Иван Плачков е  роден през 1957 в с. Криничное Болградски район на Одеска област в семейство на наследствени български преселници в Бесарабия. Завършва Политехническия институт в гр.Одеса , дълги години е ръководител на един от най-големите енергийни комплекси в Украйна "Киевенерго". През 2005 – 2009 г. за втори път в своята кариера заема поста Министър на енергетиката в Украйна. Активен участник в Оранжевата революция през 2004 г. От 2009 г е активист на популярната партия "УДАР" на Виталий Кличко. Дарител на Националния исторически музей на България. През последните години създаде в родния си край Бесарабия винарска изба "КОЛОНИСТ" , която произвежда едни от най-качествените вина в Украйна. 

 Интервю на Димитър Иванов

- Г-н Плачков, какъв път измина Украйна от „Оранжевата революция“ до днес? Защо отново на централния площад в Киев има стотици  хиляди протестиращи?

- Трудно е да се преоцени значението на „Оранжевата революция” за Украйна. Благодарение на нея украинският народ придоби политическа зрелост. За изминалия период обществото утвърди свои ценности, с които желае да живее днес и в бъдеще. Това са преди всичко ценностите на демокрацията, стремежа към европейски стандарти на живот, и разбира се, свободното изразяване на волята. Можем да констатираме, че днес Украйна окончателно е възприела  пазарния модел на икономическото развитие. Но в същото време, доста силни са  рудиментите от миналото и носталгията на част от населението по спокойния и осигурен живот с „увереността в утрешния ден”, останали от епохата на късния социализъм. И само това се яви като резултат от избора на днешния състав на Върховния Съвет, президента и формирането на правителството, които се отказаха от Споразумението за асоцииране с Европейския Съюз.

Днес в Украйна се води борба на миналото с настоящето и бъдещето. Борба на смелите, съвременните и прогресивни идеи с консервативната мисъл, която продължава вече десетилетия, но в момента е достигнала своя апогей. В периода на тази битки, на власт  са представителите на крупния капитал и значително нараства влиянието на така наречените външни фактори -  Източни и Западни. Украйна се превърна в център на противостояние на европейското начало против азиатското.

За съжаление, управляващите не са дотам  самостоятелни и прогресивни както младото поколение украинци, и поддържат курса на правителството по азиатския вектор на развитие, когато свободолюбивата, образована, напредничава и независима младеж активно подкрепя европейския вектор на развитие. Тези противоречия и обясняват днешното противостояние в нашата страна и организацията на подобен феномен като „Евромайдан”, един абсолютно свободен и независим остров в центъра на страната. И това, според мен, е резултат от "Оранжевата революция". И днешната борба, днешното свободолюбие и активност – това са плодовете на политиката, която провеждаше  президентът на Украйна  Виктор Юшченко.

- Газовата криза с Русия  през 2009 г. се използва често като аргумент, че Украйна не е надеждна транзитна страна на руски газ за Европа, вие тогава бяхте в центъра на събитията, каква е позицията ви по тази тема?

- Навремето Съветският Съюз разработи и внедри три енергийни експанзии в Европа: нефтена, газова и електрическа. Нефтената и газовата бяха реализирани, а електрическата, за съжаление, не. И днес за Русия газът е най-мощният и ефективен инструмент във външната политика. Естествено, този инструмент се използваше през всичките години на нашата независимост за оказване на влияние върху Украйна и запазването й в орбитата на Русия. Включително и посредством съставянето на мнението на световната общественост за Украйна като ненадежден транзитьор на руски газ. Това не отговаря на действителността по няколко причини. Първо: газотранспортната система на Украйна и Русия представлява единен комплекс, който не може да бъде разрушен, понеже се състои от газопроводи и газокомпресорни станции. Второ:  Газовите хранилища на Украйна, които са с капацитет повече от 30 млрд. куб.м. представляват необходимия демпфер за газовия комплекс, който осигурява в летния период нагнетяване на газ в ПГХ, а през зимния период, при голямо потребление  компенсира  газ. Надеждната доставка на газ в европейските страни е невъзможна без украинските газови хранилища.  Трето: през Украйна се транспортират повече от  70 %  от експортния газ на  Русия.

