Все още е рано да се говори за стратегия на Алианса към Черноморския регион

Русия ще изпадне в криза поради катастрофалния курс, поддържан от настоящото държавно ръководство, въпреки амбицията да възвърне сферите си на влияние, смята експертът

Михаил Найденов е експерт в сферите на отбранителната политика, международната сигурност и международните отношения. Работи в Министерството на отбраната от 2001 г. Към настоящия момент е държавен експерт в дирекция “Отбранителна политика“. Завършил е през 2000 г. специалност „Международни отношения“ в СУ Св. „Климент Охридски“. Специализирал е в Училището на НАТО в Оберамергау, Германия, Националната школа по администрация (ENA), Франция, Шведския колеж по национална отбрана и Европейския колеж по сигурност и отбрана.

Интервю на Александър Малинов, glasutnamladitehora.wordpress.com

Настоящото интервю се дава изцяло в лично качество и по никакъв начин не ангажира Министерството на отбраната!

- Г-н Найденов, как бихте коментирал последните събития, свързани с националната сигурност на България? Наистина ли сме свидетели на „тежка пропагандна война с елементи на хибридни атаки“, както се изрази министър Ненчев?

- Изцяло говоря в лично качество - напълно съм съгласен с даденото определение. Днес сме не само свидетели, но и потърпевши от използването на хибридно въздействие. Хибридната война като динамично развиващ се феномен днес има различни измерения , с помощта на които агресорът постига желаното въздействие върху набелязаната страна, като едно от тях е информационното. Това, което наблюдаваме през последните дни е добре направлявана мощна информационна кампания, насочена към създаване на объркване сред държавните институции и българското общество. В крайна сметка целта беше постигната.

- Липсва ли способност на българската държава да обяснява външната си политика на гражданите? Сякаш липсва синхрон между институции и министерства, който бива използван от медии с цел манипулация на информацията. В тази връзка, как бихте оценили реакцията на президента, премиера и министъра на отбраната след появата на новината за т.нар. „флотилия“ и различните медийни интерпретации по темата?

- Цялостното усещане след направените изявления е негативно. Създаде се чувство, че държавата се оправдава за нещо, което все още не е извършено и което всъщност не е напълно ясно какво е по своята същност и обхват. Затова казвам, че хибридната атака в случая успя, защото постави и тримата ръководители в отбранителна позиция, едва ли не да се обясняват по тема от сюжет, в който те са вкарани неочаквано и против волята им. В резултат на това общият тон на пресконференцията създаде усещането за един нерешителен и разколебан съюзник. Това, в крайна сметка изпраща лош сигнал към останалите страни от НАТО. В лексиката доминираха отрицанията, т.е. това, което няма да се прави, а не това, което всъщност трябва и следва да се направи. Независимо, че беше подчертано не веднъж, че България може да участва в инициатива в Черно море, но само в рамките на НАТО, това остана на заден план и незабелязано на фона на отрицанията. Реакциите в чуждите медии не закъсняха. Ройтерс говори за това, че съюзникът България се е подал на натиска на Москва, а някои медии в Русия открито и пренебрежително твърдят, че страната ни се е огънала и е „обърнала гръб“ на НАТО. Независимо от това, какво са искали да кажат тримата ръководители, в психологически план усещането сред обществото, а и сред съюзниците ни, е най-малкото за колебание и нерешителност. Следва да се отчита, че подобни реакции от наша страна могат да действат окуражаващо за оказване на бъдещ натиск върху страната ни и общественото мнение с използването на информационните инструменти на хибридната война.

Нека сега да разгледаме и положителните моменти. Те са два, макар и в тежката сянка на създаденото общо впечатление за оправдаване и обърканост. Първо, реакцията на тримата беше бърза. Очевидно институциите са научили урока си от досегашните прояви на медийни манипулации по темата отбрана и сигурност и реагираха незабавно като свикаха въпросната пресконференция, за да пресекат по-нататъшните опити да се експлоатира пуснатата в ход дезинформация. Второ, независимо, че това остана на заден план на фона на създаденото първоначално впечатление за отстъпление, все пак беше ясно заявено (при внимателен прочит на стенограмата), че България може да участва в инициатива в Черноморския регион, но само в рамките на НАТО. Именно в рамките на Алианса, но не и в регионален или друг формат. Това всъщност напълно отговаря на националните ни интереси като съюзник. Това беше положителният момент, около който и тримата трябваше да изградят комуникацията си с медиите и обществото в онези решителни минути. Да се фокусират върху това, какво можем да направим, какво можем да подкрепим, върху това, какво искаме в съюзен формат, а не върху това какво не искаме. Дано бъде бързо научен и този урок.

