Интервю на Христо Стоянов

- Г-н Спасов, на 43-я ден от протестите каква диагноза може да бъде поставена на отношенията управляващи – протестиращи?

- Ако разглеждаме обществото като един организъм, то протестиращите граждани са примерно ръцете, които издават сигнал за някаква болка и дискомфорт. Но решението за отстраняване на проблема не можем да очакваме от протестиращите, а от управляващите, тоест, от мозъка на организма. Не може ръката да реши сама проблема с болката. Тя си изпълни задача, след като успя с жестове да подаде сигнал, че нещо не е наред. Властта трябва да предложи решение за лечение. И за това не бива да изискваме и да чакаме хората по площадите да намерят пътя за справяне с проблемите.

- Ако продължим с медицинската символика, която използвате, мозъкът, тоест, управляващите изобщо не се интересуват от болките на ръцете, тоест, на хората?

- Да, това е факт в поведението на Орешарски и партиите, които са го излъчили. Те демонстрират анестезия – обезболяване и смятат, че така проблемите се решават. Но пропускат, че когато се скъса връзката между мозъка и отделни части, то организмът умира.

- Какъв е смисълът от такъв мозък, който убива отделните си органи и цели собствената си смърт?

- Всеки безполезен инструмент или орган трябва да се отстрани – това е единственото решение. Това правителство е като апендикс, трябва да бъде изрязан, защото загноява и не върши работа.

- Но правителството отказва да подава оставка и не иска да чуе улицата?

- Рано или късно ще паднат от власт. Лошото е, че инфекцията от управлението им се задълбочава, но моите прогнози са, че скоро ще има развръзка.

- Обществото все повече се разделя на протести и контрапротести, има ли опасност от гражданска война?

- Вярвам, че и от двете страни има огромни групи, които са искрени протестиращи и вярват в определени ценности. Но не трябва да се залъгваме, че и от двете страни има един контингент от лица, които са вдъхновени от политически сили. Пагубно е да се нагнетява напрежение в обществото, след като имаме по-важни икономически и социални задачи, които трябва да решаваме.

- Обявихте, че на 23 юли вечерта е трябвало да бъдат бити депутатите, а не протестиращите, защо?

- Далеч съм от мисълта депутатите наистина да бъдат набити, но те трябваше да излезнат честно и спокойно, да разговарят с хората, да чуят какво им казват, а не да си контактуват чрез медиите. Нямам обяснение, защо народните представители се страхуват толкова много от избирателите си. Но едно съм убеден, че започнат ли депутатите да излизат от парламента с чекмеджета на главите, работата не е на добре и трябва да си дадат ясна сметка за това.

- Какви са изходите от тази обществена и властова криза?

- Големият проблем за изхода от тази ситуация идва от факта, че все още няма формиран нов ясен политически субект, който при едни нови избори да поеме щафетата и властта. Протестиращите бяха разочаровани от Орешарски. Самият аз имах много по-големи очаквания от този човек, приемах го за сериозен експерт. Но се оказа, че той не разполага с достатъчна самостоятелност за взимане на решение. Това ме възмути лично, но предполагам, че това изкара и хората на улиците. Орешарски не е заложник само на БСП и ДПС, но и на някакви корпоративни интереси. Знаят се връзките му с бизнесмена Васил Божков, а те са скрепени и с някакво кумство. В рамките на този парламент мисля, че все още има някаква възможност за ново правителство, еманципирано от олигарсите, а ако и това не се случи - да се върви към нови избори.

- Какви са переспективите пред дясното пространство?

- Надявам се да не излезнат два или повече политически субекта, а да се стигне до обединена десница. Лично аз работя в това направление. Ако се намножат отново много десни партии, ще повторим резултата от май.