Ако загубят изборите, лидерите от старата десница трябва да понесат и радикална политическа отговорност – да освободят постовете  на партийни водачи

ГЕРБ трябва непременно да спечели тези избори, ако иска да остане цяла, ако иска да остане и в бъдеще фактор в българската политика, казва пред Faktor.bg известният богослов и анализатор

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Янакиев,  един духовник - отец Паоло Кортези, бе прогонен от България,  какъв знак е за българското общество?

- Тук не става дума за скандал, става дума за позор. За позорно деяние, извършено от граждани на Белене. Когато обаче се размислим за по-дълбоките причини за случилия се позор, много често в медиите говорят, че отговорността лежи върху плещите на българските интелектуалци, на православната ни Църква и т.н. Аз мисля, обаче, че основно отговорност в този случай носят конвенционалните медии, които очевидно не си дават сметка, че разпространяват фобии по отношение на бежанците и призиви на определени интелектуалци в кавички, като проф. Михаил Константинов, който говори в най-гледаното политическо предаване, че най-важното сега е Европа да изпрати войски, за да ни пазят границите ( макар че той би трябвало да разбира само от цифри, доколкото си спомням този човек е математик, въпреки че започна да дрънка по всякакви въпроси). Това отзвучава в сферите на простолюдието с прояви на расизъм, ксенофобия и немилосърдие. Като се добави към това очевидно дълбокото безсъзнание за грях, дълбокото безсъзнание за елементарна човешка солидарност, тогава се стига до подобни позорни деяния. Изключително показателно е, че водачът на тази безобразна група, която е прогонила намерилото подслон в католическата църква в Белене сирийско семейство, е бил обвит – забележете -  с руското знаме. Българският национализъм е опасан с руски флаг, защото той не е никакъв „български национализъм“, а чист расизъм и фашизоидност, който безпогрешно разпознава олицетворението на фашизма в днешно време в световен мащаб - това е Путиновата държава.
Достойна е постъпката на католическия свещеник. Едва сега научихме, че католическата църква е подпомагала с хиляди левове Белене в продължение на месеци. Парите са прибирани, а сега свещеникът е прогонен. Не мога да коментирам този факт по никакъв друг начин, освен като позор. Има и някакъв особен симптом в България – аз бих го нарекъл „симптомът на непокаяните градове“. Белене изглежда е един от тях, разбира се изключвам всички граждани на този град, които са вероятно съвестни, вероятно милосърдни, вероятно християни. Но това е град, в който десетилетия наред са извършвани невероятни престъпления. Няма думи за покаяние, нито сълзи, някакви травми върху съзнанието на тези хора - очевидно тези десетилетия по никакъв начин не са оставили отпечатък. И понеже в началото на всяка православна литургия, в така наречената малка ектения народът пее един стих от псалмите, който на църковно-славянски гласи „Господ хранит пришелци“, в превод – „Господ пази, съхранява странниците“, ще трябва да знаете, че онези, които нарушават тази Божия воля – защото Господ пази странниците, ще получат наказания от Господа. Интересно би било какъв ще е по-нататъшният жизнен път, така да кажем – на този разбойник, който е прогонил сирийското семейство, обвит с русия флаг. Подозирам, че неговият живот няма да се сложи щастливо и безметежно по-нататък, защото Господ не забравя да санкционира греховете.

-   Близо сме до датата за предсрочни парламентарни избори, но усещането е че те не водят до никъде – заговори се за манипулации, за Костинброд 2, възможно ли е да влезем в изборна спирала?

- Не мога да бъда сигурен дали ще има драстични манипулации или се готви нещо подобно на Костинбродската афера. Но моето мнение е, че от времето на предишния ни разговор преди няколко месеца нищо съществено не се е променило. Ако трябва да кажа какво все още не ми е ясно в тези избори, е дали ГЕРБ или БСП ще имат макар и минимална преднина в дните след 26 март. Специално употребявам израза „ще имат преднина с един или два процента“ и избягвам израза „ще спечелят изборите“, тъй като конфигурацията е такава, че нито ако БСП имат с няколко процента повече от ГЕРБ, нито ако ГЕРБ изпреварят БСП с няколко процента, това ще означава, че една от двете политически партии е спечелила изборите. Защото голямата интрига ще бъде след това – кой с кого ще съумее да осъществи коалиция, така че да може евентуално да управлява страната. 
Не ме изненадва това, което отдавна някак си се вижда като тенденция – ръстът на така наречените патриотически формации. Те нарастват на вълната на ксенофобиите, на манипулативно поддържаните страхове от така наречените бежанци, от старателно стилизираната от българските медии като „разпадаща се Европа“ и от подгряваните, не без усилието на руската държава русофилски настроения в страната. Аз затова ги назовавам тъй наречените националистически или патриотически сили, тъй като тяхната основна характеристика е, че са антиевропейски, макар и в различна степен, но всичките до една проруски. Така че това е един много странен национализъм. При това положение, аз просто не знам какво ще се случи след изборите. Не съм оптимист, не мисля, че ни чака нещо добро.

