БНБ отказа техен експерт да участва в ревизията на одиторите, проверявали тезора на властта, казва пред Faktor.bg Ваня Донева, председател на Комисията за публичен надзор на одиторите, регистрирани в България

Интервю на Мая Георгиева

- Г-жо Донева, през последните седмици упорито се коментира, че Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е трябвало да контролира работата на KPMG - одитора на КТБ и да действа превантивно. Какво предвижда закона, това възможно ли е да се случи, според правомощията, които имате?

- Искам да започна с едно наблюдение. Струва ми се, че в обществото се насажда мнението , че одиторите фалираха банка КТБ. Одиторът не може да фалира, което и да било предпирятие, отговорността се носи изцяло от мениджмънта и зависи от управленските действия на оперативното ръководство на КТБ. То носи отговорност за изготвянето и представянето на финансовите отчети, които в последствие одиторът трябва да завери.

Несъмнено обаче, одиторите изпълняват изключително важна обществена роля, защото много широк кръг от хора и институции разчитат на тяхната работа, за да имат доверие във финансовите отчети на отделните предприятия. Затова отговорността на одитора пред обществото е достатъчно висока, особено, когато става дума за структури като банки, енергийни дружества, пенсионни фондове и т.н.

Но ръководството, в случая на КТБ, извършва определени сделки или финансови операции. Одиторът проверява дали тези извършени стопански операции са отразени достоверно във финансовите отчети и дава мнение върху тях.

Одиторът обаче има друга много важна отговорност - да подхожда достатъчно скептично, да има нагласа към съмнение, към бдителност по отношение на отделни несъответствия, които са в резултат на грешка или измама и биха оказали съществено влияние върху финансовия отчет. Одиторът не е детектив, но е длъжен да забележи, ако има индикатори за измама, така наречените червени флагове, за да може да информира съответните органи – банков надзор, ДАНС.

Що се отнася до надзора, осъществяван от комисията, бих искала да обърна внимание, че същият не е предварителен, не е текущ , а единствено последващ контрол върху дейността на регистрираните одитори. Имам чувството, че и по този въпрос има неразбиране за ролята на одитния регулатор.

- Тоест, одиторът KPMG е трябвало да забележи, че седем фирми са регистрирани на един адрес или че фирма с един служител получава за старт ъп бизнес кредит от 50 милиона. Това ли са тези индикатори за измама, за които говорите?

- Не искам да конкретизирам, имайки предвид, че още сме в разследване, но в случая с КТБ отговорността на одитора се свежда до това -видял ли е такива индикатори , ако ги е видял - изследвал ли ги е, анализирал ли е техния ефект и дали е спазил законовото изискване да уведоми банковия надзор на БНБ. А ако не го е направил - защо? Дали ако одиторът не е забелязал тези индикатори за измама, означава , че той не е бил достатъчно скептичен и се е предоверил на преценките на ръководството на банката.

Говоря за индикаторите за измама, защото в обществото усилено се коментира съществуването на измамна схема в КТБ. Тези въпроси, съществуват ли индикатори за измама и забелязани и докладвани ли са от одитора по подходящ начин, проверяваме в разследването, което вече е към края си.

- Пред кого е отговорен одитора?

- Одиторът е отговорен не само пред закона. На първо място е отговорен пред потребителите на информацията - инвеститори, кредитори, клиенти, в случая акционерите на КТБ. Но основаната отговорност е пред външните ползватели на информацията, той трябва да се произнася дали финансовите отчети на банката са достоверни, като под достоверност се разбира информацията в отчета да е представена вярно и честно.

Така че с една дума - отговорен е пред обществото като цяло, защото законът е дал единствено и само на него правото да дава оценка за достоверността на финансовата информация.

Тоест, той продава сигурност на заинтересованите страни - вложители, акционери, инвеститори, общество, институции и дава увереност, че това което ръководството на банката твърди за финансовото състояние е достоверно.

- А Комисията как е намесена в този процес , как осъществява надзор над одиторите като цяло?

- Публичният надзор над регистрираните одитори е нова дейност за Европа и света като цяло. Необходимостта от такъв надзор се появява през 2003 г. в САЩ вследствие фалита на публичната компания „Енрон“, а след това, през 2006 година в Европа одитът става публично регулирана професия, както са регулирани банките, застрахователите, енергийните дружества и друти дейности с висок обществен интерес. Така и одитът е приравнен към тези обществено значими дейности.

В България надзорът над регистрираните одитори става факт през месец октомври 2008 г. Ролята на публичния надзор е да провери дали одиторът качествено е извършил своя одит, да има още един, външен поглед, който да бъде независим гарант за качеството на предоставените одиторски услуги като цяло.

Надзорът технически се осъществява чрез проверки, които по закон се извършват веднъж на три години на цялата одиторска практика и чрез разследвания.

