Разочарован съм, че има политическата повратливост в името на лични амбиции и копнежи без абсолютно никакво съобразяване с действителността и интереса на България

Пред Съюза има много предизвикателсва, но съм сигурен, че ще ги преодоее, казва пред Faktor.bg Андрей Новаков - най-младият евродепутат

Андрей Новаков е най-младият евродепутат в Европейския парламент в групата на ЕНП/ГЕРБ. Започва своята работа в институцията в края на ноември 2014 г. Приоритетите му са насочени в 4 теми: Еврофондове, финансиране и намаляване на бюрокрацията при работа с евросредства; младежка заетост (Младежка гаранция); бюджет на Европейския съюз и бюджетен контрол; план "Юнкер" (ЕФСИ).

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Новаков, наскоро попадахте в класацията на Форбс, въпреки че сте най-младият евродепутат, лесно ли се пробива в такава институция?

- Откровено казано, нямам абсолютно никаква представа дали е трудно или лесно. Просто това не е било цел, към която съм се стремял и оттам е трудно да кажа какво ми е струвало. Според мен, е вторичен ефект от усилията през последната година и оценка на работата и постигнатото за това време, както за мен, така и за цялата делегация на ГЕРБ в ЕП. Тук е важно да кажа, че в класацията има още 4-ма българи, сред които млади предприемачи, успели с проектите си, както и моят колега Ева Паунова. Това на първо място е добре за България, защото генерира добри новини за страната и то от реномирано издание като "Форбс". Ако трябва да се придържам към мотивите на журито за попадането в класацията, то те са описали работата ми както по ЕФСИ (плана "Юнкер"), така и по младежка заетост и разбира се мястото на съпредседател в Комисията по устойчиво развитие към ЕвроЛат.

Във всеки случай приемам класацията предимно като отговорност, защото оттук насетне работата трябва да носи още по-високи резултати и то най-вече за България.

- Разкажете за своята инициатива покрай програмата „Еразъм за млади предприемачи“?

- Вярвам, че не е правилно, пък не е и достатъчно просто да се дават пари, когато говорим за младежка заетост и предприемачество. Трябват възможности за младите и те сами да постигат останалото. В тази връзка две програми за мобилност и трупане на опит и знания са ни изключително важни като държава - „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм “. Знаем, че през 2013-2014г. около 1300 студенти от страната ни осъществяват мобилност в друга държава, а 450 правят стажове. В същото време около 90 български предприемачи са осъществили обмен. Всичко това е благодарение на двете програми за мобилност, осигурени с европейски средства, но смятам, че можем и още по-добре.

При „Еразъм за млади предприемачи“ съществува ограничение в цяла Европа, което съм се заел да премахна. В момента програмата е ограничена само в ЕС. За това инициирах пилотен проект за разширяването обхвата на програмата извън границите на ЕС. В бъдеще, при успешно осъществяване на инициативата, български предприемачи ще могат да черпят опит от най-добрите такива на други континенти дори - невероятна възможност.

Моята цел е все повече участници от България да се възползват от тези инструменти и за това организирам събитие в партньорство с Информационно бюро на Европейския парламент. То ще се проведе на 22 февруари от 17ч. в Дом на Европа.

- Една от ключовите теми за Вас през 2015г. беше ЕФСИ (планът "Юнкер"). Какво постигнахте?

- Има все повече позитивни новини за България по темата ЕФСИ. Наскоро стана ясно, че с гаранцията на ЕФСИ "Райфайзенбанк" ще предоставя около 70 млн. лв. на български иновативни компании при преференциални условия. Това е второто споразумение в страната ни след като миналата година Европейският инвестиционен фонд (част от Европейската инвестиционна банка) подписа такова със "Сибанк". Чрез него банката ще отпуска около 200 млн. лв. кредити на малки и средни предприятия в страната ни.

ЕФСИ напредна значително в Европа. През януари имаше 42 проекта в различни държави-членки, голяма част от които подлежат на одобрение за финансиране. Има и над 80 споразумения с посреднически банки в ЕС, подобни на двете, за които споменах в България. Към момента само някои от проектите ще бъдат финансирани, останалите подлежат на оценка. ЕФСИ обхваща различни проекти в ЕС - от енергийна и пътна инфраструктура, до здравеопазване и околна среда. Именно за това очквам в скоро време да имаме и български проект.

- Като евродепутат как ще коментирате критиките към България в новия доклад на ЕК?

- Самото съществуване на такъв мониторингов доклад предопределя и неговото съдържание. Той няма как да няма някаква степен на критичност, но аз мисля, че неговата функция вече се изчерпа. Тези доклади имаха важна роля през първите години от членството ни. Днес те отразяват факти и проблеми от действителността, по чието решаване се работи отдавна и няма как да не признаем, че от съществуването на докладите, вече почти 10 години, напредък има. Сигурен съм, ако хипотетично приемем, че утре такъв доклад трябва да бъде написан за коя да е друга държава-членка на ЕС, критики няма да липсват и в него. При това положение остава привкус, че сме удобен адресат за критики, особено като отбележим факта, че няма ясни критерии за това какво е постигнато и какво остава да се постига.

- Правилно ли беше разчетен този докад от българските институции? Защо според Вас, най-засегната страна – ВСС, се бави с коментара си?