- Какви  са възможните сценарии?

- Ако спечели все пак народната или по-скоро народняшката партия ГЕРБ, както я определям, при почти пълното отсъствието на традиционни десни политически субекти в бъдещото Народно събрание, тя ще бъде принудена да се коалира с този патриотичен или по-скоро антиевропейски алианс, който няма да ни доведе до нищо добро. Ако пък спечели БСП, тя също ще се коалира с някоя от другите партии, които са проруски и антиевропейски настроени. Тогава направо казано фашизоидните тенденции в нашата политика ще вземат решителен превес. И едната, и другата ситуация, следователно, не вещаят нищо добро.

- До къде ще стигне разбитото дясно на тези избори, има ли шанс поне една от десните формации да прескочи бариерата от 4%?

- Това е следващото нещо, което няма  как да доведе до изненади и което аз предвиждам, за мое голямо съжаление - крахът на традиционните десни политически сили. Ще бъда изключително учуден, ако някоя от двете партии –  „Да, България“ или ДСБ и присъдружните й организации, успеят да влязат в следващото Народно събрание. Предвиждам и съм почти сигурен, че това няма да се случи. Малко вероятно, но все пак граничещо с възможното, е единствено Реформаторският блок от  традиционните десни формация да има някакво място в следващия парламент. В предишния разговор си спомням, че призовавах към единство на традиционните десни политически сили, но до такова единство не се стигна и поради тази причина аз съм почти убеден в техния крах, като изключвам РБ, който все пак има  някакви шансове. Това, което стана ясно и то по някакъв начин потвърждава моите предвиждания, е онова, което ни казват социолозите – че традиционният десен, градски, антикомунистически, политически съзнателен електорат, продължава да е стагниран между 8-10%. Ако се върнем назад в годините и направим една справка, ще видим, че тези политически сили запазват непрекъснато един устойчив процент избиратели. На тези избори тези 8-10% избиратели ще бъдат разделени между три политически субекта – РБ, „Да, България“ и „Нова Република“, които ще се борят за тях. А това обрича тези съзнателни, градски, антикомунистически десни сили да не бъдат представени в следващото Народно събрание, или да бъдат представени по един изключително минимален начин. Аз мисля, че това е най-тежката политическа отговорност, която изпокаралите се и разбили се помежду си десни сили, които съставляваха до скоро РБ в разширения му вариант, носят. Убеден съм, че след 26 март, когато стане ясно, че поне две от трите политически формации не влизат в парламента, техните лидери трябва да понесат и радикална политическа отговорност – да освободят постовете  на партийни водачи, на които се провалиха. Разбира се, тук трябва да направя една уговорка. Партията на Христо Иванов е нова и поради тази причина тя има за себе си оправдание, че тепърва ще се развива, че има основание да участва и в следващи избори. Но върху нейните плещи също тежи отговорността точно тези 8-10% десни български избиратели да се колебаят - нея или някоя от съперниците й в дясно да изберат. 

- Как  обяснявате факта, че след всичко, което преживяхме по времето на Виденов, Станишев и Орешарски, подкрепата за БСП е стабилна. Толкова късопаметни ли сме или носталгията по миналото ще се окаже ахилесовата пета на българския избирател?

