Борбата за мястото на наследника в Кремъл вече е започнала

В Русия ще активизира конфликти на всички нива – на федералните елити, регионалните елити, олигарсите, населението, казва известният анализатор пред радио „Свобода“

- Говорите за „епохата на Путин“, но какво по същество означава това, по какво се отличава от която и да било друга „епохата на…“?

- През V век преди новата ера в Китай възниква школата на „законниците“, която се базира на това, че единствен източник на правото е волята на императора.  Тази теория притежава определена привлекателност и създава една утопия, според която, ако възникне несправедливост, но ти успееш да стигнеш до императора, той ще дойде и ще раздаде справедливост.
Дори е имало шеговита песничка: „Къде си, къде си, вожде, да спреш несправедливостите“.
Съветската власт, сталинската епоха се крепи в значителна степен на тази концепция. Това е съветско изобретение – да бъде подменен съдът с „жалби на трудещите се“, на които трябва да се реагира. 
Когато Путин дойде на власт – трудно е да се каже какво е имало в главата му, но както изглежда – някаква каша. Но това, което обяви в самото начало на президентстването си: ще строим управляема демокрация, говори за това, че той, може би несъзнателно, но се е опирал на тази китайска философия.
В продължение на много години той достатъчно последователно реализира тази концепция, като непрекъснато концентрираше в ръцете си все повече власт, решавайки проблемите, които са „успели да достигнат“ до самия Путин.
Възниква въпросът – изобщо имал ли е Путин още някакви идеи. На мен ми се струва, че в главата му е някакъв идеологически хаос: от една страна той говори за пазарна икономика, от друга – за някаква планова съветска икономика. Изминаха почти 20 години, а той така и не се определи за кое от двете се застъпва. 
Но той имаше още една геополитическа идея, която изигра най-драматична роля – че разпадът на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на века и, че  трябва да се „съберат руските земи“.

Това беше катастрофална грешка, но не само негова. Вицепремиерът Дмитрий Рогозин, когото отначало Путин изпрати като посланик в НАТО , много пъти е казвал, че "мека сила", "умна сила" – всичко това са глупости, а значение има само грубата, физическа, въоръжената сила. Съчетанието от мисълта, че трябва да „се съберат руските земи“ с идеята, че не съществува никаква друга сила, освен грубата физическа сила, доведе до катастрофални последствия.

Отначало, кой знае защо, започнаха с Грузия. Саакашвили веднъж коментира, че не разбира смисъла на руската политика в Закавказието, аз се подписвам под неговите думи, защото също не разбирам. Слава Богу, тази война завърши бързо и, за голямо съжаление, беше бързо забравена и в Русия, и на Запад, само Грузия я помни. Но ако войната в Грузия беше приета от руското население и от световната общност като нещо не особено значително, то с Украйна нещата не се развиха така, макар от самото начало да беше очевидно, че да се обедини „руския свят“ с въоръжена сила е абсолютно нереално начинание.

И така – Крим беше анексиран, започна войната в Донбас, а после…В Казахстан ли ще нахлуем или, не дай Боже, в Прибалтика, които са членове на НАТО все пак? И ако Крим беше превзет относително безкръвно, което не смекчава геополитическата вина, то войната в Донбас е нещо съвсем различно.

И трябва категорично да кажа, че Путин нищо не направи за руското население, което се оказа извън пределите на РФ. Никой не мрази Путин повече от руснаците в Украйна, повярвайте ми.

- Вие описахте режима на Путин, но сега твърдите, че идва краят му.

– Преди всичко, диктатурата и монархията са много различни. Монархията предполага съсловно общество, божествена санкция –това е задължителен елемент – Божий помазаник на земята. А диктаторът е човек, който се опитва да укрепи своята власт на пусто институционално пространство, залагайки на раздаването на облаги и разчитайки на личната преданост. 

Защо смятам, че епохата на Путин завършва? Първият път, когато той след двата президентски мандата  сложи в президентското кресло Медведев, практически целият елит беше убеден, че Путин ще се върне на власт.