- Най-добър отговор за позицията на ВСС по темата със сигурност ще получите от тях. Сама казахте, че това бе тема на деня, предмет на сериозен обществен дебат. В този ред на мисли докладът изпълни и тази си роля - да повдигне въпроси за обсъждане, които заслужават общественото мнение. Имаше изразени позиции както в Народното събрание, така и от страна на правителството, което вярвам беше съвсем уместно.

- Има ли опасност за политическа нестабилност, след оттеглянето на доверието към кабинета от страна на ДСБ?

- Това е неприятен, но здравословен процес и не мисля, че ще има особено въздействие върху политическата стабилност в страната, най-вече заради магнитута, на който е (не) способна ДСБ. Аз съм разочарован от друго - политическата повратливост в името на лични амбиции и копнежи без абсолютно никакво съобразяване с действителността и интереса на България. И за да не съм голословен, нека ви приведа няколко примера, част от работата ми в ЕП. За изминалия програмен период, от 2007-2014, въпреки замразеното финансиране по време на кабинета Орешарски, в страната бяха инвестирани от еврофондовете над 20 милиарда лева, което доведе траен ръст в икономиката и до разкриването на стотици хиляди преки и косвени работни места в България. По данни на Европейската комисия безработицата ни е сред най-бързо топящите се в ЕС. Бяха завършени буквално стотици проекти и то не само в инфраструктурата, но в развиването потенциала на хората - за обучения, преквалификации, стипендии за студенти и повишаване административния капацитет на общините. Стотици малки и средни компании в страната ни бяха преки бенефициенти, развиваха своята производителност, обучаваха персонала си, купуваха оборудване. Стотици компании също бяха изпълнители по проекти - от строителство до консултантски услуги. Резултатите не са видими, а очевидни и то не само в градове като София, Благоевград, Пловдив, Габрово и Бургас, но и в по-малки като Банско, Разлог, Панагюрище и Севлиево. В огромната си част училищата и детските градини са санирани, газифицирани и оборудвани. Нови автобуси, трамвай и влакове са в услуга на българите всеки ден. Все повече отпадъци се преработват, все повече пречиствателни станции се грижат да няма замърсяване в реките. Българските студенти, с пари от ЕС могат да учат в чужбина, след което да прилагат наученото тук, а талантливите и предприемчиви от тях могат да се учат на бизнес в чужбина пак със стипендии от ЕС. И сега, на фона на всичко това, да го сгазиш, да обърнеш гръб там, където си обещавал подкрепа и то с мотиви, които трудно бих разбрал е поведение, което дълбоко неприемам.

- Предстои номинация на кандидатура за генерален секретар на ООН? Какво е Вашето мнение за спорната личност Ирина Бокова?

- Съгласен съм, че шансът е златен. Това е възможност, която не бива да пропускаме и то не в името на една или друга личност, а в името на България. Има една историческа необходимост - да не се създава драма, напрежение, защото вреди основно на страната и поне този път да не се делим. В момента се водят разговори с много държави, за да се избере най-силната кандидатура и това да гарантира успех и подкрепа от всички. Все още има време, срокът е края на март.

- Какви според Вас са най-големите предизвикателства пред ЕС в момента? Има ли капацитет да се справи с тях?

-Ако погледнем назад само през последните 10 години колко кризи надживя и колко проблеми реши ЕС, трябва да кажа, че въпреки истински сериозните проблеми в момента като миграцията или дългови кризи в една или друга държава, предизвикателствата пред еврозоната и прочее, аз мисля, че Съюзът ще ги преодолее. Лесно е в момента да се критикува, да се хвърлят тези за разпад и разруха. Тези приказки са лесни за комуникираме и вероятно носят илюзорна популярност на авторите си, но не са градивни, не дават решения и вредят на хората. Видя се, че въпреки твърденията, че кризата в Гърция ще сложи точка на еврозоната това не се случи. И това не е единственият случай, когато безпочвените критики претърпяха крах. Знам, че и кризата с бежанците няма да продължи вечно. Може и да не се реши в следващия месец, но със сигурност няма да трае и десетилетия. Ето защо, когато тя отмине, аз не искам ЕС и отделните държави да сме загърбили всички останали проблеми и да се окажем с недостатъчно пари за млади хора, за иновации, предприемачество и образование, защото тогава наистина ще изпразним от съдържание Съюза.

- Как върви работата по подготовка на българското председателство през 2018-та?

- Това е възможност, почти съотносима към тази, която имаме в ООН. Мисля, че сега е момента да започнем с тази подготовка и виждам, че вече има постъпки в тази посока. Капацитетът и уменията, които натрупахме през годините, откакто сме членове на ЕС е гаранция, че българското председателство ще остави следа и мисля, че няма да сбъркаме ако заложим на приоритети, насърчващи повече инвестиции в иновации, млади хора и равномерно развитие на регионите, защото това би довело до трайни резултати в решението на проблеми, които тегнат над ЕС от доста време. Изтичането на мозъци не е само български проблем, но и европейски. Ето защо колкото по-бързо се развият още по-добри условия за младежите в рамките на отделните държави, толкова по-скоро този проблем ще е зад гърба ни. В противен случай след време всички лъскави сгради и съоръжения, които сме построили ще останат без хора, без съдържание.