- Твърде магическо и самозаклинателно е това „ние“…За голямо съжаление ние въобще не сме „ние“. В България има, метафорично казано, два народа. Единият съвсем не желае нашата интегрираност в Европа, не долюбва и направо откровено мрази евроатлантическата ни ориентация, живее с много по-дълбоки от комунистическо-носталгичните тежнения към Изток, към Евразия, а не към Европа. И това е една значителна част от населението, което, ако в предходните години, поради серията крушения и неуспехи на БСП – авангардът на този „друг“ български народ, беше притихнал, то сега след победата на техния кандидат Румен Радев е отново обнадежден. Аз написах един текст, в който подчертах, че с реваншистки намерения в момента са изпълнени хора, които, макар и неоткрито, но буквално епидермално мразят това, което се случи в България през тези 28 години. Това са бившите милиционери и кадесари, за които самата цветност на новото градско българско население, неговата самостоятелност, самата му, ако щете, нахаканост и артистичност буквално ги отвращава. Това са хора, които искат да имат срещу себе си едно уплашено население, готово всеки момент да предостави документите си за проверка, което да се притаява, да слуша, което да се страхува. Вместо това те имат граждани, които не се информират от централни медии, които да ги манипулират,  население което може да чете на чужди езици, може да пътува свободно из Европа и да попива „отровните“ според тези люди ценности. От друга страна, в България вече има хора с откровено евразийски и проруски настроения и това, което се случва през последните години у нас, ги изпълва с невероятна ненавист. И ето сега изведнъж на хоризонта се задава някакъв особен алианс на реванш. Тръмп и Питун могат да се разберат, а в България президент е един човек, свързан с БСП, висш офицер. Това им дава надежда. Това най-вероятно повдига и вълната на тяхната подкрепа. Това обаче е от една страна. От друга страна, обяснението за възхода на подкрепата на БСП се дължи и на един процес, който неминуемо настъпва в политическа партия ГЕРБ. Моята дефиниция за партия ГЕРБ, която никога не съм крил и съм я изразявал експлицитно и пред нейния лидер е – партия ГЕРБ е партия на властта. Да, по-скоро дясна, да – проевропейски ориентирана, но типична партия на властта, която печели толкова повече и толкова по-лесно, колкото повече и по-често печели. Но когато една такава партия веднъж загуби, тя изпада в много опасна криза. Ако загуби втори път, тя тутакси ще загуби силата си на партия на властта и онези, които са я подкрепяли, ще се отлеят от нея. Партия ГЕРБ се намира точно в такава кризисна точка. Тя трябва непременно да спечели тези избори, ако иска да остане цяла, ако иска да остане и в бъдеще фактор в българската политика. Защото ако загуби за втори път, онези, които я припознават като партията на властта и поради тази причина гласуват за нея, много скоро и бързо ще престанат да я подкрепят. Така че ето тези две тенденции – реваншиският алианс, в световен и в нашенски вариант, и кризата в партията на властта, водят до тази конфигурация, която в момента виждаме. В този смисъл, аз даже бих казал, че позициите на БСП не са чак толкова високи, колкото могат да бъдат.

- Има ли някакъв полезен ход за лидера  Борисов, който може да обърне резултата от вота на 26 март в полза на ГЕРБ?

- Господин Бойко Борисов има един абсолютно неотрицаем талант – той може да говори с онова, което се нарича „народ“, в широкия смисъл на думата. Той не е най-любимият персонаж на българската интелигенция, на съзнателното и политически ангажираното столично гражданство. Но той е човек, който има голям талант да влиза, така да се каже, под кожата на масовия български избирател. В този смисъл всичко зависи от неговия инстинкт, даже ако щете от личната му харизма на последната права от предизборната надпревара. Обаче аз съм обезпокоен от една особена, не точно пасивност, но най-малкото неактивност от негова страна, която буквално не мога да си обясня. Отново Бойко Борисов си подготвя, според мен, капан. Така както по време на изборите за президент, когато сам падна в капана си, като каза, че ако кандидатът на ГЕРБ не спечели - подава оставка, от където започна и кризата в партията и регенерацията на БСП. Сега отново чета негово заявление – че ако ГЕРБ не бъде първа политическа сила, тя няма да участва в управлението на страната. И при все, че ГЕРБ има по-добри шансове и изгледи за коалиции, с които да надделее над една евентуална лява коалиция. Не мога да разбера,  в този смисъл, какво става – Бойко Борисов желае да загуби изборите или желае да ги спечели? На този въпрос той трябва да отговори. Отчитам, разбира се и това, че повече от конвенционалните медии са ориентирани по-скоро към БСП. Но все пак трябва да признаем, че социалистите произвеждат повече събития в тази кампания. Разбира се, че трябва да бъде уловен пулсът на деня и във всеки момент трябва да бъдат намирани поводи за атакуване на политическия противник. 

- Оформи ли се вече образът на служебното правителство, независимо ли е, както ни го представя президентът Радев или задкулисни играчи му дърпат конците?

