Намесата в американските избори се превърна в катастрофа за Русия

На Балканите всеки живее с усещането, че друга балканска държава му е навредила

Решете косовския въпрос колкото е възможно по-бързо и тогава ще можете да продължите напред, казва политологът пред сръбския вестник "Данас"

Джорд Фридман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор, а от няколко години ръководи новата аналитична компания Geopolitical Futures.

- Г-н Фридман, Белград и Прищина водят преговори за постигане на споразумение за Косово - дали това ще доведе до признаването от страна на Сърбия, до промяна на границите и размяна на територии? Какъв е интересът на Сърбия?

- Въпросът за Косово не би трябвало да бъде от централен интерес за Сърбия. Колкото повече това е централен въпрос за Сърбия, толкова по-тежко ще бъде да се дефинират реалистични цели. В този контекст не съм сигурен, че ЕС е от помощ, защото те може да смятат, че това, което и добро за Косово и Сърбия не винаги е полезно и добро за тях. Идеално би било сръбското правителство да говори директно с косовското правителство и да бъдат изключени трети страни. Проблемът е там, че и Сърбия, и Косово искат да обвинят "третата страна" за неминуемите отстъпки. Едно натрапено отвън решение обаче ще дистанцира обществата на двете държави, защото те няма да го приемат като "свое". За свое собствено добро Сърбия трябва да "деескалира" този въпрос, защото това решение, което сърбите искат не е възможно.

- Сърбия не контролира Косово. Това е резултат от военната операция на НАТО и последвалата резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която потвърди суверенитета на Сърбия на територията на Косово. Това противоречие разделя международното мнение. Китай и Русия настояват за спазване на принципа на териториалния интегритет. Западът, САЩ и ЕС настояват Сърбия да не контролира Косово и го признаха за независима държава. Как може да бъде намерен рационален изход, ако той изобщо е възможен? 

- Рационалният изход е да се признае реалността. Сърбия, по време на войната в Босна, си създаде имиджа на държава, която е опасна. Очакването, че ще се повтори Босна въвлече във войната НАТО. Войната се случи и Сърбия няма възможност да поправи това. Какво казват руснаците, какво могат да направят руснаците и какво ще направят руснаците, са много различни неща. Ако Русия отново бъде въвлечена в решаването на сегашните проблеми, това ще доведе до съответния отговор от САЩ, което ще постави Сърбия в позицията на залог от страната на слабия играч.

Унгарците живеят с "Трианон", поляците със загубата на исторически територии, мексиканците с това, че САЩ са отнели северните им територии. Всички нации могат да намерят примери, когато са били подложени на несправедливост, постигната със сила. На Балканите всеки живее с усещането, че друга балканска държава му е навредила. Всички искат да поправят тези несправедливости. Заради това, че Балканите са стратегически важни, тези конфликти въвличат и Великите сили. Балканските държави са вечните губещи, дори и когато изглежда, че са победили. Това е трагедията на Балканите. 

Излизането от тази парадигма трябва да е сръбския национален императив. Решете косовския въпрос колкото е възможно по-бързо и тогава ще можете да продължите напред. Войната с НАТО не е първата балканска война дошла отвън, нито ще бъде последната, ако балканските страни не намерят начин да продължат напред и да се отдалечат от истинската опасност - да повторят миналото.

- Дали администрацията на президента Доналд Тръмп има различен подход към косовския проблем, дали би приела размяната на територии?

- Ситуацията на Балканите в момента не е важна за САЩ. Вашингтон сега е зает с Корея, Китай, Близкия Изток, Русия. Бих казал, че главната цел на американската политика е регионът да е стабилен и мирен и докато това е така, съмнявам се, че САЩ биха се възпротивили на нещо, което води до стабилност, включително и размяната на територии.

