Интервю на Христо Станчев

-  Проф. Петков, какво се случва с ПОК „Доверие”? Всекидневно излизат все по-скандални факти за предстоящата продажба на компанията, каква е истината, какви са рисковете?

- Няма и не може да има една единствена Истина - за  сделка на тъмно, какъвто е случаят с „Доверие”. Има обаче  доказан факт: това са корпоративните и медийни манипулации на заинтересовани финансови агенти – както на тези, които очакват да спечелят, така и от страна на онези, които ще загубят от сделката. Затова всекидневно ни занимават с техните кавги – кой колко е изпомпал от фонда, кой какви намерения има за бъдещо източване на парите и фалиране на кампанията  и прочее.

Жалкото е, че държавата следи  по обичайния бюрократично-пасивен маниер развитието на скандала ( изключвам  оповестените становища на Комисията за финансов надзор, които имат за цел да успокоят публиката и осигурените лица). Опасявам се, че когато чиновниците и парламентът се сетят да реагират, ползвайки своите правомощия и инструменти, ще бъде късно.

Вече преживяхме няколко такива мини-атомни бомби, които избухнаха поради безхаберие, некомпетентност и корупционно поведение на управляващите – БТК, Кремиковци, ОЦЗ - Кърджали. Ефектът от техните стартови, полукриминални „приватизации” и последващи сенчести препродажби беше като този при оръжията за масово поразяване: изоставени/пустинни индустриални зони, масова безработица и бедност, огромна емиграция и пр. 

Само че в аферата „Доверие” е скрит още по-голям разрушителен заряд, защото става дума за парите и партидите на над 1 250 000  българи и за огромна сума от осигурителни вноски – 2 милиарда лева. Страхувам се да мисля за последиците, ако аферата стигне своя „логичен” край и споровете навлязат в съдебна фаза. Наскоро в статия Кеворк Кеворкян напомни за случая с печално известния , включително и у нас англйски магнат Робърт Максуел. Скандалът с неговия фонд разтърси не само английската, но и международната пенсионно-осигурителна мрежа, базирана на капиталовия принцип. Грабежът на пенсионни пари принуди Маргарет Татчър да предприеме драконовски мерки срещу финансовите спекуланти. Това е  един от малкото случаи, в които  разбирах и подкрепях нейната неоконсервативна и анти-профсъюзна политика. Но българският еквивалент на Татчър го няма....

- Къде са синдикатите при тази опасна игра – в, или извън аферата?

- КНСБ, паралелно с мениджмънта на ПОК „Доверие”, направи първата логична стъпка: поиска информация и прозрачност за водените преговори между мажоритарния собственик „Виена Иншуърънс Груп” и ...неизвестния дотук купувач ( фактът, че вече се знае името- Юнайтед Кепитъл , не променя по същество ситуацията). От медиите научих, че УС на „Доверие” е подал колективна оставка в знак на несъгласие с непрозрачната продажба. Само че синдикатът не може да подаде такава оставка, освен евентуално да оттегли своя представител от Надзорния съвет на компанията. Пак от медийните съобщения се вижда, че КНСБ е най-активната организация в опитите да се извади от инерцията държавната машина- парламент, правителство, президент, регулаторен орган.

Само че това не е достатъчно. Ръководството на КНСБ вероятно си дава сметка, че ако бомбата гръмне, първият пострадал ще е самият синдикат. Защото той е съосновател на ПОК „Доверие”, организация с най-голям принос в привличането на над 1,2 милиона участници в пенсионния фонд. 

Помислете само: всеки шести българин е доверил парите си на този пенсионен фонд. Сигурен съм, че при евентуален срив, осигурените най-напред ще поискат отчет от синдиката, не от компанията. Затова са необходими радикални контрамерки, ефикасна защитна стратегия.

-  Посочете конкретно необходимите мерки?

- На първо място-ултимативно искане към правителството и парламента за незабавно обсъждане на сделката и предотвратяване на финансовите щети за осигурените лица. Интересите на корпорациите не са най-важните; на преден план са тези на осигурените българи. Тях трябва да гарантира с изпреварващи действия държавната власт.

На второ място, да стартира кампания за самозащита на осигурените. Няма друга финансова институция с толкова многобройни инвеститори/спестители. Вярно е, че 1 милиард лева нов държавен дълг, срещу които протестират хиляди граждани от няколко седмици, са много пари. Задължително е да се знае за какво точно ще се похарчат тези публични средства. Но 2 милиарда лева са два пъти повече, при това са частни пари, поименно внесени и записани в сметките на ПОК „Доверие”. Ако изгорят те, следва да очакваме национална социална революция. Синдикатът трябва да реагира с масови протести-всеки ще ги разбере.

На трето място, КНСБ има добри международни връзки и трябва да атакува на солидарна основа непрозрачната, корпоративно неотговорна и непазарна политика на мажоритерния собственик. Президентът на КНСБ е и международен експерт по социална политика и не трябва да чака да го изпреварят събитията. 

Аз на свой ред възнамерявам да изляза с Отворено писмо до „Виена Иншуърънс Груп”, в което ще поставя директно въпроса за тяхната корпоративна отговорност; ще алармирам и компетентните институции в ЕС.

Но най-голямата, бих казал стратегическата отговорност на синдикатите, е свързана с цялостната ситуация в пенсионно-осигурителната област. Доскоро – от нерационални реформи и заради кризата- страдаше само първият стълб, сега  се клати третият. Защото аферата „Доверие” ражда масово недоверие в социалния успех и пазарната адекватност на пенсионната реформа, базирана на капиталов принцип.

