Отказът от национализъм в неговите крайности, не следва да води до чуждопоклоничество

Крещяща е нуждата от нова дясна и социалдемократическа партия, казва внукът на бившия български премиер

Рачо Петров е внук на генерал Рачо Петров, бивш премиер, оглавявал в началото на миналия век две правителства на България. Наследникът на известната фамилия трескаво следи всичко случващо се в България след изборите от май. 

Рачо Петров – младши, е бивш зам.- министър на икономиката в правителството на Филип Димитров. От години е извън държавния сектор, живее в Германия, но следи детайлно  процесите  на управление в страната.

Интервю на Христо Попов

- Г-н Петров, от седмица сте в България, как намирате страната след 160 дни граждански протести?

-За съжаление по-зле от преди месец. Редица факти повдигат сериозни въпроси, които съзнателно или не остават без отговор! Някак си основният лозунг "Оставка" виси във въздуха. Някой съзнателно се опитва да насочва свирката към нищото, а това поражда редица основателни въпроси: исканията на гражданите от март-април тази година не са отправени към новото правителство, а това е удобно основание да не дават отговор.След като няма въпроси – няма и отговори, а тогава какво е основанието за искането "оставка"? Нищо не чувам да се говори за монополите, за безобразията в електроразпределението,  за цените на отделните доставчици на електроенергия в букета на НЕК. Въпросите с газоснабдяването на страната са също забутани в удобна мъгла още от управлението на предишните правителства. След като тези важни въпроси не се задават и не се търси дебат по тях, искането за "оставка" изглежда като опит за реванш от загубилите изборите и останали извън парламента.Но някои хора си представят демокрацията по нашенски. След извънредни избори неспечелилите ги ще имат отново поле за изява и така до края на държавата България.

Убеден съм , че ако продължаваме да не уважаваме себе си, не може да искаме да ни уважават другите. Винаги ще се намерят "гости" , които да ни поучават как да се демократизираме, кое е „ляво” и кое „дясно”, (например дебатът за ГЕРБ, б.а.) и ние умилително да слушаме и да кимаме с глави било на посланици или на европейски партийни лидери, непознати в собствените си страни. Отказът от национализъм в неговите крайности не следва да води до чуждопоклоничество. 

Разбира се политическите митинги на ГЕРБ и на БСП и ДПС, едвали помагат за намиране на изход от кризата, особено когато бившият министър-председател  Бойко Борисов  дебелашки се шегува с сегашния като преквалифицира длъжността му от изборна в държавна. Но тези различия писателят Карл Майн явно не е уточнил във "Винету".

Разбира се управляващите също не закъсняха с свои изпълнения. Митингът в София не  е най-подходящото място за поднасяне на извинения за Възродителния процес, по презумпцията - "По добре късно, след 24 години, отколкото  никога", защото ни преследва нова болест - избирателен шовинизъм. Извиненията за нарушените права и свободи на турците от БКП би следвало да прозвучат отдавна, но най-напред в парламента. Разбира се, след така поднесеното извинение не закъсня и искането на Местан за индулгенция, че ДПС не е етническа  партия, но нашенска действителност!

Когато коментираме темата за опасностите, предизвикани от 5-6 хиляди емигранти,  следва да помислим и за имиджа на страната ни, стъпкан от роми, просяци и инвалиди, създаващи палаткови лагери и търсещи чрез измами социални помощи  във Франция, Швеция, Холандия. А в България никой не изисква да се спазва законът -даващ права , но пораждащ и задължения. Всички тези въпроси, търсят спешно решение, което видимо не може да се получи на митинг, но пък не чувам да се задават и от демонстрантите. 

- Притеснява ли ви натрапващата се полицейщина в центъра на София, колко време може да се задържи една власт със сила?

- Притеснява ме излишната, вредна и  показна демонстрация на сила, но като имам предвид, че много от ръководителите, на най-високи постове в полицията  и специалните служби са от предходното правителство, не се учудвам. Недопустимо е един широк периметър от центъра да е отцепен от полицията.Търси се скандал, а не запазване на спокойствието и намиране на оптимален изход от  създалата се ситуация.

- Какви са според вас основните  икономически грешки на кабинета „Орешарски”?

