Интервю на Мая Стоянова

 - Проф. Янакиев, при номинацията на тримата кандидати за патриарх имаше безпокойство, че църквата  може да се окаже пред разпад, от къде дойдоха тези притеснения?

- Съвършено прозрачни бяха обясненията и те бяха дадени от митрополит Йосиф – беше трудно да се постигне избор на трима кандидати за патриаршеския престол, както го изисква Уставът на Българската православна църква. Имаше 26 тура гласувания, но никой не успя да събере необходимите 10 гласа, освен Галактион. В крайна сметка митрополитите стигнаха до решението с 2/3 от гласовете на 14-те архиереи, което математически означава  9,33 в период, да бъдат приравнени на 10 и по този начин се излезе от тази ситуацията.

-  Виждате ли някакъв особен знак, че първият номиниран за патриарх беше дядо Галактион, една доста спорна фигура в БПЦ?

- За мен митрополит Галактион не е спорна, а безспорно недостоен за тази номинация, но не виждам никакъв знак в неговото излъчване. То може да има едно единствено обяснение – в началото има непримиримо спорещи помежду си две групи от митрополити, които имат и своите съображения за дебат. Но спорят ли помежду си непримиримо, те първоначално са гласували не “за”, а по-скоро “против” лидерите на тези групи. Поради тази причина, най-вероятно са слагали “да” за онези от митрополитите, които са имали най-голям шанс да препречат възможността да събере болшинство гласове някой от лидерите на групите. Така, според мен, митрополит Галактион, по недоразумение или по вътрешна сметка, е събрал 10 гласа. Независимо от това как ги е получил обаче -  по недоразумение, по вътрешна сметка или случайно, той все пак ги е събрал и това е много голямо изпитание пред Църковно -патриаршеския избирателен събор. Като човек в тройката, за него ще се гласува. А да се гласува за митрополит Галактион e канонически абсурд. Тъй като той не просто е известен със своята дълбока некултурност и с морални качества, които скандализират и църковното, и извънцърковно общество. Той е човек, за който има канонически съмнения дали изобщо е бил йерарх в църквата. Сам себе си титулува Върховен свещеноначалник на велик архонтски орден. Тук e особено важно да разделим двете неща. Архонството е признато по злополучно решение на Светия синод последните месеци преди кончината на патриарх Максим. Злополучно решение е, защото призна една титла, която е чужда на православната традиция и е порочно да бъде давана на хора със съмнителна репутация. Но въпреки това решение – добро или лошо, БПЦ никога не е признавала съществуването на какъвто й да било орден към църквата. Православната църква не признава дори монашеските ордени, камо ли орден, който се състои от хора, които не са миряни, не са църковни хора. Орден от такива лица не може да съществува, той не е легализиран от църквата, не е бил и никога няма да бъде легализиран. Галактион обаче без смущения се титулува Върховен свещеноначалник на такъв чужд на църквата корпоративен член, какъвто няма. Освен това той се титулува Свещеноначалник, което означава, че този непризнат, но и невъзможен в православието орден, има свещена йерархия - нещо, което е чуждо на църквата. Един архиерей, който е свещеноначалник в църквата, а едновременно с това е и свещеноначалник на нещо, което е извън църквата, е канонически абсурд, абсолютен абсурд. Това означава, че той е свещеноначалник и в църквата, и извън църквата, на нещо църковно и на нещо нецърковно. Това означава, че е отстъпил буквално от православната йерархия и не може да бъде православен йерарх. Като прибавим към това и настойчивото му самопредставяне като настойник на Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим, какъвто никога не е съществувал в православния мир и е разтурен в Католическата църква, това означава, че Галактион свещеноначалничества в най-различни тела извън църковните. Ще добавя нещо, което също е важно –  такъв орден не съществува, но дори и да го има, той е маргинален, той е орган, който придава фалшив ръст и самочувствие на хора, със съмнителна морална репутация. Следователно, митрополит Галактион, по моему,  безспорно е един отстъпник от православието.

