САЩ за първи път стават износител на природен газ и могат да предложат алтернатива, която е надеждна и приятелска, а не изнудваща

Това са посланията на Тръмп от Полша, казва американският анализатор 

Интервю на Соня Каникова, Вашингтон 

Джон е дългогодишен експерт по вътрешна и международна политика на САЩ, със специален интерес към Източна Европа и Балканите. 
Той е директор на Trilogy Advisors LLC, www.sitilides.com

- Г-н Ситилидес, пътуването на Доналд Тръмп в Европа тази седмица е едва второ за неговото президентство. Той избра да посети Полша и да участва в срещата на върха на инициативата “Три морета”, поставяйки фокус върху Източна Европа в навечерието на първата си среща с Владимир Путин. Как да четем това послание? 

- Изглежда изборът на Белия дом на Полша като първа спирка в това пътуване на президента Тръмп е добре пресметнато. Полша е държава на фронтовата линия в битката за опазване на западните ценности, а и на западната цивилизация – опазване от автократични режими, в рамките на Европа най-вече от Русия, но също в по-широк смисъл от Китай, Иран и Севрна Корея. Мисля, че с това посещение президентът Тръмп цели да се поставят няколко жалона. Първо, да се очертае “червена линия” около полската граница, показваща, че няма да има никаква толерантност спрямо руски или други външни злонамерени действия. Това се отнася не само до Полша. Целта е да се дадат уверения на нашите източноевропейски съюзници от Прибалтика на север, до България на юг. Да се покаже, че това е зона в рамките на НАТО, която се намира под пълната защита на Съединените щати. Президентът e категоричен в подкрепата си на член 5 от договора на НАТО. 

Важно е да отбележим и съдържанието на ключовата реч на президента в защита на западната цивилизация и за значението на опазването на западните принципи – върховенство на закона, свобода на словото, религиозна толерантност, които са дарове на западната култура за света. В същото време той подчерта заплахите за Европа и света от радикалния ислямски тероризъм. Тези заплахи за западната цивилизация идват от външни автократи, от радикални ислямисти и – съжалявам да го кажа - от крайно левите и в Европа, и в САЩ. Президентът се опитва да обедини ред западни лидери срещу тези заплахи. 

- Имаше много коментари, че тази реч на Доналд Тръмп се опитва да обедини Запада около религията, а не демокрацията. 

- Президентът Тръмп зае важна позиция, която вече предизвика остри полемики в Европа и в САЩ. Много от ценностите, които президентът подкрепя, са ценности, които европейските и американски лидери в рамките на НАТО са подкрепяли без проблем. Но изглежда, че на Запад сега влязохме в период, в който много от политическите сили в САЩ и в отделните страни-членки на НАТО се срамуват от ценностите на западната цивилизация и от западното ни наследство, едва ли не се чувстват виновни. А това са ценности, които са имали благотворна роля не само за гражданите на западните държави, но и за целия свят.

Тръмп заби един важен флаг тук – Западът трябва да брани себе си, своето общество, своята цивилизация и начин на живот. Също – да се брани от външни заплахи, особено такива, пред каквито е изправена Европа. Виждаме какво се случва в Полша и други източноевропейски страни, които са членки на ЕС, но не желаят например да приемат голям брой мигранти, които не споделят техните цивилизационни ценности, които отказват да се асимилират и които в много отношения не зачитат християнското наследство на Европа, или европейските секуларни възгледи. Мисля, че президентът Тръмп постави наистина важен маркер. Западните нации трябва да бранят тези ценности по принцип, да бранят това, което са, от недемократичните, антилиберални или радикални екстремистки елементи. Мисля, че историята ще е благосклонна към президента за тази реч.
 
- Как преценявате участието на американския президент в срещата на върха на инициативата “Три морета”? 

- Той изпрати много важно послание, че европейските партньори на САЩ не са принудени да разчитат на единствен доставчик на енергия, особено когато доставчикът е страна, използваща доставките за политическо изнудване на правителства, с които Москва има разногласия. Друга страна на въпроса са новите технологии, които отприщиха потоци от шистов газ и петрол към световния пазар. САЩ за първи път от десетилетия стават износител на природен газ и могат да предложат алтернатива, която е надеждна и приятелска, а не изнудваща. Ще видим такава политика и за петрола от Америка, ще се предлага не само евтин природен газ, но и евтин петрол на световните пазари. Такива евтини доставки ще подкопаят много сериозно възможностите на Русия да извършва политически агресии подобни на тези, които тя извърши срещу свои европейски съседки. 

- Такава енергийна политика на САЩ е в разрез с руските интереси и може би с интересите на други участници в газопровода “Северен поток”. “Червената линия” около Източна Европа също може да се интерпретира така. Как се съчетава това с обявените намерения на Доналд Тръмп да подобри отношенията между САЩ и Русия? 