Моето мнение е: няма кой друг освен синдикатите да поиска цялостен преглед (независима експертиза) на състоянието на тристълбовата пенсионна система и последващи законодателни промени за защита на осигурените лица и техните работодатели. 

Техните вноски са български инвестиционен ресурс; компаниите, които досега ги управляваха, печелейки достатъчно , убеждаваха обществото, регулатора и осигурените лица , че умножават поверените им пари. Време е за генерална проверка!

Аз не съм сигурен, че всички компании, управляващи пенсионните фондове у нас, през всички периоди, са спазвали този корпоративен принцип. Нужни са емпирични доказателства и то -  предоставени по нова методология за изчисление на доходността. Имам предвид методология, разработена от  независими финансови експерти, с участието на синдикатите и работодателите.

-  Разкажете по-подборно за старта на инициативата с фонд „Доверие”. Вие, като първи председател на КНСБ, сте сред съоснователите?

- Така е! „Доверие” беше изградена по наша инициатива и по модел, предложен от първите ни партньори от Израел: Групата „Кардан”. Само че когато водихме преговорите - и в Тел Авив и тук, в София, договореностите бяха други. 

Първо, КНСБ да държи над 35% от акциите на управляващата компания. Стартирахме с 49%, но впоследствие, след моята оставка, този дял е бил намаляван чрез продажба на акции и днес е около 1%. Кажете ми, какъв контрол може да се упражнява с това символично число!

Второ, заложихме на стратегическо партньорство с „Кардан”(впоследствие с TBIH). КНСБ добросъвестно изпълняваше задълженията си и за няколко години броят на осигурените стигна 100 000,  500 000,  после над 1 милион, а днес е милон и четвърт. Без най-голямата обществена организация и нейната мрежа трудно можеше да се постигне такъв резултат- над 30 % пазарен дял! Аз ходих като експерт в Сърбия, Украйна и другаде, за да убеждавам местни синдикати да се включат в международната мрежа на „Доверие”. По онова време тя обхващаше 9 страни от региона. 

 После са започнали препродажбите – заразната болест на спекулативните глобални финансови пазари през 90-те години и през следващото десетилетие. „Кардан” отдавна го няма; неговият представител в България Шалом Шпилман, с когото работихме ръка за ръка три години, е преминал в друга финансова ниша.

Зная, че някои ще възразят, че такива са общоприетите пазарни практики. Да, но абсолютно нерегулирани,  т.е. освободени от всякаква държавна намеса пазари има само в обществата, които  практикуват т.нар. анархокапитализъм и се срещат по периферията на модерния свят. Тоест там, където неолиберализмът проби с най-уродливите си форми. Българската държава и социалните партньори, както и местни и международни финансови спекуланти наложиха правила за работа на пенсионно-осигурителните компании, които ги правят в голяма степен непрозрачни и рискови предприятия. Доказателство за това са изнесените факти (част от тях потвърдени от КФН) за източване или неправомерно използване на средства от фонда на „Доверие”. 

Затова  днес се чудим на кой господ служат кандидатите да гушнат милиардите на фонд „Доверие” . Как да ги разпознаем? Те са пръснати по целия свят и формално принадлежат към различни религиозни култури. Само че  тяхното верую е едно и също- доминирано от безпределна алчност.

-  Какво излиза, че КНСБ капитулира пред глобалния спекулативен пазар, а осигурените може да станат негови жертви...

- Вижте, абстрактното понятие „глобален пазар” в случая ни говори твърде малко, за да се ориентираме кой кой е в шумотевицата по случая с „Доверие”. Има конкретни компании, които са участвали в сделките за управление на пенсионните пари през последните 15-18 години и те се знаят; знаят се също имената на корпорациите-прекупвачи; пазят се и документите и решенията на КНСБ за оттегляне от дяловото участие. И т.н. 

Така че, ако има факти за финансови спекулации, лично и корпоративно обогатяване, изпомпване на фонда и т.н., те рано или късно ще се разкрият. Ако има медийни сплетни и клевети, зад които стоят користни интереси, също ще излязат на светло. 

Само че с това одисеята на финансовите злоупотреби в България няма да свърши. Причината е следната: няма как да идентифицираш и разплетеш една по една корпоративните криминални мрежи, смятайки, че те са автономни. Конструкцията им е направена по модела, който напомня за мафиотските мрежи: семействата се командват на овтономен принцип, но големите и изгодни сделки се съгласуват, родовите връзки се преплитат и т.н.  Ето защо и международните сенчести бизнес мрежи са се преплели по такъв начин, че започнеш ли с разплитането на първата, установяваш, че същите играчи участват във втората, третата е в следващите мрежови групировки;  така е по целия ландшафт на явните и неявни финансови и банкови институции в постдемокрацията (периодът след края на 80-те години). 

Вижте какво става с потенциалните купувачи на ПОК „Доверие”: едни са от Русия, други в България, трети действат в покрайнините на Лондон, четвърти са в Австрия, пети са регистрирани по офшорните острови и т.н. и т.н. Казано по народному : играчите в спекулативния бизнес-сектор са се преплели като свински черва. Иди се оправи в тази нарочно конструирана бъркотия. Изходът е само един: да се промени цялата конструкция.

Ето още един, при това фундаментален въпрос, който трябва да влезе в пакета от искания на автентичното, недирижирано от партии и корпоративни групировки  протестно движение. Без да се демонтира спекулативно построения модел на финансовите и банковите пазари, през няколко години ще избухват бунтове на онеправданите, но без особен резултат.