- Каква всъщност е стратегията на НАТО за общи действия в Черно Море? Изглежда Алиансът казва едно, а политиците в България имат по-различни виждания.

- В настоящия момент все още е рано да се говори за стратегия на Алианса към Черноморския регион. Вероятно в близко бъдеще могат да бъдат взети решения в тази насока, но нека изчакаме най-напред да мине срещата на високо равнище във Варшава. Що се отнася до политиката на НАТО спрямо региона, а също така и до тази на ЕС, на първо място трябва да се направи ясна, задълбочена и точна оценка на това, което се случва по отношение на сигурността. Тази оценка следва да бъде споделена от всички страни-членки и въз основа на нея да се разработи стратегия за колективно действие.

Всичко това трябва да взема предвид коренно променената среда за сигурност, в която се намираме днес след незаконното анексиране на Крим от страна на Русия и систематичната дестабилизация на Украйна. Следва да се отчитат и възможностите на Русия да използва деструктивния потенциал на „замразените конфликти“ в региона и най-вече трябва да се следят действията на Москва в посока засилване на руското военното присъствие в Черно море и особено изграждането на способности за възпрепятстване достъпа на съюзни сили до този регион (т.нар. A2/AD – Anti-Access/Area Denial Capabilities). Накратко казано, Русия води активна ревизионистка политика на възвръщане в максимална степен на изгубеното влияние на бившия СССР, като следва своя ясна стратегия. Част от руската стратегия е воденето на хибридна война и най-вече значителното усилване на военните й способности в Черноморския регион до степен, в която се нарушава значително военния баланс. Предвид водената от Москва външна политика и политика за сигурност, всичко това крие значителни рискове за сигурността на останалите държави от региона, вкл. и България.

Ето защо е необходимо да се укрепват националните и колективните способности за отбрана, като един засилен ангажимент на НАТО и ЕС към сигурността в Черноморския регион напрактика е без алтернатива. Въпросът е възможно най-скоро да се намери подходящата форма на едно засилено ангажиране на НАТО със сигурността в региона.

Що се отнася до втората част на въпроса Ви относно политиците, които имат други виждания, мога да кажа, че тяхното поведение води до откриване на неприемливи рискове пред националната ни сигурност в светлината на променената стратегическа среда и в крайна сметка до компрометирането ни като съюзник. Без да влизам в подробности защо и как се е стигнало до поведението на някои политици у нас, позволете ми да използвам израза „хибридни политици“, които водят „хибридна политика“ и което превръща държавата ни в „хибриден съюзник“. Не като своенравен, но отговорен, съюзник, както някои биха искали да изглеждаме, а като „хибриден съюзник“. Това значи раздвоена държава, с раздвоена политика, на която в крайна сметка не може да се разчита. В крайна сметка превръщането ни в „хибридна държава“ е мерилото за успеха на „хибридната война“, която се води срещу нас. За съжаление, това днес не е особено далеч от истината.

- Kаква е ролята на Турция в тази обща стратегия на НАТО?

- Турция винаги е следвала първо своите национални интереси в региона и ги е налагала, благодарение на потенциала си, независимо от останалите съюзници от НАТО. Традиционно Анкара се противопоставя на евентуално присъствие на Алианса в региона. В това отношение Турция и Русия имат един споделен интерес и той е да не се допуска НАТО в Черно море, независимо, че двете държави си съперничат по много направления, включително в сферата на сигурността. Стратегически Турция иска да има доминираща роля в Черно море и нейният главен съперник е Русия. Същото важи и за Москва.

Какво би могло да се промени евентуално за в бъдеще предвид променящия се в полза на Русия баланс на силите в региона още е рано да се каже, но дори и Турция да се съгласи НАТО да влезе в Черно море, под една или друга форма, и да има осезаемо присъствие (разбира се в рамките на позволеното от режима от Монтрьо, който Турция в никакъв случай няма да се съгласи да се промени), непременно Анкара ще се стреми да има водеща роля и последна дума. Това определено не е в наш интерес.

- За много хора в България войната в Украйна е нещо далечно, което не ги засяга. Обяснете ни защо именно руската анексия на Крим създаде нуждата от засилване на присъствието на НАТО в Черно Море.

- Незаконното анексиране на Крим и последвалата систематична дестабилизация на Украйна ни поставиха в една нова стратегическа ситуация. НАТО, включително и България, реагира незабавно и още на срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. бяха взети редица решения, от които произтичат конкретни мерки за укрепване на колективната отбрана. Най-вече на съюзниците, разположени по източните граници на Алианса, вкл. и България. Обърнете внимание, че тези решения водят до укрепване именно на отбранителния потенциал, но не и на нападателния.

