Ако Борисов и блока проявят твърдоглавие, подобно на БСП в един момент моделът КОЙ може да се превърне отново във водещ

Не вярвам, че Патриотичният фронт и АБВ ще подкрепят дълго време правителството, така както не вярвам, че лидерите на АБВ Георги Първанов и Румен Петков са преживели катарзис, коментира пред Faktor.bg политологът от Института за дясна политика

Интервю на Ива Оприкова

- Г-н Биков, родилните мъки по появата на бял свят на новия кабинет обещават една нестабилност с неясен срок. Как да тълкуваме трудните преговори между ГЕРБ и РБ? Къде се къса нишката - в министерските постове или в политиките?

- Сигурен съм, че ако ГЕРБ и Реформаторският блок имаха общо над 121 депутати преговорите вече щяха да са приключили успешно и да знаем структурата и състава на новото правителство. При този вариант гаранциите за стабилност щяха да бъдат достатъчно високи и най-вероятно въпросът с времевия хоризонт на новото управление щеше да е отпаднал. Това е така, защото ГЕРБ и Реформаторите нямат почти никакви различия в програмните си намерения, в посоката си на мислене, а и нямат дълбоки междуличностни конфликти. За съжаление този позитивен вариант, който щеше да осигури едновременно стабилност и ясна идеологическа рамка на управлението отпадна още в нощта на изборите. Резултатите от вота са такива, че нестабилността и непредвидимостта на политическия процес са гарантирани. Проблемът може да стане още по-голям, ако ГЕРБ и Реформаторският блок загубят контрол над управлението след няколко месеца. Ако това се случи политическата криза може да има непредвидими последствия. Предполагам, че затова двете формации обмислят сериозно, както варианта за съставяне на правителство, така и варианта за нови избори още през зимата.

- Коалиция на малцинството, неясни и плаващи парламентарни мнозинства, безпринципни договорки и странни партньорства. Коя от политическите партии ще обере в най-голяма степен негативите?

- Негативите ще бъдат най-вече за тези, които ще се ангажират пряко с управлението, като влязат в изпълнителната власт. Това са ГЕРБ и Реформаторският блок. Не случайно Патриотичният фронт отказва категорично да излъчи министри и с това да поеме своята част от отговорността. Ако се бяха решили на подобна крачка Патриотите рискуваха да изчезнат. За мен единствената приемлива формула за съставяне на правителство в тази конфигурация беше тройна коалиция между ГЕРБ, фронта и блока, която излъчва тежки политически фигури в изпълнителната власт и поставя на първо място в приоритетите си осигуряването на политическа стабилност. За съжаление тази формула се оказа невъзможна. Още от сега мога да прогнозирам, че подкрепата на Патриотичния фронт за един кабинет на малцинството ще бъде оттеглена при първа възможност. Така ще се стигне до увеличаване на цената на политическите брокери, с които е пълен сегашния парламент и не на последно място ДПС може да се превърне в незаобиколим фактор. Ако това се случи ГЕРБ и Реформаторският блок ще понесат огромни негативи, които обаче няма да си струват, защото тази саможертва няма да реши политическата криза.

- Как гледате на офертата на ГЕРБ Радан Кънев да стане премиер?

- Не мисля, че този вариант е възможен, а и не е логичен. Премиер винаги трябва да бъде лидерът на първата политическа сила – това е единственият начин да бъде ясно, кой носи отговорността за управлението.

- Имат ли нашите партии нужната експертиза, дълга кадрова скамейка за управлението, както и ясна представа какво да се прави дори в най-спешните кризи?

- Българската демокрация е в процес на развитие. Партиите имат много недостатъци, но въпреки всички упреци към тях те претърпяват известен прогрес. Тук говоря най-вече за по-големите и устойчиви партии, които имат и минало и бъдеще. Истината е, че колкото по-голяма е една партия, толкова възможността за привличане на експерти и натрупване на компетентност е по-голяма. Самото участие във властта носи най-голямата експертиза. Човек може да има много идеи ако е извън властта, но вътре в нея разбира, че нито е толкова лесно да се взимат решения, нито може да се работи само с теоретична подготовка. Всички, извън големите и устойчиви формации нямат нито експертиза, нито идея за управлението. Това са малки политически брокери, които на всяка цена искат да избият финансовата инвестиция, която са направили по време на изборите. За това не им трябва експертиза, а известна гъвкавост и политическа сръчност.

- Според мнозина ДПС са изключени само на хартия, а господството на Сараите ще продължи и в политическия и институционален живот у нас, искрени ли са намеренията да се преборят с модела КОЙ?

- Мисля, че конфигурацията в този парламент дава възможност на ДПС отново да има непропорционално влияние върху политическите процеси. Дали ще се случи предстои да видим. Колкото до модела КОЙ ще кажа, че този модел беше следствие от твърдоглавието на БСП и ДПС да се опитват да управляват без да имат мнозинство. Ако ГЕРБ и Реформаторският блок проявят подобно твърдоглавие, в един момент този модел може да се превърне отново във водещ. Моделът КОЙ означава носенето на отговорност и реалното упражняване на власт да са две различни неща. Единственият начин това да се избегне е България да се управлява от ясни, а не от скрити мнозинства.

- ДПС е в голяма степен разковничето на 43-то НС: ще може ли движението да бъде най-после разкачено от властта?