- Каква е според вас основната цел на „Северен поток” и „Южен поток”, за да загуби Украйна стратегическото си значение като път на руския газ, и не е ли това дългосрочно недоверие на Русия към вашата страна, след като украинският транзит е най-евтин?

- За последните 50 години газът се явява най-ефективният от всяка гледна точка енергиен ресурс. И страните, които имат достъп до газ, много активно се газифицират и плътността на газификацията с всяка година расте. В това число и на европейският континент. Но днес има все още страни от Западна, Източна и Южна Европа, които все още имат нужда от газ и тя е достатъчно голяма. Газификацията на европейския  континент ще продължава до пълното насищане. Включително и в България, доколкото ми е  известно.

Очевидно това предполага увеличаване на потреблението на газ. При днешния голям обем на добив на шистов газ в САЩ тези темпове на ръста на потреблението в Европа намаляха. Освободиха се много въглища и нефт. Но и това, според мен, е временно явление. В тази връзка, въвеждането в експлоатация както на „Южен поток”, така и на „Северен поток” съществено няма да повлияе на обема на транзита на газ през Украйна. И двата проекта ще транспортират нарастващия обем на потребление на газ в Европа. Но при все това, за да засилва своето влияние Русия винаги ще насочва политиката си към дискредитация на Украйна като надежден транзитьор на руски газ в Европа. Няма съмнение, че Украйна още достатъчно дълго време ще бъде много надежден стратегически транзитьор на руски газ, а при необходимост и на туркменски и казахски, като се има предвид, че украинската  газотранспортна система може да се развива и да увеличава обема на транзита от 120 до 150 млрд. куб. м. газ без значителни финансови разходи. И аз съм сигурен, че това ще стане в най-близките 5-10 години, ако не бъдат създадени консорциуми, както двустранни с Русия, така и многостранни със страните от Западна Европа.

- Има ли варианти за енергийна независимост на Украйна от Русия и не е ли това базата за европейската интеграция на страната?

- През  2005 г. Министерството на горивата и енергетиката на Украйна, което  тогава възглавявах, разработи стратегия на развитието на енергетиката до 2030 г., в която най-важната задача бе осигуряването на енергийната независимост на Украйна. Днес тя съставлява около 70%. При това, че на единица БВП Украйна изразходва енергийни ресурси  3,9 пъти повече, отколкото  средно се изразходва в Европа. И аз виждам няколко реални начина за осигуряване на енергийната независимост на Украйна. Първият: значително намаляване на потреблението на енергийни ресурси на единица БВП до средноевропейското ниво, което ще намали експорта на газ, мазут, светли нефтопродукти и т. н. Това ще позволи да се намали потреблението на газ от 55 до 45 млрд. куб.м.  Вторият: увеличаване добива на собствени енергийни източници, особено на газ, както от традиционните находища, така и от дълбоководния  шелф на Черно море. Днес, при ниво на добив от 20 млрд. куб.м. ние за 5-10 години ще успеем да го увеличим до 28-30 млрд. куб.м. Третият: увеличаване на обемите на производство на електроенергия от атомните станции, като съшевременно произвеждаме елементите на ядреното гориво в Украйна от добивания у нас  уранов концентрат. Реализация на действена програма за икономия на енергията както в битовия сектор, бюджетната сфера, така и в промишлените предприятия. И увеличаване обемите на добива на въглища от 80 млн. тона до 100 млн. тона годишно. Така енергийната зависимост на Украйна ще се понижи от 70 % до 10%. И това напълно обективно може да бъде постигнато през 2020 година.

- Наскоро премиерът Азаров съобщи, че  Украйна ще банкрутира, ако не получи финансова помощ, ценови отстъпки за газа и отваряне на пазара за украински стоки от Русия. Какво е състоянието в момента на енергийния сектор и икономиката, не са ли днешните управляващи основните  виновници за кризата?