По тази тема много се спекулираше и продължава да се спекулира. Проруските информационни кампании, услужливо поддържани и от някои наши медии и политици, говорят че едва ли не НАТО се въоръжава, за да води война срещу Русия, което всъщност не е вярно. Целта на тези изфабрикувани манипулации е де създадат впечатлението, че да изграждаш собствената си отбрана и да допринасяш за укрепването на колективната в рамките на НАТО е едва ли не превъоръжаване, дори дрънкане на оръжие, насочено срещу Русия. Следователно, според тази изкривена логика, да се предприемат действия за укрепване на отбранителния потенциал значи за де готвиш да нападаш някого. Ето в този манипулиран наратив бяхме вкарани през последните няколко дни. И нашите власти, за съжаление, показаха признаци на нерешителност.

След анексирането на Крим Русия води активна настъпателна политика за възстановяване сферата на влияние на бившия СССР и тази политика е подкрепена и със съответния военен инструмент. По целия източен фланг на НАТО, от Прибалтка до Черно море, Русия се стреми да измени рязко военния баланс в своя полза и развива съответните военни способности за това. Последните руски военни учения показват една завидна способност за кратко време да се постига мобилизация на значителни по големина военни формирования и те да бъдат придвижвани бързо на големи разстояния. В това отношение НАТО все още изостава от Русия. Ето защо предприетите до момента от НАТО действия за укрепване на колективната отбрана са не само легитимни, но и желателни. По своя характер те са изцяло отбранителни. За това говори и техния мащаб. Най-малкото числеността на силите и средствата на НАТО, които са налични и които Алиансът възнамерява да разположи по източния фланг, са символични в сравнение с тези, които Русия държи по западните си граници, което говори че тези сили на Алианса са с чисто отбранителен характер. Тяхната цел е по-скоро да се изпрати сигнал до съюзниците на Изток, че ще им бъде оказана помощ в случай на необходимост.

- Как ще изглежда регионът ни след десетилетие – през 2026 година? Ще станем ли свидетели на разпадането на съюзи като ЕС и НАТО или напротив, те ще бъдат допълнени от нови членове?

- ЕС и НАТО ще преминат успешно изпитанията, дори и последиците от възможен BREXIT. От това двата съюза ще излязат по-силни. Въпросът е как ние ще понесем тези изпитния и ще успеем ли най-накрая да завършим започналия след падането на Желязната завеса все още неприключил преход.

Очаквам Русия да изпадне в криза поради катастрофалния курс, поддържан от настоящото държавно ръководство. Икономически страната няма да издържи на напрежението, както не можа бившия СССР. Едва ли обаче ще стане по-демократична в обозримо бъдеще. По-скоро виждам след десетилетие една Русия, преживяла нещо подобно, което преживя бившия СССР. Със свити сфери на влияние, възможно и частично дезинтегрирана, отдръпнала се към себе си, недемократична и с нереализуеми евразийски реваншистки амбиции, притисната на Изток от Китай и на Юг от ислямския фактор в Кавказ и Централна Азия. Впрочем, ако ме питате, там очаквам в обозримо бъдеще нещо да се случи, което да бъде използвано като пореден опит за мобилизиране на руснаците около сегашното им държавно ръководство.

В тази връзка НАТО и ЕС ще трябва да бъдат по-активно ангажирани на изток с установяването на стабилност. Двата съюза ще останат притегателна сила за интеграция на нови членове. Урокът, който обаче и двете организации трябва да научат е колко е трудно да бъдат трансформирани във функциониращи демокрации и пазарни икономики страните от бившия Източен блок. Необходим о е твърдо ангажиране с постигането на промени не само преди членството, но най-вече в периода след това. И най-вече да се инвестира в младото поколение, което е истинският носител на промяната. Именно от младите хора ще се изгради новият национално отговорен елит.

- Как трябва да се намери изход от затворения кръг на българската политика, която за младите хора в България е символ на корупция и липса на морал? С други думи какви са стъпките, които идващото поколения трябва да предприеме, за да се подобри състоянието на България?

- Основната задача си остава изграждането на върховенството на закона. Без постигането на една истинска правова държава не можем да имаме надеждна система за национална сигурност, включително и система за отбрана. Формално за толкова години преход ние имаме изградени демократични институции и на хартия отговаряме на условията за членство в ЕС и НАТО. Въпросът е какво е качеството на тези институции и това на техните политики. За да имаме ефективно функциониращи институции, които да осигурят просперитет на нацията, надеждна отбрана и достойно място на България в евроатлантическото семейство, ние първо трябва да изградим правова държава. Защото всичко започва с върховенството на закона. Ето това трябва да бъде фокусът на усилията на младите хора днес и утре.

*Интервюто се дава изцяло в лично качество и по никакъв начин не ангажира Министерството на отбраната