- Трябва да помним винаги, че Русия е една от стратегически най-важните страни, с които САЩ и светът имат контакти всеки ден. Това е огромна страна. 11 часови пояси, територия  покриваща една осма от земната повърхност. Всичко това в една държава, управлявана от авторитарно правителство, упражняващо строг контрол върху тази гигантска територия. В една или друга роля Русия винаги ще е световна сила. Отношенията с Русия трябва да се поддържат, така че да да се избегне и намали вероятността от конфронтация, грешки или ненужна екслация на съществуващи напрежение. В същото време в интерес на запада и Америка е да се изпращат ясни послания какво няма да бъде толерирано. Речта на президента Тръмп в защита не само на Полша, но и на източноевропейските граници на НАТО, изпращат до Путин едно много сериозно послание, каквото предишната администрация не можа, или нямаше полтическата воля да изпрати. По отношение на Москва, сега във Вашингтон имаме една много различна администрация. Това е и една много добра възможност за създаване на първи впечатления. Путин ще се върне в Москва с много по-ясна представа за по-сложните отношения със Съединените щати, които го чакат под управлението на президента Тръмп. 

Но да се върнем към енергийния въпрос. Русия разбира сега, че САЩ ще разиграват енергийната карта максимално, за да намали способността на Русия да причинява щети извън своите граници. Независимо дали става дума за намеса в политически избори – в САЩ, но също в Европа, или за военни операции като тази, която видяхме в Грузия преди 10 години, в Украйна, или заплахи към Естония и пр. Така че имаме многостранан стратегия, в която увжаваме Русия като значителна геополитическа сила за години напред, но от друга страна САЩ и техните съюзници също са много мощни, а президентът Тръмп е готов да отиде много по-далече от това, което предприеха президентите в последните години, за да защити американските и трансатлантическите интереси от руска агресия.

- Нямаме много информация за съдържанието на срещата между Тръмп и Путин, освен съобщението за постигната договореност за примирие в южна Сирия. Не знаем обсъждани ли са санкциите срещу Русия. 

- Споразумението за примирие е много важно. Да се надяваме, че ще попречи на Иран да изгради мост по земя, свързващ Иран през централен и южен Ирак и южна Сирия до Ливан и Източното Средиземноморие. Това споразумение беше постигнато защото под президента Тръмп САЩ показаха, че няма да се колебаят да използват военна сила в Сирия и разколебаха идеята, че Русия има пълен въздушен контрол в Сирия. Путин сега разбира, че има прегрупиране на американското влияние в Близкия изток и той трябва да се съобразява с това. 
Що се отнася до санкциите – реалистично е да не се очаква да се постигнат твърде много неща в една среща. Санкциите са въпрос, който трябва да се решава и в Европа. Изглежда има големи напрежения между Германия и други членки на ЕС и несъгласие дали санкциите трябва да се затегнат, да се разхлабят или да се поддържат.
 
- След срещата Тръмп-Путин, държавният секретар Рекс Тилърсън съобщи, че Тръмп е повдигнал въпроса за руска намеса в американските избори, а Путин е отрекъл да има такава намеса. Бихте ли коментирали.  

- Нямаме ни най-малкото доказателство, което да са представили някои от разследващите комисии - нито в Сената, нито в Камарата на представителите. Никакви доказателства за руска намеса в американските избори не бяха изровени и от стотиците разследващи американски медии, нито пък са получили някаква изтекла информация. Като се имат предвид всички други документи, които изтекоха към медиите, как става така, че не е изтекъл нито един документ, който да доказва руската намеса в изборите? Това попита един сенатор директора на ФБР преди няколко седмици. Изглежда, че няма такъв документ. От друга страна няма съмнение, че различни хакерски групи в Русия, дали с одобрението или без на държавата, са прониквали в мрежите на американски партийни организации, в кампаниите на отделни кандидати, в корпорации и други институции. Кибер сигурността и кибер рисковете са просто факт на технологичната революция. САЩ и съюзниците им ще трябва да се справят с такива проблеми, независимо дали те идват от Русия, Китай, Северна Корея, Иран, или просто злонамерени групи. Очевидно е че ще има опити за намеса в американските и европейските политически процеси, за да се подкопае вярата, че на Запад имаме легитимни демократични избори. Това е стратегически въпрос на сигурността. Много важно е САЩ и европейските съюзници да работят заедно, за да имат надеждна и здрава кибер защита срещу чужди правителства и чужди недържавни играчи. Те ще продължат да се опитват да подкопаят политическата легитимност на западната цивилизация. 

- След срещата на Групата на двайсетте, какви ще са перспективите за участие на САЩ в борбата за намаляване на вредните и опасни за климата емисии? 

- Имаме ясни доказателства, че САЩ намаляват въглеродните си емисии от 2007 г. насам, без всякакво писмено споразумение. А ред европейски държави са увеличили вредните си емисии през последните 10 години въпреки Протокола от Киото и други двустранни и регионални споразумения. Да имаме едно необвързващо споразумение, което позволява на Китай и Индия да замърсяват масирано през следващите 15 години, или да се опитаме да тласнем американската или европейските икономики където бяха преди 20 години, не е в интерес на американското и европейските общества. Президентът Тръмп вижда по-добро решение в нещо, което да уважава правото на всяка страна да развива икономиката си и да контролира вредните емисии, така че да се избягва ненужно замърсяване. Но той не подкрепя такива необвързващи цели, които никой няма намерение да спазва. Върху президентът Тръмп няма много натиск да се придържа към документ като Парижкото споразумение. Технологическият напредък и ефективността на производствата ще намалят въглеродните емисии по-ефективно. А не политически споразумения, които не са обвързващи за отделните правителства.