С какво е различна сегашната ситуация?  Дори и чисто физически Путин доближава пределната възраст. През 24-та година той ще бъде на 72 години. Той не може да изиграе ролята на Дън Сяо Пин, защото китайският лидере имал ясна съдържателна стратегия, той е знаел какво е нужно на страната, знаменитите „четири модернизации“.

А, според мен, Путин просто няма никакви съдържателни идеи. 
Глеб Павловски беше казал, че Путин е тактически, а не стратегически гений, той е майстор в лавирането, но нищо не може да каже по стратегически въпроси. Той е някакъв PR-ски президент, на когото организират „директни връзки с народа“, общува си с него, обещава разни неща… Но аз не мисля, че такава линия на поведение ще бъде ефективна.

- Тоест, елитът вече не е толкова сплотен около Путин, започват да го отписват от сметката? 

- На всички вече е ясно, че Путин си отива. Може той да се страхува, допускам го, но след 2024 година той не може да остане, а още по-малко да повтори трика с Медведев. Разбира се, Путин би искал всичко да мине гладко и безопасно за него, но доколко ще се случи не е ясно. 
Но сега възниква въпросът – какво да се прави занапред? Мисля, че целият елит е консолидиран около позицията, че не трябва да се допускат свободни избори, защото ще бъде изгубен контролът над ситуацията в страната. Следователно, пак ще бъде разигран вариантът „наследник“.
Ето как ще се развие политическата криза в Русия:

1. Епохата на Путин приключва. Това е неоспорим факт, независимо от това, колко дълго Путин ще остане президент 
2. Да се критикува Путин за това, в което е виновен и за това, за което не е виновен, вече няма смисъл 
3. Няма смисъл да се обсъждат проблемите на вчерашния и даже на днешния ден. Трябва да се гледа в бъдещето
4. Борбата за мястото на наследника вече е започнала
5. Легитимността на Путин ще пада, независимо от това, какви проценти ще получи той на изборите
6. Дори Путин да запази поста си до 2024 година, той все повече ще се превръща в „куцо пиле“. Неговата власт ще отслабва все повече
7. Наследникът, който и да е той, няма да има легитимността на Путин
8. На Путин му прощават и това, за което е виновен, и това, за което не е  
9. На наследника му няма да простят нито това, за което е виновен Путин, нито това, за което не е. Що се отнася до самия наследник – на него няма да му прощават нищо
10. Проблемите ще изискват непопулярни решения
11. Намалената легитимност на лидера ще отслаби властта
12. Отслабването на властта ще активизира конфликти на всички нива – на федералните елити, регионалните елити, олигарсите, населението – в властта на всички нива. Не трябва да забравяме и съществуващите идеологически и национални конфликти
13. Силовото решение на всички конфликти е невъзможно. Въпросът не е толкова в наличието или отсъствието на сила, а в трудността да се вземе решение. Всеки конфликт изисква решение на въпроса кой е прав и кой е виновен. Такива институции не съществуват – те или не са създадени, или са унищожени.
14. Нарастващите разнопосочни и на множество нива конфликти ще доведат до там, че страната ще започне да се разпада. Това може да приеме формата на „парад на суверенитетите, а също така на протести пред властовите институции, блокиране на пътища и т.н.
15. Контролът над медиите ще се разпадне, защото ще бъде изгубено разбирането, коя политическа линия е „правилната“
16. Ще може ли новият „вожд“ да запази целостта на страната? Какви методи ще използва? Путинските няма да му свършат работа, тяхното време отмина. Наследникът ще трябва да използва сила и дипломация в някакви уникални съчетания и в условията на институционален вакуум, а той ще трябва да решава проблемите по същество. 
Ще трябва много бързо да формира собствена харизма, ефективно решавайки един или няколко от най-острите проблеми.
Това ще трябва да бъде политически гений. Но такъв човек няма.

*Сергей Белановски е социолог, автор на книги и публикации по социология, работил е във Фонда за ефективни технологии, който изработва стратегиите и концепциите и ръководи кампаниите на Владимир Путин. През 2010 година, заедно с икономиста Михаил Дмитриев, е автор на доклад, прогнозиращ политическата криза в Русия.