- Имат ли шанс кръговете, които лансират Галактион, да успеят да го наложат  като водач на БПЦ?

- Аз лично не вярвам да успеят да го направят. Първо, защото чак толкова мощни те не са. Средите, от които произхождат архонтите, са вътрешно разделени помежду си – това са бивши ченгета, хора на тайните служби от комунистическия режим. Те са разделени в своите предпочитания, ако въобще имат предпочитания за това какъв да бъде българският патриарх. Нямат следователно необходимата мощ да въздействат върху всичките 142 души, които влизат в този Църковно-патриаршески събор до там, че да се стигне до избирането на митрополит Галактион за патриарх. Разбира се, обаче, моите опасения си остават, но и моята надежда, че е трудно да се осъществи подобна манипулация. Да кажем, че се надявам, че подобно безумие не може да влезе в главите на толкова много хора, които ще избират в неделя български патриарх.

- Ако приемем хипотетично, че Галактион бъде пробутан за патриарх, какво може да се случи с БПЦ?

- Преди всичко този човек, който вече е номиниран за избор на патриарх, е грешка, която направиха нашите архиереи. Това ще задълбочи и ще доведе направо до провал православната църква, ако църковният събор вземе, че го избере за патриарх. Това ще означава каноническо опорочаване на цялата БПЦ. А като прибавим към това непоносимите за църковния народ морални качества на владиката, най-вероятно ще доведе до разкол, при това този път от долу, спонтанен, същински църковен разкол, не дирижиран от горе  и от върховете.

- Кой от  другите двама кандидати  е най-достоен да сложи патриаршеската корона?  (Виж анкетата) 

- Неофит и Гавриил са най-доброто, което имаме и аз съм много удовлетворен от това, че двамата влязоха в тази тройка, въпреки всички трудности. Това означава, че който и от двамата бъде избран, ще бъде  един от между тези, които представляват най-доброто, с което разполага БПЦ. За хората, които са по-отдавна в църквата, отрадата за избирането на един от тези двама митрополити ще е толкова по-голяма, защото само преди 5-6 години беше публична тайна, че бъдещият патриарх след Максим най-вероятно ще се казва митрополит Дометиан. Все още изключително силни позиции имаше  митрополит Калиник, остатъкът от онези трима митрополити, които по времето на комунизма са наричани “хунтата”. В днешно време обаче те вече не играят главна роля, те са в ниманс, не се откроиха и по времето на архиерейските заседания, никой и дори не си помисляше, че някой от тях може да стане кандидат, което е отрадно също.

- Кои са качествата на двамата митрополити, които ги правят различни от  Галактион?

- Нека кажа по няколко думи за всеки един от тях. Митрополит Гавриил Ловчански няма само това добро качество, че не е бил сътрудник на ДС, но е и добър духовник. Той е образован духовник. Митрополит Гавриил е епископ, който за разлика от много други митрополити, живее един литургически духовен живот. Тоест, той е реален настоятел на своята епархия. Имам определена свързаност с Ловеч  и знам, че не е имало неделя, в която той да не е предстоятелствал лично Неделната Света Литургия, което не много архиереи правят. Гавриил е и онзи архиерей, който след като една централизирана комисия към Светия синод по канонизиране на мъченици, председателствана от митрополит Галактион, не свърши никаква работа, започна по линия на своята собствена епархия да издирва данни за църковни люде, пострадали за вярата си през годините на комунизма. Нещо, което не е правено от другите митрополити.

- За Гавриил обаче се знае, че е дълбоко свързан с Русия и дори го подозират за връзки с руските служби?

