Диктаторите имат една обща черта: за нищо на света не искат да се разделят с властта

Огромен риск е, ако терористите получат ядрено оръжие - това ще бъде революция, ще промени правилата на играта, казва пред „Газета виборча“ генерал Джеймс Джонс, главнокомандващ силите на НАТО в Европа от 2003 до 2006 г. 


- Доналд Тръмп много пъти повтори, че НАТО е остаряла организация.

- НАТО не е остаряла и ми се струва, че новият президент вече променя мнението си. За щастие, той се вслушва в съветниците си по национална сигурност. Но – наистина е време да адаптираме Алианса към реалностите на XXI век, да докажем, че НАТО остава важна организация, която е способна да свърши задачите, с които сега не се занимава. НАТО е създадена, за да защити Западна Европа и други части на света от Съветския съюз. 
Преди ние реагирахме само след като бъде нанесен първият удар. Сега, когато има нови заплахи, като тероризма, новият стил на агресия от страна на Русия или проблемът със Северна Корея, ние не можем да се ограничим с „реагиране“, Алиансът трябва да стане много по-изобретателен. 
Не казвам, че на всеки няколко месеца трябва да влизаме в конфликт с някого, а че трябва да работим за предотвратяване на потенциални конфликти. На мен ми се струва, че жителите на Европа и още повече американците и до ден днешен не разбират напълно защо НАТО ни е нужен.

- Тръмп осъзнава ли, че заплахите не са само в Близкия Изток, а и в Европа? Имам предвид нападението на Русия срещу Украйна. Ще се заеме ли новата администрация във Вашингтон с тази тема? 

- Да, макар че дяволът е скрит в детайлите. В края на президентския мандат на Барак Обама и сега, при Тръмп, САЩ започнаха да засилват присъствието си в Европа, особено в Източна Европа. Нашите войски се намират в България, Румъния, Полша, Балтийските страни. Това е отговор на окупацията на Крим от страна на Москва и защото Кремъл продължава да ескалира проблема в Украйна и в Близкия Изток. Натискът върху Русия не трябва да се ограничава само във военната сфера, той трябва да бъде икономически и енергиен. Има маса начини да се даде сигнал на Москва, че действията и са напълно неприемливи. 

- Можете ли да си представите ситуация на партньорство или искрен диалог с Русия? 

- Имаше време когато това изглеждаше реално. От 2003 до 2006 година аз бях главнокомандващ силите на НАТО в Европа, тогава нашите отношения с Русия бяха много добри. Когато по време на първия мандат на президента Барак Обама бях съветник по националната сигурност всичко изглеждаше добре: имахме споразумение за съкращаване на въоръженията, Обама имаше отлични отношения с президента Дмитрий Медведев. Аз действително мислех, че Русия е решила да заеме място в евроатлантическото простраство, а не извън него. 

- Но…

- Но в нашия свят един единствен човек може да промени всичко. И той се казва Владимир Путин. Той се върна на президентския пост със съвършено различна концепция за политиката, и, сега на нас, за съжаление, ни се налага да се справяме с този проблем.

 - Правилно ли беше решението на Доналд Тръмп да бомбардира сирийската авиобаза? 

- Това беше абсолютно необходимо. Администрацията на Обама даваше сигнали, че не се интересува от сирийския проблем. Тези сигнали достигаха до нашите съюзници в Европа и което е по-важно – в арабския свят. Арабските страни решиха, че сме се концентрирали в Азия и сме се отвърнали от тях, поне те така го възприеха. Това беше поредица от грешки по време на „арабската пролет“, свалянето на президента Мубарак в Египет, крайно погрешните бомбардировки в Либия, след които не се появи план за възстановяване на страната след Кадафи. 
Освен това, най-голямата ни грешка беше, че ние не си направихме изводи от това, че Башар Асад пресече „червената линия“ още през 2013 година, когато използва химическо оръжие против гражданите на собствената си държава.  
Терористичните организации и Владимир Путин разбраха, че Вашингтон е слаб, и се възползваха от това.
Бомбардировката на сирийската авиобаза беше знак, че позицията на САЩ към тази част на света се променя. Честно казано, аз бих подкрепил идеята да бъде унищожена цялата сирийска авиация.

- Може ли напрежението, предизвикано от Северна Корея да прерасне във военен конфликт?

- Корея е много опасна, дори само заради това, че ние не знаем какво точно се случва на нейна територия. Има много малко канали за комуникации, те се поддържат с посредничеството на Китай. Ако Китай поиска би могъл да контролира всеки корейски ръководител. Разбира се, при условие, че човекът, който управлява Северна Корея, е рационален и вменяем.
Диктаторите имат една обща черта: те за нищо на света не искат да се разделят с властта. И обикновено я губят, когато неправилно оценяват ситуацията.Такава опасност съществува сега в отношение на Северна Корея. Ким Чен Ун може и да бърка в разчетите си. Засега той няма такова оръжие, което е способно да заплашва САЩ, но има ракети, с които може да унищожи столицата на Южна Корея и да долетят до териториите на няколко други държани – наши съюзници в тази част на света. Ким Чен Ун трябва да си дава сметка, че ако опита нещо такова, американският отговор ще бъде съкрушителен и той ще изгуби властта си.
Аз се надявам, че тактиката, която е избрана за сдържане ще позволи да бъде запазено статуквото и да бъдат избегнати военни действия. Аз съм съгласен с мнението, че ако Китай поиска да завземе Северна Кореа (а той иска) под свой контрол, би могъл да направи това, но няма да е окончателно решение на проблема.

- В света има толкова много огнища на конфликти, че бъдещето започна да предизвиква все повече тревога.

- XX и XXI век силно се различават един от друг. Развитието на технологиите, социалните мрежи, разнообразните и, често, непредсказуеми събития се сблъскват с реалните възможности на конкретните страни. Появиха се заплахи от страна на сили, които действат в рамките на няколко държави. Имаме Иран с неговия ядрен потенциал. Той може да даде оръжия на ХАМАС или друга терористична организация, върху която няма влияние нито една отговорна страна. Възниква огромен риск, защото ако терористите получат ядрено оръжие това ще бъде революция, която напълно ще промени правилата на играта. Ние трябва да действаме по-сплотено.
Организациите, които през миналия век работеха напълно ефективно, сега са длъжни да действат значително по-бързо. Аз имам пред вид НАТО, ООН, а също така и Европейският съюз. 
Ние във Вашингтон също трябва да сменим стила на действията си, за да издържим на сблъсъка със съвременния свят: реалният свят, а не такъв, какъвто ние бихме искали да го виждаме. 

Превод: Faktor.bg