- Бих оценил икономическото състояние на Украйна днес като много тежко, разбира се, голямо влияние оказа и световната икономическа криза. За съжаление в икономиката на Украйна днес работи олигархо-капиталистическият модел, което не позволява нейното ефективно развитие. Зависимостта на Украйна от външните финансови влияния е изключително висока.  През последните 10 години тази подкрепа се осъществяваше от Международния валутен фонд, който поставя пред Украйна определени условия по тарифната и социална политика. Украинското правителство и президентът не изпълняват тези условия поради опасението, че могат да загубят своя електорат. Затова единствен източник на финансови ресурси се явява нашият източен съсед Русия, но при това се изисква  присъствието на Украйна в орбитата на влияние на Русия. А заявлението на премиера за откритостта на пазара и всичко останало е само оправдание на проруския вектор във външната политика. Спрямо енергийния сектор, то днес всички генериращи и разпределителни компании практически са приватизирани, освен такива, като „Енергоатом”, „Укрхидроенерго” и магистралните разпределителни мрежи. И затова енергийният сектор работи достатъчно сигурно и устойчиво, макар че финансовите  ресурси за неговата модернизация са  катастрофически недостатъчни. За жалост, тарифната политика на Украйна по отношение на  енергийните ресурси се определя не на базата на икономически обосновани параметри, а на принципа как да се угоди на избирателите.

- Как оценявате подписаните между Янукович и Путин наскоро Споразумения в Москва? Това де факто не е ли присъединяване на Украйна към Митническия съюз?

- Не трябва да се счита това Споразумение като присъединяване към Митническия съюз. Необходимо е да оценяме Споразумението като принудена стъпка на ръководството на Украйна под натиска на Русия. През последните две години Украйна водеше подготовка за подписването на Споразумение с Европейския Съюз, и правителството и президентът в достатъчно строга форма принуждаваха дори яростните противници от собствената провластна партия да подкрепят евроинтеграцията. И само през последната седмица, под натиска на някакви неизвестни за мен силни аргументи от страна на Русия, президентът и правителството бяха принудени да се обърнат на 180 градуса. 

Като имаме предвид, че Украйна се намира на пресечната точка на пътищата на Европа с Азия от много векове насам и тя е изключително важна стратегически, както за европейските страни, така и  за Русия, процесът на евроинтеграцията на Украйна е стратегически въпрос в мащабите на световната политика. Ако преди 5 години привържениците на евроинтеграцията наброяваха не повече от 30%, то днес, повече от половината население на Украйна подкрепя евроинтеграцията. Броят на привържениците расте с всеки изминат ден и се превръща в решаващ фактор. Украйна ще бъде в състава на Европейския  съюз, ако не в най-близко бъдеще, то в не много далечно. Предполагам това да се случи през 2015-2017 г. Във всеки случай, до 2020 година.

-  Каква е вашата прогноза за политическото и икономическо развитие на страната през 2014г.?

- Що се касае до икономическото развитие, то днес, както и през целия период на своята независимост, Украйна не е реализирала напълно своя потенциал. Особено в областта на енергетиката, транспортната инфраструктура, селското стопанство, машиностроенето. Осъществени са структурните изменения и мащабната приватизация, която приключи през 2013 година с продажбата на големи енергийни компании. 

От  2014 година, вече на основата на частната собственост и пазарната икономика ще започне икономическото развитие на страната, отначало достатъчно бавно и трудно. Но аз се надявам, че алгоритъмът на развитието ще е както  във всички развити страни. И подписването на Споразумението за асоцииране с Европейския Съюз и по-нататъшния статус на Украйна като пълноправен член на Европейския Съюз ще дадат възможност за привличане както на инвестиции, така и на нови технологии. Това ще позволи напълно да се реализира икономическият потенциал на страната, която притежава уникално географско положение, колосална ресурсна база и най-важното - многонационален, трудолюбив, високообразован, с развита култура и самосъзнание, велик украински народ.