- Служебното правителство за мен е абсолютно безлично. По-безличен служебен кабинет до този момент ние не сме имали. Но в това за мен няма нищо учудващо. Мисията на това служебно правителство, произведение на новоизбрания президент Радев, е една единствена – да не извършва излишни движения, за да не доведе това до спиране на инерционния възход на БСП. Защото този служебен кабинет, излъчен от президент, издигнат от БСП, безспорно от самото начало се свързва с БСП. Дори и министрите му да не са откровено свързани с БСП, за никого не е тайна, че те са най-малкото благословени от тази партия и са на тези постове, защото социалистите не са против тях. Но това правителство трябва да извършва единствено и само едно нещо – да пази спокойствието и тишината в страната, за да не започне руинирането на доверието към БСП поради служебното правителство, което всички подозират, че е на БСП. Успоредно с това, че засега успешно изпълнява заданието – да се пази тишина и да не извършват излишни движения, тоест да се живее в управленско безличие, това правителство, разбира се, извършва всичко възможно, за да осигури онази инфраструктура на изборния процес в страната, която да бъде в полза на БСП. В това отношение всички приказки за този кабинет – за балансираност, за улегналост, за надпартийност, за експертност и т.н., са просто смехотворни и за всеки човек, нелишен от политически разум, нямат абсолютно никакви основания. Това е вторият ешалон на БСП, това е резервният отбор на БСП, това е остатъкът от царската партия НДСВ, която бе прибрана до този момент в един сандък. Тя беше извадена сега и изглежда ще продължи да бъде вадена във всеки един момент, в който БСП хем иска да управлява, хем все още не може да управлява, просто докато подготви времето за своето встъпване във властта.

- Президентът Радев отчете свършеното през първия месец от встъпването си в длъжност с видеклип в интернер. Той обаче сякаш не желае да общува с медиите и да отговаря на въпросите, които вълнуват българските граждани…Какви са вашите впечатления от настоящия държавен глава?

- Какво да кажа за президента Радев…За мен това е човек, без абсолютно никаква политическа харизма, без ярка външно-политическа визия. Това е човек, който все още предпазливо изразява своите проруски убеждения, пак също защото не трябва да се извършват резки движения преди 26 март, когато БСП се надява да спечели. Но президентът Радев си остава това, което е от самото начало – един човек, който не посмя да каже, че Крим е анексиран от Русия. Който не посмя да се изкаже ясно и отчетливо за нашата евро-атлантическа ориентация. Това е един президент на безвремието, какъвто той най-вероятно ще си остане. И ако неговото безвремие съвпадне с новото, поредно безвремие, което ни подготвя БСП – тежко ни и горко…!

- Безспорен факт е, че руската хибридна война намира добра почва у нас. Идеологът на Кремъл Дугин  внушава, че Западът не ни е нужен, защото има драматичен разлом между православието и католицизма, между православието и протестанството...

- По отношение на маниакалните псевдо профетически приказки на Александър Дугин този път ще се въздържа от коментар. Омръзна ми от политическа инструментализация и употреба на християнството, на християнските конфесии и особено на православието. Няма никакъв разлом между православието, католицизма и протестантизма. Тези приказки са можели да бъдат говорени в 19 век от старите руски славянофили, но в днешно време те звучат просто смехотворно. В страна като Русия, където между 3 и 7% от населението са съзнателно и църковно-православно вярващи, за никаква православна Рус не може да се говори. По същия начин не може да се говори и за някакъв антикатолизицъм и възраждане на някакво православие в България, макар че определени кресливи зилотски гласове се опитват да ни го внушат. В края на краищата християните в Европа – и православни, и католици, и протестанти, са малцинство в едно все по-секуларизиращо се море. Между тях противоречия, в собствения смисъл на думата „драматични“ противоречия, с изключение на старите догматически разделения, въобще няма. Някой се опитва да ги създаде, да ги използва, някой се опитва да ги изобрети, буквално казано. Само че това са абсолютно политически изобретения, нямащи нищо общо нито с православните, нито с католиците, нито с протестантите. 

- Руският посланик  обяви, че с президента Радев е обсъждан работен сценарий за предстояща визита на Владимир Путин у нас. Какво може да очакваме след активизирането на руската дипломация в България, не става ли все по-реална заплахата страната ни да бъде отклонена от евроатлантическата си ориентация?

- Разбира се, че това е целта на цялата политическа върхушка на „другия“ български народ, за който споменах. В интерес на истината засега все още нищо, кой знае колко тревожно не е извършено в България. Каквото и да е говорил президентът Радев, каквито и интервюта да е давал руският посланик, нищо рязко не е извършено в страната. Това не означава обаче, че няма да бъде извършено и особено, ако БСП доминира в следващия парламент и успее да излъчи правителство. Тогава наистина нещата ще станат много тревожни.