- Не мисля, че избирателите са делегирали подобен мандат на 43-ото Народно събрание. Тук въпросът не е до желание, а до възможности. Двата варианта, в които ДПС можеше да остане безусловно извън властта бяха голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, която разполага поне със 130-140 депутати, или управление на ГЕРБ и Реформаторския блок, но не със 107, а със 125-130 депутати. И двата варианта не бяха предпочетени от българските избиратели, които този път решиха да бъдат широко представени и вкараха цели осем партии в Народното събрание. А колкото повече партии влизат в парламента, толкова цената на ДПС ще расте. Защото малките партии взимат гласове най-вече от ГЕРБ и БСП. Гласовете на ДПС си остават същите.

- Анализатори препоръчват на младите десни лидери да се освободят от сянката на Иван Костов. Смятате ли, че дългата ръка на Костов се намесва при правене на правителството?

- Ролята на Костов се преувеличава. Когато човек е извън всекидневната политика и няма управленска позиция интересите му все повече губят почва. Това не важи само за Доган. Мисля, че Радан Кънев и хората около него за една година направиха доста неща в ДСБ, които Костов не би направил. Само по себе си това е доказателство, че влиянието върху тях не е толкова голямо, колкото някои си представят. Иначе Костов със сигурност има остатъчно влияние в твърдия електорат на ДСБ, но това е само остатъчно влияние и по-скоро част от историята на тази партия, отколкото част от нейното бъдеще.

- Мнозина считат, че опасенията на реформаторите, че ако третата сила в правителството не е ПФ, то тази роля ще се поеме от ДПС. Има ли такава опасност?

- Тези опасения са напълно основателни. Има три възможности – несигурна подкрепа от Патриотичния фронт, сигурна подкрепа от ДПС или нови избори. Тези три възможности трябва да бъдат добре обмислени от хората, които взимат решения в ГЕРБ и Реформаторския блок.

- Има ли бъдеще кабинет със странно плаващо парламентарно мнозинство –ГЕРБ и РБ, подкрепени от АБВ и ПФ?Не са ли капан последните две формации за всяко управление?

- Твърдя, че това може да се окаже много опасен капан. Не вярвам, че Патриотичният фронт и АБВ ще подкрепят дълго време правителството, така както не вярвам, че лидерите на АБВ Георги Първанов и Румен Петков са преживели катарзис и вече са по-добри, отколкото бяха, докато стояха в БСП. Ако се разчита на подкрепата на фронта и АБВ, накрая може да се опре до подкрепата на ДПС. Така в един момент може да се окаже, че в рамките на 43-ото Народно събрание ГЕРБ и Реформаторския блок са били партньори и с Георги Първанов, и с Красимир Каракачанов, и с Валери Симеонов и с Ахмед Доган. Не мисля, че избирателите им са готови за подобно предизвикателство.

- Компромисите, които предстоят да се направят, как ще се отразят на бъдещето на парламентарните партии? Не е ли по-добро решение кабинет за следващите 6 месеца и после избори?

- Такъв кабинет би имал смисъл, ако се постигне максимално широка подкрепа за приемане на бюджета за следващата година и за поправки в изборното законодателство. Неговият девиз би бил: „Да избутаме зимата”. В това няма нищо лошо – в демокрацията се случват и такива неща. Мисля, че този вариант е значително по-добър от варианта ГЕРБ и Реформаторският блок да правят коалиция на малцинството.

- Целият ни политически елит страда от тежка липса на доверие. Ако гласуваме след 6 месеца няма ли отново да пуснем бюлетина отново за същите личности, издигнати от същите партии? Не трябва ли да се промени избирателната система?

- Въпросът с изборното законодателство е много съществен. Това е механизмът, който определя посоката, в която да се движи политическата ни система, а от там и цялата ни държава и общество. При промяна на изборните правила, дори гласуването от тези избори да се повтори изцяло, конфигурацията в парламента може да бъде коренно различна. Това е технологичен въпрос, но той е жизнено определящ за една демокрация. От 1990 година, с всичките си промени, посоката на българското изборно законодателство винаги е била към отвореност и достъпност за максимално широк кръг партии. Изборни промени досега са се правили с два водещи мотива – или да се обслужи управляващата партия, или да се осигури някаква безкрайна справедливост на изборния процес. Мисля, че и двата подхода не само са грешни, но и безрезултатни. Мотивът за промяна на изборното законодателство трябва да е свързан с това какво искаме да постигнем – стабилност или широко представителство. Сегашната политическа криза е свързана с широкото представителство в парламента. Ако искаме да осигурим стабилност трябва да променим в дълбочина изборното законодателство. Един от вариантите за такава промяна е да въведем смесена система, в която 120 депутати се избират пропорционално както сега, а другите 120 се избират мажоритарно. Това ще увеличи ролята на основните политически сили и ще изчисти парламента от брокери. Има и други варианти, които могат да ни осигурят стабилност и които трябва да се обмислят добре. Това, което се случва у нас днес, се е случвало многократно в повечето държави в Южна Европа. За да се справят с политическите кризи част от тези държави са променили изборната си система, а други като Франция направо са преминали към президентска република, която осигурява безусловна стабилност на изпълнителната власт. Истината е, че сегашната ни изборна система би функционирала прекрасно в държава като Холандия, но където и да се приложи в Южна Европа ще даде резултатът, който дава тук. Това е въпрос на културни и всякакви други различия. Затова българските политици трябва да се съобразят с тежката политическа ситуация и едно от добрите неща, които може да свърши 43-ото Народно събрание е да промени изборната система от формат на широко представителство, към формат на стабилност.