Няма по-естествен говорител от Бойко Борисов за Балканите на фона на политиката и балансите

Време е за завръщане в реалността, а за социалистите тя никак не е розова, категоричен е политологът от Института за дясна политика

Интервю на Васил Василев

-  Г-н Харизанов, БСП и ДПС отново намериха общ език и ще искат вот на недоверие на управляващите. Има ли шанс да успеят заведно с „Воля“ на Веселин Марешки, както се надява Корнелия Нинова? 

- Опозицията цели единствено да напомни за себе си, с което не казвам, че вотовете на доверие или недоверие са нещо лошо, напротив. Винаги когато има такъв вот и съпъстващи го дебати, общественото внимание се фокусира върху недостатъците на управлението и формира натиск тези недостатъци да бъдат отстранени. Но разберете – БСП на Корнелия Нинова, която беше отстранена за корупция, БСП на изкупилите панаири, хотели, вецове и молове Георги Гергов и Кирил Добрев, БСП на подсъдимия за купуване на гласове Манол Генов, на депутата с взривените коли и ротативките Георги Стоилов, на кмета на Батак, който източва обществени пари през сина си, иска вот на недоверие на тема „корупция“. Това е изключителна ирония и тежка форма на политическа наглост. И то в комплект с ДПС на обръчите и порциите. Забележително.

- Но така не се ли дестабилизира страната преди председателството ни в Европейския съюз?

- Шансовете за успех са нулеви, което обаче не заличава лошия вкус от предателството и очернянето. Със здраве да си ползват няколкото гласа повече, които може би ще получат в резултат на оплюването на България. Оплюване, чиято единствена цел е да се злепоставят политическите конкуренти, които в момента са избрани да управляват.

- Може ли БСП да бъде алтернатива на настоящото управление и как това ще се случи, след като „столетницата“ е разбита на отделни крила?

- Максимумът на възможностите на БСП е да бъде смислена опозиция. За управление е рано, дори да мечтаят при този лидер, това национално ръководство и тези вътрешни разломи. Оставям настрана обществените настроения срещу редовните социалистически щуротии като увеличаване на данъци, национализация на банки, задължаването им да раздават безлихвени кредити, строежът на Белене и Южен Поток, както и войната с търговските вериги. Тази партия е твърде далеч от качествените дебати за икономика, политика, общество и граждани. На кой европейски форум забелязахте г-жа Нинова, къде в Европа са добре дошли лидерът и основните фигури на БСП?

- Темата за фалшивите новини излезе на преден план. Представляват ли реална заплаха за стабилността в страната?

- Не мисля, но представляват опасност за свободата на словото. Социалните мрежи се превърнаха в отдушник и в алтернатива на задушените в собственост и интереси медии, и изпълването им с фалшиви новини и новата вълна от цензура демотивира много хора да се изявяват там. А мнението на всеки един човек е важно. Освен това, има редица личности, без чието мнение гражданското общество и гражданският дебат биха били меко казано осакатени. Очевидни са опитите на партии и организации, неспособни да излъчат автентични говорители в този граждански дебат, да се опитат да го унищожат, разводнявайки го с лъжи, пропаганда и фалшиви сензации. 

- Социалистите се хвалят, че са демократична партия. Анализатори обаче определиха поведението на Корнелия Нинова като на вожд от калибъра на Вълко Червенков и на Тодор Жовков на последния конгрес. Какво е бъдещето на „столетницата“ с това ръководство?  

- Капсулирано. Не виждам кои са ярките личности, които ще доведат до прословутото „отваряне“ на партията и скъсването ѝ със зависимостта от носталгичният просъветски вот. Вълната около президентските избори, съчетана с референдума на Слави, отмина. Време е за завръщане в реалността, а за червените тя никак не е розова.

- Кое е силното лоби на Русия в страната ни? 

