Убеждават, че този кабинет е на експерти и професионалисти, но червената нишка им изби

Когато медиите и  властта говорят, че животът се подобрява, а хората ги бият и ограбват, това само може да вдигне гражданите на бунт

 Доц. Николай Радулов е експерт по проблемите на сигурността, преподавател в Нов Български университет. В правителството на ОДС бе секретар на МВР.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Радулов, от днес в страната стартира полицейска операция срещу битовата престъпност, а министър Йовчев отчете, че тя намалява и разкриваемостта се увеличава, да вярват ли хората, след като селата са пропищели от бандити и грабежи?

- Много внимателно следя изявите на вътрешния министър и ме впечатлява начинът му на изразяване по тези теми. Той казва, че според данните, които му предоставят, престъпността е намаляла с около 1,5%. Той си оставя една много силна вратичка да се измъкне след време, обяснявайки, че е бил подведен от подчинените си. Той е министър, политическо лице и не носи отговорност за информацията, която му предоставят. Що се отнася до данните, те вероятно са такива. Няма как статистиката да не показва намаление на престъпността, тъй като особено битовата върлува страхотно, а хората не намират смисъл да се оплакват вече в МВР, след като няма резултат от жалбите им и никой не им е помогнал дори и срещу извършители, които те посочват. Така от гледна точка на заведените преписки вероятно изглежда, че престъпността намалява. Но ако продължава с този темп, няма никаква пречка до няколко години престъпността напълно да изчезне като статистическа величина. Но тогава вече ще стане страхотно, защото ежедневно пребиваните и обираните хора, ще бъдат уверявани, че по данни на МВР престъпност няма. Ще се случи същото, както и с организираната престъпност. Няколко министри подред все говорят, че тя е с пречупен гръбнак, а се оказа, че тя работи даже още по-добре, обединявайки се с корумпираната администрация, за да печелят повече пари.

- Не е ли цинично, ако един министър си оставя вратички, за да се измъкне после през тях?

- Трудно ми е да  давам морални оценки, но и главният секретар на МВР, когато говори за намаление на престъпността признава, че е напълно възможно изнасяните резултати да са в рамките на статистическата грешка. Просто и той си оставя вратичка, нищо, че е професионален ръководител на министерството. Не мога да съдя дали такова поведение е цинично, но ми прави впечатление, че този министър, откакто е взел поста все или не знае, или не е чул, разбрал, или няма такова нещо, за което го питат. Когато журналисти му зададоха въпрос, защо неговите служители с качулки бият протестиращите пред парламента, той много сърдечно отговори, че хората му са по цял ден навън и сигурно им е станало студено и са си сложили шапките. На въпроса защо полицаите на протестите нямат метални удостоверителни знаци, пак отговори остроумно, че в голямата блъсканица могат да ги загубят и след това началниците им ще ги критикуват. Това просто е една линия на поведение на Йовчев да изглежда винаги слънчев, уверен, да говори по начин, демонстрирайки, че е минал школата на едно добро учебно заведение – Военноморското училище. Така горе-долу си докарва добър имидж на министър, но проблемите се задълбочават със всеки ден и вместо в желаната посока нещата вървят в обратната, но едва ли имиджът му ще остане непокътнат.

- Да оставим моралните категории - професионално ли е поведението на министъра?

- Не мога да съдя за моралните аспекти, но мога да коментирам професионалните. Няма как след като министърът знае, че реално статистика обхваща едва една трета от извършените престъпления, изявленията му да звучат професионално. За изминалите шест месеца можеха поне да увеличат броя на регистрираната престъпност, за да се покаже най-малко желание пред гражданите да се работи в тази посока. Щом една кражба не е регистрирана, естествено е, че никой не работи по нея. Подобен е проблемът и със секретните сътрудници. Там нещата изглеждат направо смешни и жалки и за осем месеца няма никакъв напредък. Това, което се демонстрира, или е опит за извършване на пиар на гърба на хората, или някакво фрапантно незнание. Честно казано министърът не ми изглежда невеж, но нека гражданите да си направят изводите.

- Вероятно съзирате някаква тенденциозност?

- Тенденциозност е меко казано, просто се касае за едно умишлено преформатиране на оперативната информация, така че да бъде поднесена по по-положителен начин за хората. Но това реално не води до нищо положително за обществото, то е уморено от такива акции. Фактът, че от МВР обясняват на хората от селищата, в които са пропищели от наложения от бандите геноцид, че с всяка година престъпността намалява е показателно, че става дума за тотално неразбиране на трагедиите в българските села. По тази логика в тези селища вече не остава нищо за крадене, отделно хората намаляват, изчезват с всяка година, така до година престъпленията ще са намалели наполовина, а след няколко години просто ще изчезне и така ще победим престъпността. Но това не решава драмата, а просто си е чист сталинизъм:”Няма човек, няма проблем”.

- МВР се хвали, че е овладяло проблема и с нелегалните емигранти, такава ли е истината по границата?