- Титлите, с които се представят много от министрите и заместниците им, не могат да заместят практическия опит, какъвто управляващите за пореден път показват, че не притежават. Преди всичко липсва каквато и да е идея за реиндустрализация на страната, за събуждане на икономиката, без която е немислима и разумна социална политика, здравеопзване и образование. Като панацея кабинетът залага на данъчната политика, забравяйки, че какъвто и процент да сложиш от "0" си е пак "0". Продължаваме да плащаме данък  и на неолиберализма, без никой  от рекламиращите го икономисти и политици да е доказал ползата от него. В тази посока сериозна е отговорността за налагането на тези теории на  "Отворено общество" и десетина сродни структури и фондации. Докато не бъде потърсена отговорност от виновните лица за безобразното състояние на държавата във всичките й измерения, не виждам нищо добро. Има повече от достатъчни факти за търсене на персонална отговорност, но и това правителство с подозрително мълчание заобикаля реалността.Започвам да си мисля, че действително съществува договореност между бившите управляващи със сегашните за замазване на факти и истини. Няма как да приемем, че разплитането на скандала с Христо Бисеров трябва да се предизвика от чужди специални служби, а „отлично” работещите наши звена по сигурността да нямат представа. За съжаление кадровиците са там, където е държавната баница , а БСП едва ли са първи в редицата, ако искат да запазят мандата си. Примери в тази посока колкото искаш и нещата не започват и не завършват със случая „Пеевски”.

- Става все по-ясно, че рестартирането на проекта "Белене" е основната цел на този кабинет, какви са опасностите за България от руската енергийна зависимост?

- Проектът "Белене" е обречен на провал още от неговото събуждане, тъй като реализирането му е резултат от стремежите на един или друг клан, а не от осъзната и доказана икономическа потребност. При инсталирана към момента около 12 гигавата мощност, достигнатата  върхова потребност е от около 6-6,2 гигавата. Какъв е тогава  смисълът от тази централа? Всяка монополна зависимост е фатална за държавата, което беше причината при воденето на преговори, в които съм участвал и аз, откровено да се посочи този факт.Тук не става въпрос за качеството на руските реактори, които с новата си генерация са международно признати. А за монополната зависимост, в която ще бъде поставена страната ни, например, заради доставката на ядрено гориво. Всяка уважаваща себе си държава би избрала друг доставчик, за да има баланс. Съществуват и още редица фактори, които следва да се имат предвид когато се коментира темата за втора АЕЦ, но ново решение за "Белене" едва ли ще бъде скоро на дневен ред.

- Реалистичен ли е сценарият БСП и ГЕРБ да направят правителство с нов премиер, по подобие на очакваното в Германия между Меркел и социалистите?

- Вероятно никого няма да изненадам, че аматьорският кръжок "Народно събрание" представлява представителство на различни кланове, в чиято основа стои до болка познатата БКП. Ако е в интерес на запазване на властови позиции, липса на търсене на отговорност за похабената собственост и финансови престъпления, за абсолютната безотговорност и разбиване на държавата, то съм убеден, че биха се съюзили и с дявола!

- Какъв е изборният шанс на Реформаторския блок и роящите се центристки и националистически партии, има ли нужда от нов десен субект?

 - Някой вижда ли нещо ново в политиката? Просто определени кръгове се стремят да контролират целия спектър. При критично състояние на икономиката и държавата се създава подходяща почва за краен национализъм - шовинизъм, който често се подхранва от виновниците за сегашната криза, прехвърляйки проблемите от болната на здравата глава, или търсене на виновници зад граница. Нуждата от нова и силна дясна партия е крещяща, както и от истинска  социалдемократическа, но не в множествено число. Необходима ни е обаче и национална доктрина, за да видим къде сме стигнали и къде искаме да отидем. Време е да разберем какво искаме да е бъдещето на България - колония или съвременна европейска държава, но изборът трябва да направим сами!

- Дядо ви ген. Рачо Петров как би реагирал в тази кризисна ситуация за България?

- Мисля, че достатъчно показателни са два факта от историята. Първият е русофилският бунт в Русчук, провокиран от руския императорски двор, който се води от Олимпи Панов, съвипусник във военната академия Петербург с дядо ми и близък негов  приятел. Регентите изпращат Рачо Петров да потуши бунта и той се справя със задачата. Олимпи Панов е пленен, отказал условията за помилване  и е разстрелян за измяна на клетвата към родината. Години по-късно княз Фердинанд се обръща към Рачо Петров с искането избягалите бунтовници офицери да се върнат отново в българската армия с получените руски звания, но дядо ми отказва. Един възможен компромис би бил връщането им в българската армия със  званията, които са имали когато са емигрирали. Поради липсата на съгласие, дядо ми напуска армията, но четири годни по късно е служебен, а след това и редовен министър-председател.

Другият показателен случай е при детронацията на княз Батенберг. Регентите, на първо място Стамболов трябва да се противопоставят на руската намеса в държавата чрез дипломатическият им представител, като задачата е поставена на дядо ми. Това се отнася особено за Североизточна България, тъй като дипломатическият представител Кубарс се опитва да агитира сред офицерите.

Днес вероятно дядо ми би поискал отзоваването на немския дипломат за недопустима намеса при окупацията на студентите, като действията му не са за първи път, спомнете си акцията с френския посланик.