Разследванията се извършват при сигнали или при самосезиране, когато Комисията забележи по-висок обществен интерес или напрежение в определени високозначими отрасли на икономиката, какъвто е случая, за който питате- КТБ.

Напоследък прави впечатление, че се увеличава броят на сигналите. Бих казала, че Комисията се задъхва, защото освен тях ние сме в кампания на планови проверки, които за тази година са 69, а разполагаме само с 15 инспектора за над 700 регистрирани одитори.

- В някои от сигналите споменават ли се KPMG и КТБ?

- По отношение на КТБ се самосезирахме още на 25 юни, като взехме решение да проверим работата на одитора KPMG, т.е. четири дни след като банката беше поставена под специален надзор.

Имаме и сигнал от акционери в банката, те са заинтересована страна в случая. Ще проверим и посочените от тях факти.

- Какво е установило досега разследването?

- Поискахме от БНБ да ни предостави експерт, който да бъде част от екипа, тъй като нормативната уредба е много специфична, работи се с наредби на самата Централна банка, но БНБ ни отказа.

На терен успяхме да влезем месец след решението ни. Няма как разследването да не се проточи – първо, защото проверяваме петгодишен период от 2009 до 2013 година. Второ, трябва да се прегледа огромна по обем информация и документи.

Всички тези обстоятелства ни забавят, но трябва да ви кажа, че от нашето взаимодействие с надзорни органи в други европейски държави, там продължителността в такива разследвания също не е малка.

- Длъжен ли е одиторът да сезира надзорните органи-БНБ, КФН?

- Одиторът е задължен да докладва на банков надзор относно финансовата информация, необходима за надзорни цели.

Ако установи индикатори за измама е длъжен да ги изследва, да оцени техния ефект върху финансовия отчет и да ги докладва на банков надзор.

- Не е ли скрит дяволът именно в тези обтекаеми формулировки, които се използват, както в одиторската практика, така и в критериите за надзор?

- Да, може и така да се каже. Трябва да уточним, че международните одиторски стандарти са съставени на базата на принципи, а не на правила. Оставена е възможност за професионална преценка - как да се подходи в конкретния ангажимен. А ние проверяваме доколко одиторските доказателствата са достатъчни, уместни и надеждни в подкрепа на одиторските заключения и мнение.

Има разлика между плановите проверки и разследванията. При плановите проверки се оценява цялата одиторска практика на база извадка от изпълнени ангажименти за съответствие с международните одиторски стандарти. Проверява се преди всичко изградената и функционираща вътрешна система за контрол на качеството в одиторската фирма, адекватност на човешки и времеви ресурси и възнаграждения. На база на тези критерии се дава обща оценка.

Когато става въпрос за разследване обаче, там вече имаме конкретен ангажимент с конкретни проблеми, посочени в сигнал до комисията или отразени в медийното и общественото пространство, в случаите на самосезиране. За да има сигнал или да сме се самосезирали, значи има конкретен проблем по конкретен одиторски ангажимент.И тогава извършваме много повече допълнителни процедури при разследването, за да сме достатъчно обективни. Затова и разследванията продължават по-дълго.

- На какъв етап е разследването на дейността на KPMG спрямо КТБ?

- На финалната права. Не мога да се ангажирам с дата, но сме на етап изготвяне на доклада. На този етап няма как да дадем предварителни изводи и заключение, докато разследващият екип не излезе със становище.

- Кои са хората, които ще трябва да вземат решение?

- Решенията се взимат от колегиалния орган. Комисията е от петима души, включва председател и четирима членове, които по закон са номинирани от БНБ, КФН, Министерството на финансите и професионалната организация - Института на дипломираните експерт -счетоводители.

- Какви са санкциите, които може да бъдат наложени на KPMG, ако се установят сериозни несъответствия и неспазване на закона?

- Регистриран одитор се наказва с глоба или имуществена санкция. Максималният размер по закон е 20 хил лева. Най-строгото наказание е временно отнемане на права за срок от две години.

- Какво показа казусът КТБ от гледна точка на надзора?

- Още от 2009 година се говори за промяна на европейското законодателство – идеята е да се засилят функциите на регулаторите, което стана факт през месец май на настоящата година.

В сега действащия закон правомощията на комисията не са достатъчни, за да могат да реализират ефективно вменената й крайна отговорност по отношение дейността на регистрираните одитори.

Би било полезно комисията да разполага със звено, което да се занимава с анализ и оценка на риска, за да можем да напипваме възможни рискове, които са изцяло системни, а не конкретни. Всичко обаче е свързано с финансов и човешки ресурс.

Ако има нещо положително от целия този казус с КТБ, е че се видя ролята на Комисията като надзорен орган.

Иска ми се да вярвам, че всички предложения, които ние като комисия, работейки пет години сме натрупали като опит ще бъдат взети под внимание при транспонирането на европейското законодателство чрез изготвянето и приемането на нов Закон за независимия финансов одит.