- На продажниците. Няма нито исторически, нито икономически, нито стратегически предпоставки руският интерес у нас да бъде оценяван положително. България е била окупирана, подчинена, разпродадена и откъсната от цивилизования свят. Всичко това  ни  идва от съветите, чийто приемник е днешна Русия. Плащаме скъп газ, плащаме милиарди за несъществуващо Белене, плащаме стотици милиони за несъществуващ Южен Поток. Няма друг, освен продажника, който би живял в реалност, различна от тази.

- Президентът Румен Радев нарече "беквокали" депутатите от ГЕРБ. До какво ще доведе подобно самоизолиране на „Дондуков“ 2 на фона на Борисов, който е активен външен политик на Балканите и в Западна Европа?  

- Капсулира се, следвайки „светлия“ пример на подкрепилата го партия. То не бяха кренвирши, не бяха беквокали, не бяха битки... Как един президент се бие с депутат, който се изказва остро по негов адрес от трибуната на парламента? Този народен представител също е избран, от същия този народ! Нелепо е. И жалко, защото Радев определено има характер и качества, но докато речите му се пишат някъде другаде и интелектуалецът от европейски вид е иронизирана и отричана фигура, нищо добро не предстои и за личността, и за институцията президент.

- Десницата е разделена на две групи от партии, които се обединяват.  Ще успеят ли по този начин формациите да наберат скорост и да се вдигнат след загубата на последните избори?  

- Да се наричат „десница“ от всички тези партии основание имат единствено ДСБ. Останките от проваления Реформаторски блок са тъжна гледка, а начинът, по който СДС потъна в историята, я прави единствено още по-тъжна. Проблемите пред ДСБ обаче са  много. Лидерството им е твърде далеч от модерната харизма и от широката симпатия, а и носи твърде много история със себе си, част от която – не до там приятна и престижна. Между техния /на ДСБ/ и този на „Да, България“ електорат се създаде напрежение и се размениха реплики, които скоро няма да бъдат забравени. Взаимните обвинения – кой заради кого не попадна в Парламента – също. Процесът на създаване на доверие ще е дълъг и сложен и лесно може да бъде „счупен“ от пословичните амбиции и индивидуализъм на политиците в тези партии. Освен това, излизайки от центъра на големите градове, представителството и партийният живот на тези партии практически не съществува извън рамките на статистическата грешка, и да се говори за набиране на скорост, според мен, е твърде рано. Доскоро те бяха пет, сега са три, БЗНС на Николай Ненчев ту пише позиции с тях, ту остава в Реформаторския Блок. Да се прави „дясна“ политика със Зелените пък е отколешен нонсенс, който отново показа своята нелепост покрай проектите за добив на газ в Добруджа. Изобщо – силните и справедливи каузи не са достатъчни сами по себе си. Политиката е далеч по-сложна и трудна сфера.

- Как ще коментирате новата роля на Бойко Борисов, който става все по-активен във външната политика?  

- Като недостатъчна. Не ме разбирайте погрешно – оценявам и одобрявам политиката на Борисов в региона, и отново искам да повторя, че България практически никога в своята модерна история не е била в по-силна политическа позиция. Но си мисля, че Борисов може повече. На фона на радикализирането на Орбан и Качински, Борисов може да бъде по-приемливият и по-силен изразител на консервативните настроения на държавите от централна и източна Европа. Тоест, очаквам в следващите години Борисов да стане не само регионален, но и значим европейски лидер. 

- Премиерът направи предположение – Турция да излезе от НАТО, случайно ли са изпуснати думите му?

- Не мисля, че са случайни. По-скоро, връщайки се към казаното по-горе, мисля че Борисов става изразител на общоевропейски виждания и страхове за бъдещето на отношенията с Турция. И няма по-естествен говорител от него, на фона на политиката и балансите на Балканите, където Борисов доминира през последните години. Притесненията за бъдещето на Турция за съжаление са все по-основателни, и аз се радвам, че европейските политици „изтрезняха“ след референдума и изоставиха реториката на прекъсване на преговорите за бъдещото членство на Турция в ЕС и скъсване на споразумението за бежанците. С Турция трябва да се работи и светските политици и граждани в тази страна в нито един момент не трябва да бъдат оставени да се почувстват изоставени и забравени от Европа.