения живот. За него този ден и празник са чужди, не знае нищо за тях в същината на националната си непросветеност. А що се отнася до ДПС, нямат основание да стоят на тръни, защото всеки български гражданин трябва да се радва, че живее в тази държава и да чества създаването и. Тези опити за провокация от страна на ДПС са противоконституционни.

- Това не е ли комплекс, провокиран от неосъзнатото чувство за родина?

- Не е комплекс, а по-скор начин да се търси конфронтация и партията ДПС да си строяват редиците. Но вместо да защитава интересите на българските турци, тази партия и толерира един корумпиран елит, създава местни дерибеи в районите. Те смесват политиката с икономиката и така непрекъснато си играят със страховете на хората, че ги чака нов Възродителен процес. С повод и без повод от ДПС вадят скелета на този процес, който беше проведен от комунистическия режим. А най-парадоксалното е, че елитът на тази партия са участници в него, да не забравяме и, че се оказаха агенти на  Държавна сигурност. Так че отношението на ДПС към този ден е пълна демагогия. Но дирижираните български медии не обръщат внимание на тази тема и истината не може да стигне до обществото.

- Защо 135 г. след 3 март българинът пак се бунтува и търсят свободата си на улицата?

- Протестите, които се случват сега са нещо нормално. Винаги ще има социални брожения и нерешени проблеми, няма  идеално общество. Лошото е, когато тези  улични бунтове нямат ясен адресат, това е тревожното. Страхувам се, че сега липсва национално съзнание. Отсъства идеята за нацията и националната държава като основна ценност, двигател и защитник на обществения прогрес, на личния  просперитет и и на колективния просперитет. Липсва идеята за колектив, че сме една общност и трябва заедно да търсим като държава своето място под слънцето. Това е проблемът, а не че хората имат някакви социални и икономически искания.

- Монополите ли са новото робство в България?

- Фактически да. Тази ясна обвързаност между политика и партии, този олигархичен модел на държавно развитие, наистина затормозват възможностите на отделния човек и на обществото като цяло за изява. Налагат ни монополизъм чрез олигархически средства и премахването на възможността на каквато и да е конкуренция на дребен и среден бизнес. И затова тази желана средна класа изчезва и не може да се създаде. Така стигнахме до едно латиноамериканско разделение, корумпиран тип на обществено управление.Една бедна, безпросветна и смачкана маса и един хипер богат привилегирован слой отгоре – това е сега България. Но този модел е неприемлив от гледна точка на нашите исторически традиции, обществените настроения,и обществената полза. Срещу това ние трябва да се борим като нация. През последните 23 г. България е лошо управлявана, спекулативно. Общественото богатство и държавната собственост бяха пропилени и разграбени от бандити и това е един тъжен факт, който сега констатираме.

- Необходим ли е нов прочит на образа на Русия в контекста на българската свобода?

- Трябва да кажа една истина, която много се внимава да не бъде изречена, нито в учебници, нито в общественото пространство. Русия започва Руско турската освободителна война без разрешението на останалите сили и Сан Стефано, което е руски проект, договорът е подписан като руска зона на сигурност. Именно поради това се стига до Берлинския договор, за да се ограничи руското влияние, но това става единствено за сметка на българите и на българските национални интереси Княжество България е сведено само до Стара планина и до Софийския санджак. Но винаги България, независимо от националните ни стремежи е третирана като приоритет на руска зона на влияние в геополитеечски смисъл. Така за жалост ни третират и след Втората световна война. Чърчил с лекота ни подарява на Сталин. Това всъщност е нашата прокоба. Сега макар и да сме членове на ЕС  и НАТО, руските стремежи и интереси продължават да се поддържат тук изключително силно. Не мисля, че през последните години руското политическо и икономическо влияние е било ограничено. За да се убедим в това, е достатъчно да погледнем какво се случва в енергетиката, какви са зависимостите ни в ключовите отрасли на икономиката. Включително и правителството на Иван Костов  даде Нефтохим на Лукойл и сега монополът на горивата души българите. Част от това бетонират руско влияние у нас е и продължаващият да съществува паметник на Съветската армия. Това е един срамен монумент на една окупационна армия в центъра на София, която със силата на оръжието налага социалистическия режим. И тъжното е, че се намират проповедници и защитници с различни аргументи, които бранят тази чужд символ. Отношението към този проблем показва огромната ни все още зависимост от Русия и нейните интереси. Погледнете и големия български бизнес, и ще видите връзките с Русия. Пример за това е и варненската структура ТИМ. На всички е известно, кого обслужва и какви пари пере, но да сте чули някой да е говорил за нея по време на правителството на Бойко Борисов, въпреки заканите му за яростна борба с монополите и чуждите влияния.

- Има ли нужда България от формулирането на нов национален идеал?

- Големият проблем и трагедия на българина е, че днес ние нямаме национален идеал. Националното единение и стремеж към истинска действителна свобода може да е това, което да ни обедини. Общите стремежи към национално единение, да гледаме в една посока, да се стремим към една цел – това трябва да е съвременния ни идеал. Възрожденските българи извървяха пътя през просветата, църковните и политическите борби и ако нямаше Априлското въстание , нямаше да има и 3 март. Ние се борихме за този ден и го постигнахме. Сега посоката е да бъдем наистина свободни, да се самоуправляваме, това е големият завет.