Разбираемо е, че германският канцлер Ангела Меркел е против, защото се опасява, че това може да доведе до фрагментация на европейските държави, например, Белгия, Испания. Моето мнение е, че след като границите на Сърбия вече бяха променени по време на войната, няма причина сегашните граници да бъдат "свещени крави". Това е причината, поради която смятам, че от договора между Събрия  и Косово трябва да се изключи "третата страна" и да се постигне нещо, което засяга тях.

Външните сили прокарват своите интереси, какъвто е случаят с Германия, която предвожда европейската политика. Те изключват решения, които биха могли да функционират. Според мен, решението е първо Сърбия да признае реалността такава, каквато е и да започне процес за връщане на националния си суверенитет, като предлага действия и решения за Косово. Суверенитетът не е само територия. Знам, че това не е начинът, по който Сърбия размишлява за националния си суверенитет, но според мен, той може да се изразява в реализъм от страна на Белград, в започването на пряк диалог с Косово за бъдещето.

- До 2008 година, когато започна разширяването на НАТО към Грузия и Украйна, Путин играеше конструктивна роля. Защо разширяването на изток на НАТО е толкова важно за САЩ? 

- Русия започна да се държи неприятелски към Запада още след войната в Косово, когато САЩ не позволиха Москва да участва в мироопазващите сили, което руснаците смятаха, че им е "обещано". Но е грешка да се смята, че американската политика в региона съвпада напълно с политиката на НАТО. Американските сили в Полша блокират потенциална руска акция към Северна Европа, а  Румъния блокира руснаците на Карпатите. Не е вероятно руснаците да тръгнат, но за американците това е подсигуряване срещу руски операции. Америка не знае какво ще направи Русия, но това, вероятно, не знаят и руснаците. Но това е превантивно присъствие, което е много повече свързано със САЩ, отколкото с НАТО.

- Преди срещата с Владимир Путин Доналд Тръмп обвини САЩ за това, че отношенията с Русия се намират на най-ниската си точка. Имаше ли право за такава оценка? 

- Дори и да има право, проблемът е на Путин. Русия не е в състояние да застраши САЩ. Америка има войски на руската граница, така че ако се влошат отношенията, а те вече се влошиха, това е по-опасно за Русия, отколкото за САЩ.

- Мислите ли, че Русия наистина е играла някаква роля в американските избори? 

- Руснаците бяха убедени, че украинските протести на Майдана са организирани от САЩ. Вярвайки в това, руснаците поискаха да "отговорят". Проблемът е, че по този начин те предизвикаха катастрофа за Русия. Тяхната намеса не реши изборите, но те успяха да обърнат Демократическата партия и Конгреса против Русия, а демократите са партията, която винаги е фаворизирала подобряването на отношенията с Москва. Сега именно демократите искат повече и по-строги санкции срещу Русия и в това отношение вече имаме "антируски" консенсус в САЩ. САЩ въвеждат санкции срещу Русия, но Русия има само няколко опции за отговор. Мисля, че това е катастрофа за Русия.

- САЩ и Русия имат доста спорни въпроси - от двустранните отношения до световните проблеми: Близък Изток, Европа, Украйна, енергетиката...

- Има само няколко места където Русия фундаментално може да попречи на американските интереси. В Сирия нито САЩ, нито Русия имат фундаментални интереси. В момента САЩ все повече се обръщат към Азия. Това е регионът с най-големи интереси, а там Русия не е релевантна. Докато линията Румъния-Полша остава незасегната, ще си разменяме с руснаците тежки думи, но нищо повече.

САЩ произвеждат една четвърт от световното богатство и това е истинската глобална "военна сила". Русия няма достъп до големи капитали, а Китай не може да се намеси в Европа и това не са просто размишления за свят, в който доминира една суперсила, а за нейната обективна мощ. Реалността е, че САЩ са доминиращата сила от разпада на Съветския съюз насам. Това си остава факт и няма сериозно предизвикателство - Китай и Русия искат, но това не създава сила, а само илюзия за сила.

Превод: Faktor.bg