- Интересът на медиите отслабна в тази посока. Нещо, което се случва непрекъснато, спира да представлява интерес. Разбира се днес през границата много по-малко хора проникват, защото там има жив кордон от полицаи. Но разбира се заплахата остава. Първо, в страната има пропуснати вече над 10 хил. бежанци. Те не са овладени, МВР и специалните служби за много малко от тях разполагат с информация какви са и къде се намират. Ясно е, че преобладаващата част от чужденците са мюсюлмани, но дали са свързани с религиозни и радикални течения и секти е трудно да се каже. МВР и ДАНС работят повърхностно по тази тема. Голяма част от бежанците не работят, а се занимават с престъпления. Но това олимпийско спокойствие на управляващите по тази гореща тема е необяснимо. Всъщност големият проблем е, че бяхме оставили границата неохраняема и разградена. Всички средства и от ЕС, и от бюджета отидоха предимно за КПП-тата. Но въпреки това виждате последния доклад на ЕК - нито контрабандата, нито трафикът на хора са спрени. Другият месец очаквам да излезе и докладът на Държавния департамент на САЩ, но това което чувам вече като информация, той няма да е по-различен от миналогодишния и трафикът на хора остава проблем за България.

- Имате ли информация до къде е стигнало разследването за атентата в Сарафово, мишена ли е България на нови терористични атаки?

- Доколкото знам, няма никакви нови резултати по продължаващото разследване. Но преди време в чуждата преса прочетох, че лицето, заподозряно като организатор на атентата е ликвидирано от израелците. Но за извършителите нова информация няма. Ако попитате властите обаче ще отговорят, че по атентата продължава да се работи усилено, но според мен нищо вече не се прави, защото приоритетите са други. Сега има заплахи не за националната сигурност, а за управляващите и всички ресурси са насочени в тази посока - за самосъхранението им. Протестиращите са много по-взривоопасни, отколкото евентуални терористи и тайни организации. Сега обхватът и фокусът на МВР и службите за сигурност за насочени към оцеляването на тази власт.

- Дадоха ли резултати промените в закона за ДАНС и сливането им с ГДБОП?

- Не мисля, че има резултати, но и не трябва да очакваме в скоро време. Защото това са две служби, които в своето историческо развитие винаги са били в много сериозен конфликт за ресурси, права, възможности, за по-голяма близост до управляващите. Тези противоречия трудно ще бъдат преодолени. Възможен вариант е всички в ГДБОП да  бъдат уволнени и заменени с нови служители, но тогава въпросът е къде остава експертността. За ДАНС нещата са още по сложни – тази служба изостави традиционните си похвати на работа. Доста години ще минат докато новата мега структура даде някакъв ефект. Важно е да се постави за дебат и друга тема – когато тази власт пое управлението, внушиха, че правят част от промените, защото ГДБОП се била сляла с престъпността, покровителствала е. Посочиха много нарушения, пенсионираха и отстраниха шефовете й. Но не виждаме никакви разследвания, нито резултат от тях. Ще се разбере ли дали бившият ГДБОП е прикривал престъпници и се е слял с престъпността, или е било просто пропаганда на бившите опозиционери, а сега управляващи? 

- Как коментирате факта, че една година МВР и прокуратурата не могат да установят поименно биячите на атентатора на Доган – Октай Енимехмедов, а за по-малко от 24 часа откриват и привикват за респектиране протестиращите граждани?

- Този паралел е интересен, но отговори могат да се търсят и защо до сега не идентифицираха полицаите, заснети с камери, които безпричинно бият и блъскат протестиращите пред парламента, а в други случаи активността на службите е огромна. Но явно тези отговори се съдържат в стремежа на това правителство за оцеляване. Въпреки, че ни убеждаваха, че този кабинет е на експерти и професионалисти, все повече започва да им избива червената нишка. Интересни са обвиненията, които си разменят – опозицията подозира МВР в тоталитаризъм, министър Йовчев им го връща, обяснявайки, че Цветанов искал да въведе отново комунистическия чл.1 в Конституцията. Така че всички се обвиняват, че са червени, но едни определени хора са на власт.

- Обществото продължава да бъде чувствително дали МВР и специалните служби се използват за политически цели?

- Правят се такива опити. Но големият проблем е, че служителите от МВР са много изморени, системата се пренатяга и едва ли могат да си вършат професионално работата. В същото време, ако утре се появят отново протестиращи пред парламента там ще бъдат струпани много униформени за да бранят властта, а в същото време непрекъснато се правят показни опити или убийства, обири, взривове, малтретират се хората по селата.

- Медийният монопол в България е факт – имате ли съмнение, че по темите за престъпността и бежанците умишлено не се пише, за да изглежда всичко спокойно и да се осигури комфорт на властта?

- Прави впечатление, че през  последните месеци медии, които преди са се стремили да поддържат един постоянен информационен поток за криминалната обстановка, сякаш намалиха огъня. Спряха да пишат за това, което се случва. Попитах един познат журналист - какъв е проблемът, а той с половин уста ми обясни, че има нова редакционна политика. Тя е очевидна – да се крият проблемите и да се обяснява как всичко става по-хубаво. Практиката  показва, че когато медиите и  властта говорят, че животът се подобрява, а хората ги бият и ограбват, това само може да изведе хората на улицата и да ги вдигне на въстание.