- Бих искал да кажа нещо много важно, което трябва добре да се знае. За Гавриил се говори, че е свързан с Русия, че върху него тегне сянката на Русия. Да, това е вярно. Но тук става дума за съвършено различна руска традиция. Митрополит Гавриил започва да става църковен човек, след като е  обърнат от Мать Мария Докторова – потомка на белоемигранти и един от онези светилници на православието, които са се запазили в комунистическа България от лъчите на дореволюционна Русия. Тоест, тя е представител на изчезващото в периода на комунизма старчество, а не става дума за съветски архиереи. Покрай нея и под нейно влияние инженерът по онова време - днешният митрополит Гавриил, се обръща във вярата и тръгва по духовното поприще. Тоест, той има една необичайна, нетипична духовна кариера. Това не е един типичен семинарски кариерист, който израства по стъпалата на религиозната йерархия. Той е очевидно един силно вярващ човек, който е готов да се откаже от светската си професия и да тръгне по пътя на монашеството покрай една старица, около която със сигурност ДС е слухтяла. След това той наистина специализира в Москва, където е в много голяма близост с митрополит Питирим, професор в руско духовно училище. За него се говори, че май бил от КГБ, но това не означава автоматично, че и митрополит Гавриил също е имал връзки с руските служби. Но е факт, че  свързаността с руския митрополит е била и по духовна, и по учена линия, което не трябва да се пропуска.

- Неофит е любимецът на покойният патриарх Максим, какво ще спечели православието, ако го замести на трона?

-  Митрополит Неофит Русенски, освен известните му качества, че е човек с осанка и харизматично присъствие, има едно друго преимущество. Много от нашите митрополити – и добри, и лоши, имат един така да го кажа пейзански бекграунд, хора със семинаристко тесногръдие. Докато митрополит Неофит е гражданин в най-общият смисъл – на човек от полиса, човек, който има и вкусът и културата да разговаря, да влиза в дебат, да представя някакво езиково равнище. Отдавна не сме имали такъв човек за патриарх. И ако изберат Неофит ще имаме възможността за едно подобряване на символичното лице на БПЦ, а диалогът между църквата и обществото биха се силно увеличили.

- Сянката на ДС обаче се показа и зад него, с какво е по-различен от другите владици –ченгета?

- Ще трябва да призная, че той бе обявен за един от сътрудниците на ДС. Но аз внимателно разглеждах материалите, които се съдържат за него и мога да кажа, че със собствените си очи съм видял един единствен документ – предложение за оформянето му като агент, с псевдоним „Симеонов”. Всичко друго, което е в негово досие, са материали по-скоро срещу него, тоест, предишни справки, които говорят, че митрополитът е силно привързан към църквата, че той е активен духовник. Освен това е бил свързан с един представител на орденовото православие - епископ Партений, който е един от онези деховници от времето на тоталитаризма,  открит антикомунист и героична фигура.  И няма споменаване, в което пред името на епископ Партений да не е написано “злостен враг на комунистическия режим” и “религиозен фанатик”. А митрополит Неофит е израснал до голяма степен и под неговото крило,  не само под това на патриарх Максим. Заедно с Гавраил са двама кандидати, които очевидно са най-доброто, което има църквата. 

- Може ли да очакваме едно възраждане на българската православна църква?

-  Нека да бъдем малко по-умерени. Ще бъде много добро за БПЦ, ако Неофит или Гавриил я поведат, но някаква решителна промяна от страна на патриарха не бива да се очаква. И то не заради нещо друго, а защото чисто уставно правомощията на българския патриарх не са толкова големи. Той не може да направи невъзможното. Патриархът е първи сред равни до голяма степен, той е първи измежду митрополитите, които според устава на православната ни църква имат много голяма автономия в рамките на своите епархии. Българският патриарх има два гласа в Светия синод, а всички останали по един, но другите са цели 14. Освен всичко друго, БПЦ така е формирала устава си, че се ръководи от древно правило, според което отношенията между предстоятеля и другите епископи е следното – никой от епископите не бива да върши нещо без правото на предстоятеля си, но и предстоятелят не трябва да върши и да решава нещо, без консенсуса на своите епископи. Това е уставното положение в БПЦ. Епископите не могат да вършат нещо, на което патриархът се противопоставя, но и патриархът не може да реши нещо, без съгласието на митрополитите. Символен е капиталът на българският патриарх, а не толкова властови.